Протокол № 825 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 109/2023
- Вид
- Протокол № 825
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 825 гр. Варна, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20233100900109 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
Ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД , редовно призован, представлява се от юрисконсулт К. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът А. К. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. С., назначена за особен представител и приета от съда от днес.
Вещото лице Ж. Г. Т., редовно призована, явява се лично.
Юриск. Н.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 28167 от 17.11.2023 г. от ищеца, в която прави изявление за обявяване на процесния кредит и всички вземания по договора за предсрочно изискуеми, поради неплащане на съответните падежи на 17 бр. погасителни вноски, описани в исковата молба, както и при условия на евентуалност предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковите суми, както са посочени в исковата молба.
Съдът докладва, че е постъпил отговор с вх.№ 30389 от 12.12.2023 г. от 1 особения представител на ответника. Отговорът е постъпил, след като на 04.12.2023 г. цитираната молба на ищеца от 17.11.2023 г. е била връчена на процесуалния представител на ответника. В отговора се прави възражение за недопустимост на предявения в евентуалност осъдителен иск и се оспорва изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като се поддържа, че това не може да бъде извършено с изявление, отправено до особения представител на ответника.
Юриск. Н.: Уважаеми господин Председател, поддържаме изцяло исковата молба, както и тази от 17.11.2023 г. и обективираното в нея искане за на първо място обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на препис от цитираната молба, както и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за претендираните суми. Считаме това искане за процесуално допустимо, своевременно направено и молим, съда да го уважи.
По отношение на волеизявлението за предсрочна изискуемост, връчено на особен представител на длъжника в хода на производството, най-новата съдебна практика е достатъчно ясна, константна и непротиворечива и считаме, че същото може да се релевира по посочения начин.
Що се касае до обективираното в отговора на тази молба от ответника искане за допълнително адвокатско възнаграждение, считаме, че първоначално определения размер от съда съответства на обема на търсенето и респективно упражнена от колегата правна защита, както и че делото не представлява фактическа и правна сложност.
Адв. С.: Поддържам първоначалния депозиран от мен отговор на исковата молба, както и допълнителния такъв на предявения в евентуалност осъдителен иск. Поддържам всички аргументи подробно изложени от мен в първоначалния, както и в последващия отговор. Оспорвам предявените искове по аргументите вече изложени.
СЪДЪТ по направените от ищеца искания с молба с вх.№ 28167 от 17.11.2023 г. намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена 2 заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай с предявения при условие на евентуалност осъдителен иск не е въведено ново основание и не се търси разлика между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, като не е налице и хипотезата на чл.210, ал.1 ГПК, която се отнася до първоначално обективно съединяване на исковете.
Ето защо съдът намира, че предявеният осъдителен иск не следва да се приема за разглеждане в настоящото производство.
Докладът по делото следва да се допълни с изявлението за предсрочна изискуемост, направено с молбата от 17.11.2023 г.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане предявения с молба с вх.№ 28167 от 17.11.2023 г. при условие на евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните сумите, посочени в исковата молба.
ДОПЪЛВА доклада в частта, където са изложени твърденията на страните, както следва:
Ищецът твърди, че с молба вх.№ 28167 от 17.11.2023 г., депозирана по настоящото дело, е обявил всички дължими суми по кредита за предсрочно изискуеми, поради неплащане на съответните падежи на 17 бр. погасителни вноски, описани в исковата молба.
Молбата е връчена на особения представител на ответника на 04.12.2023 г.
Ответникът оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, в това число и посредством подадената на 17.11.2023 г. молба, като възразява, че е недопустимо изявлението да се счита достигнало до длъжника, посредством връчването му на назначен от съда особен представител по реда на чл.47 от ГПК.
3
ИЗВЪРШВА поправка на допусната техническа грешка в
Определение № 1483 от 30.10.2023 г. относно номера на делото по заповедното производство като ПРИЛАГА за послужване гражданско дело № 1031/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за доклад, обективиран в Определение № 1483 от 30.10.2023 г., ведно с направеното в днешното съдебно заседание допълнение и корекция на техническа грешка, а именно:
Предявени са обективно съединени искове от „Обединена Българска Банка" АД, гр. София, против А. К. К. от с. ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: • 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/, представляващи главница по договор за банков кредит от 29.03.2021 г.;
• 4314.97 лева /четири хиляди триста и четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.04.2022 г. до 28.08.2022 г. вкл.; • 1208.16 лева /хиляда двеста и осем лева и шестнадесет стотинки/ обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.04.2021 г. до 28.08.2022 г. вкл.; • 427.78 лева /четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 29.08.2022 г. до 19.09.2022 г. вкл.; • 108.00 лева /сто и осем лева/ - такси по ТТРЗЧСИ; • законна лихва върху главницата считано от 20.09.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 646/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1031/2022 по описа на PC -Провадия.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и сторените съдебноделоводни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции:
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 21R-L521563 от 29.03.2021 г., „Обединена Българска Банка" АД е предоставила на А. К. К. банков кредит за покриване на потребителски нужди и текущи плащания на кредитополучателя в размер на 70000 лв. за срок от 84 месеца с краен срок за погасяване 25.03.2028 г. Кредитът бил усвоен чрез заверка на банковата сметка на кредитополучателя *****. Издължаването на 4 кредита следвало да се извърши на месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 980.66 лв. всяка една, дължими на 25-то число на месеца, считано от 25.04.2021 г., включващи главница и лихва съгласно погасителен план.
Уговорена била възнаградителна лихва в размер на сбора от референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана надбавка в размер на 4.55 % процента (към датата на сключване на договора лихвата била в размер на: 4.75% годишно). При забава на плащането на главницата била уговорена наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно над действащия лихвен процент. Било уговорено, че при забава на длъжника банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Поради неизпълнение на задължение от страна на длъжника, изразяващо се в неплащане на повече от 12 погасителни вноски, на 15.04.2022 година банката обявила кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 29.08.2022 г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника. До датата на предсрочната изискуемост – 29.08.2022 г., по кредита имало неплатени общо 17 броя месечни погасителни вноски с общ размер от 16671.07 лева. Връчването на изявлението на банката до кредитополучателя било извършено чрез ЧСИ Д. Д. и ЧСИ Д. П.-Я. при спазване на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 3 ГПК и при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК на дата 12.08.2022 г. По подадено от „Обединена Българска Банка“ АД заявление Районен съд Провадия образувал ч.гр.д. № 1031/2022 г. и издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 646/14.10.2022 г. и Изпълнителен лист № 681/14.10.2022 г. срещу длъжника А. К. К., като същият бил осъден да заплати на банката посочените в исковата молба суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и Районен съд Провадия указал на „ОББ" АД да предяви иск по чл. 422 ГПК за вземанията си, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите искове.
В подаден в законовия едномесечен срок отговор на исковата молба ответникът А. К. К. чрез назначен особен представител оспорва предявените установителни искове като неоснователни. Възразява, че предявеното от „ОББ“ АД вземане не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен 5 договор за потребителски кредит № 21RL521563/29.03.2021 г. с краен срок за погасяване 84 месеца от датата на усвояване, а именно 25.03.2028 г. Оспорва, че кредитът е усвоен, т.е че сумата е постъпила по посочената в ИМ банкова сметка. Счита, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение претендираната сума не е изискуема и ликвидна в предявения от ищеца размер. За по-голямата част от претендираните суми съгласно приложения погасителен план не бил настъпил падеж. Липсвали данни за уведомяване на длъжника и за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда. Счита, че изпращането на уведомителни писма без те да са достигнали до адресата не е достатъчно основание предсрочната изискуемост да произведе действие. Евентуално, биха могли да се считат за изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.09.2022 г. Поддържа, че претенцията по отношение вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е неоснователна и преждевременно предявена. Счита, че и към настоящия момент ответникът А.
К. не е уведомен за предсрочната изискуемост на процесния кредит, тъй като уведомителните писма – покани за доброволно изпълнение, връчени по реда на чл. 47 ГПК, а не лично на страната, нямат характер на уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на процесния кредит. Исковата молба била преждевременно предявена по отношение за сумите с падеж след датата на подаване на заявлението – 21.09.2022 г. до края на срока по договора – 25.03.2028 г., както и по отношение на сумите, представляващи обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици от това. В евентуалност моли за отхвърляне на исковата претенция за вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, за които не е настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2022 г., както и за вземанията, претендирани от ищеца като обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 29.08.2022 г. до 19.09.2022 г.