Решение № 158 от 13.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пазарджик, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Ани Харизанова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235200600587 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК. С присъда № 7 от 07.07.2021г. на Районен съд Панагюрище по НЧХД № 203/2020г. по описа на съда е призната подсъдимата В. Т. М. за невиновна в това, че на 16.08.2020 г. около 15,00 часа в жилищна сграда, находяща се в град П. ул. „************ е причинила лека телесна повреда на Х. Н. М. от гр. П. изразяваща се в болки и страдания, вследствие на удари отпред в гърдите, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. Отхвърлен е като неоснователен предявения от Х. Н. М. от гр. Панагюрище граждански иск в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, притеснения и неприятни психически преживявания и емоции, в резултат от престъплението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането 16.08.2020 г. до окончателно изплащане на вземането. Осъден е Х. Н. М. да заплати на В. Т.

М. от гр. В. направените по делото разноски в размер на 700,00 (седемстотин) лева, която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 (триста) лева. Срещу присъдата на РС Панагюрище е подадена въззивна жалба от тъжителя Х. Н. М. чрез повереника му адв.Л.

К., с която се моли да бъде отменена присъдата на Районния съд, като неправилна и явно несправедлива. По делото след изготвянето на мотивите е постъпило и допълнение към въззивната жалба от повереника на тъжителя, в което се моли въззивния съд да отмени така постановената оправдателна присъда спрямо подсъдимата В. Т. М., като постанови нова 1 присъда, с която да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС Панагюрище или въззивния съд да постанови друга присъда, с която да признае подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение и да я осъди да заплати направените съдебно-деловодни разноски по делото. Твърди се в жалбата, че от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице - д-р М.К.Б., доктор по медицина, се установява, че тъжителят е получил кръвонасядане с размери 12x6 см, по лявата горна част на гърдите до сърдечната област и много силни болки. Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху тъп предмет и е възможно да се получи, така както е описано в тъжбата, а именно при нанасяне на няколко последователни удара в предната лява част на гръдния кош - сърдечната област. Твърди се във въззивната жалба, че решаващият съд е направил грешен правен извод, че обвинението спрямо подсъдимата В. Т. М., за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, не е доказано, тъй като от събраните и приетите по делото гласни и писмени веществени доказателства, безспорно и несъмнено е установено по делото, че подсъдимата В. М. е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й деяние. При изграждане на фактическата обстановка от районният съд са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като не са обсъдени всички доказателствени материали, като някои от тях са подценени и игнорирани за сметка на други. Не са обсъдени противоречията в доказателствените материали, не са изложени убедителни доводи относно това - кои доказателства съдът кредитира и кои - не. Според жалбоподателя първоинстанционния съд напълно е игнорирал разпита на свидетелят С. Х.в М., аргументирайки се, че същият е син на тъжителя и свидетелката С.ка С.ова М.а. Също така според жалбоподателя подсъдимата не е действувала и в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК - за да защити себе си или другиго от непосредствено противоправно нападение на пострадалия Х.

М.. Безспорно е, че подсъдимата е проявила физическа агресия срещу пострадалият, тъй като телесният сблъсък между двамата се изразявал в нейното внезапно и изненадващо нападение спрямо него. Във въззивната жалба се твърди също така, че в мотивите към присъдата, съдът на практика не е коментирал показанията на свидетелите, депозирани от тях в хода на съдебното следствие, както и относно естеството на показанията на свидетелят С. Х.в М., касаещи достоверността на същите и годността им чрез тях да се установят съществените обстоятелства включени в предмета на доказване, включително и същественият факт дали именно подсъдимата е нанесла последователни удари по лявата горна част на гърдите до сърдечната област, като е причинила на пострадалият Х. М., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Липсата на коментар в мотивите към атакуваният съдебен акт по отношение на доказателствени материали, които са приобщени по предвидения в закона ред и които съществено се различават от тези, които са били обсъдени, по същество представлява непълнота на мотивите и съществено накърнява правото на страните да научат какво съдът е приел за установено от фактическа страна и въз основа на какви доказателства. В мотивите към присъдата си, обаче, съдът от една страна е кредитирал показанията на свидетелят С. Х.в М. само частично, обосновавайки се, че е син на тъжителят, като по този начин е ограничил годността им чрез тях да бъдат установени 2 определени обстоятелства, което е в противоречие със Заключението на приетата по делото СМЕ. Съдът в мотивите си наистина не е обсъдил тези обстоятелства, въпреки че същите са били аргументирано изложени в хода на съдебните прения, подкрепени и от цитирана съдебна практика. В този смисъл според жалбоподателя при мотивирането на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, което е опорочило формирания от съда краен съдебен извод. Според жалбоподателя тези пропуски не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство, поради което следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на PC-Панагюрище или да се отмени изцяло присъдата, като неправилна и незаконосъобразна и да се постановите друга, с която да се признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и да се осъди да заплати на тъжителя направените съдебно-делови разноски по делото.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от подс.В. Т. М. чрез защитникът й адв.Н. Я., с което се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди се във възражението, че присъдата на PC Панагюрище е правилна и законосъобразна.

Постановена е след прецизна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както всяко по отделно така и в тяхната съвкупност. Повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин от частния тъжител. Фактическата обстановка е възприета от съда от дадените в открито съдебно заседание показания от допуснатите на двете страни свидетели, както и от представените от страните и приети от съда писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка по безспорен начин се е доказлоа, че обвиняемата В. Т. М. не е осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.130, ал.2 от НК като на 16-08-2020год. около 15.00 часа в жилищната сграда, находяща се на ул.“***********“*****, гр.П. не е причинила лека телесна повреда на Х. Н. М., изразяваща се в болки и страдания, вследствие на удари отпред в гърдите, поради което е оправдана. Моли се въззивния съд да потвърди присъдата и да присъди сторените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Въззивната жалба се поддържа от повереника на тъжителя в съдебно заседание, който пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение. Тъжителя поддържа казаното от повереника му.

Защитата и подсъдимата оспорва жалбата и искат потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и обоснована.

Пред въззивния съд са постъпили и приети като доказателства заверено копие от Присъда № 7/07.07.2021г. по НЧХД № 203/2020г. по описа на РС П. ведно с мотиви, подписани с електронен подпис и копие от протокол от съдебно заседание от 07.07.2021г. по горепосоченото дело, също подписан с електронен подпис.

Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, в това число и от въззивната инстанция, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

3

Въззивната жалба е неоснователна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс. В. Т. М. е невинна в това, че на 16.08.2020 г. около 15,00 часа в жилищна сграда, находяща се в град П. ул.

„************ е причинила лека телесна повреда на Х. Н. М. от гр. П. изразяваща се в болки и страдания, вследствие на удари отпред в гърдите, поради което и на основание чл.

304 от НПК правилно е оправдана по обвинението наведено с тъжбата за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК. Правилно е отхвърлен и предявения граждански иск от тъжителя, като неоснователен и са възложени разноските по делото в тежест на тъжителя.

За да направи този извод първоинстанционният съд обосновано е взел предвид показанията на свидетелите Е.К., П. К., частично заключението на съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Семействата на тъжителя Х. М. и подс.В. М.а живеели в една жилищна сграда на различни етажи, намираща се в гр.П. ул.“****************“ № 71. Същите имали и роднински връзки. През месец юли 2020г. подсъдимата започнала ремонт на банята си, което довело до влошаване на отношенията на същата с тъжителя и неговото семейство, които не били доволни от шумът и наличието на плах в коридора вследствие на строителните дейности в банята на подсъдимата. На 16.08.2020г. подсъдимата била излязла да закупи строителни материали и около 13.40 часа се върнала, като неволно затворила входната врата на сградата по силно и вдигнала шум, за който св.С.ка М.а съпруга на тъжителя й направила забележка. Подсъдимата се качила в нейното жилище на втория етаж, където по това време се намирал и св.П. К., майсторът, който ремонтирал банята.

Същия бил чул разговора между подсъдимата и св.М.а и също се намесил. Вследствие на което в жилещето на подсъдимата влезнал св.С. М. син на тъжителя и започнал да се разправя със св.К., за това, че се намесва. В това време в жилището на подсъдимата влязъл и тъжителя Х. М., който се приближил до подсъдимата и я хванал за ръцете, като започнал да я блъска към стената на стаята. Подсъдимата започнала да се дърпа, когато се намесил синът на тъжителя св.С. М., който разделил подсъдимата и тъжителя. След това тъжителя Х. М. и синът му напуснали жилището на подсъдимата и се прибрали в домът си. По повод на сигнал за вдигане на шум жилищната сграда била посетена от св.Е.К., служител на РУ на МВР П. който съставил протокол за предупреждение да не се вдига шум на подсъдимата. На 17.08.2020г. тъжителя Х. М. посетил съдебен лекар д-р Б.П., който го прегледал и издал СМУ № 225/2020г., от което е видно, че при прегледа на Х. Н. М. на 66 години се установило следното: Кръвонасядане и болка по сърдечната област. Гореописаните травматични увреждания са получени в резултат на действието на удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалият в предварителните сведения. Болката и кръвонасядането са причинили – Болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

На 20.08.2020г. тъжителят Х. М. бил настанен в болница „***********“ Панагюрище в клиниката по Кардиология, където престоял до 23.08.2020г., като му била поставена 4 диагноза „********************“. По делото е било прието СМУ № 211/2020г. издадено от д-р Б.П., от което се установява, че при прегледа на В. Т. М. на 39 години се установи следното: разкъсно-контузна рана на ръката, кръвонасядания по ръцете. Гореописаните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения. Разкъсно-контузна рана на ръката е причинила – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалата – болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. В СМУ е направено допълнение, от което е видно, че при допълнителния преглед и представената медицинска документация на В. Т. М. на 39 години се установи следното: изкълчване на китка, изкълчване на пръсти на ръката, разкъсно-контузна рана на ръката, кръвонасядания по ръцете, имобилизация на дясната предмишница. Гореописаните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения. Изкълчването на китка и изкълчването на пръсти на дясната ръка / първа карпометакарпална става / са причинили – трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, по смисъла на чл.129 от НК. Разкъсно-контузната рана на ръката е причинила – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалата – болка и страдание, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Във връзка с влошените отношения между семействата на тъжителя и на подсъдимата били образувани граждански дела, по които били постановени решения на РС Панагюрище и ОС Пазарджик. По делото е прието заключение на СМЕ изготвено от д-р Б., от която се установява, че описаното в СМУ № 225/17.08.2020г. кръвонасядане с размери 12х6 е причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получи, така както е описано в тъжбата, а именно при нанасяне на няколко последователни удари в предната лява част на гръдния кош / сърдечната област/. В кориците на делото липсват данни, какво е теглото на тъжителя Х.