Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 42 от 15.06.2022, Военно-апелативен съд

Съд
Военно-апелативен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 37/2022
Вид
Определение № 42
Подписан
15.06.2022
В сила
15.06.2022
Състав
полк. СВИЛЕН РУСЕВ АЛЕКСАНДРОВ, полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ, полк.ЮЛИЯН ВЕНЦИСЛАВОВ БАНКОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. София, 15.06.2022 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20226000600037 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдията полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ вчнд № 37 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба от С. П. А. от с. К., област П., срещу Определение № 9/21.04.2022 г. по чнд № 43/2022 г. по описа на Софийския военен съд /СВС/, с което е потвърдено постановление от 14.03.2022 г. на прокурор от Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство /ДП/ № 36-ПР/2021 г. по описа прокуратурата.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Развиват се доводи, че разследването не е проведено безпристрастно и прокурорът е заинтересуван от прекратяването на делото. Твърди се, че неправилно се изключват показанията на съпругата му Ж. А.а и на сестра му – М. П. А.а, тъй като двете му били роднини и не били надеждни свидетели. Не са взети предвид и са пропуснати множество факти и обстоятелства, които е описал в жалбата -възражение срещу постановлението пред СВС. От представеното към жалбата съдебно решение № 453/21.12.2021 г. по гр.д. 3224/2021 г. на РС – П., 11 граждански състав е безспорно, че А. никога не е вземал назаем пари от И. Д. и не му е връщал 1 такива. От представените от него видеозаписи ясно се вижда колко време са стояли тези хора пред дома му на 03.05.20.. г., кога и защо си тръгват при идването на полицаите.

Иска се отмяна на определението и на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото в досъдебната фаза за допълнително разследване.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимно лице по чл. 243, ал. 7 НПК и е допустима.

По делото няма привлечено обвиняемо лице.

Досъдебно производство № 36-ПР/2021 г. е образувано на 21.04.2021 г. и водено за установяване дали сержант от Национална служба за охрана /НСО/ при Президента на Република България , по обяд на 05.11.20.. г. , пред двор на къща, находяща се в с. К., общ. П., ул. "В." ... , в съучастие като съизвършител с три цивилни лица се заканил с убийство на ц.л. С. П. А., Р. Г.

Ю. и семейството му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК.

С Постановление от 02.09.2021 г. прокурор от ВОП – София е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

По жалба на пострадалия С. А . в Софийския военен съд е било образувано ЧНД № 248/2021 г. по описа н а съда. С Определение № 49/09.11.2021 г. състав на съда е отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото за допълнително разследване на ВОП – София с конкретни указания. Съдът е посочил, че: в постановлението на прокурора липсва конкретно възприета фактическа обстановка, която да е обоснована с надлежно събрани и проверени доказателства; да е аргументирана на кои доказатествени източници се основава и кои прокурорът не счита за надеждни и защо; разпитите на разпитаните към този момент четирима свидетели са проведени повърхностно и не са отстранени както вътрешните им противоречия, така и противоречията между тях; дадените от свидетеля С.А. в разпита му данни не са проверени, изследвани и анализирани поотделно и съвкупно с останалите доказателства; представените от него записи от монтирана в дома му видеокамера не са проверени по надлежен процесуален ред, включително и чрез техническа експертиза, за 2 потвърждаване или отхвърляне на неговата теза; не са събрани съответните писмени доказателства, които А. и съпругата му Ж. В. – А.а твърдят в разпитите си, че притежават, за обосноваване на изложеното от тях; не е установено и разпитано по ДП второто сочено в постановлението за образуване на ДП лице – Р. Г. Ю., което е възприето от прокурора като пострадало. Това лице е посочено и в постановлението за прекратяване, без да е ясно кое е то и дали действително е пострадало. Съдът е подчертал, че в постановлението липсват категорични обосновани фактически изводи дали прокурорът възприема, че ст. серж. Д. е извършил някакво деяние спрямо С.А.; дали това деяние се е обективирало в активни действия или не; или техният характер и интензитет е бил недостатъчен да възбуди основателен страх у заплашения; или изобщо не е извършил деянието.

В хода на допълнителното разследване са били разпитани в качеството на свидетели лицата полк. С. А. Б., ст. серж. И. В. Д., С. П. А., М. П. А.а, А. Я.

С., А. А. А. и И. С. К.; проведени са очни ставки между С. П. А. и ст. серж. И.

В. Д. и между А. Я. С. и ст. серж. И. В. Д.; с писмо до Районен център 112 – София е изискана информация подавал ли е сигнал пострадалият А. с искане за оказване на съдействие от полицейски служители; от Центъра са предоставени 3 бр. Звукозаписи . От Началника на 02 РУ – П. е била изискана информация дали на 03.05.20.. г. и 05.11.20.. г. полицейски служители от управлението са посещавали с. К., общ. П. по сигнал на пострадалия А. за съмнителен черен джип на ул.“В.“ № ... От Началника н а НСО е била изискана информация дали А. е подавал жалба или устно оплакване във връзка с действията на ст. серж. Д., както и какво отношение е взето по случая. От РС – П. е било изискано копие на Решение № 453/21.12.2021 г. на Районен съд гр. П. по гражданско дело, заведено между С.А. и И. Д..

След проведеното допълнителното разследване прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява ст. серж. И. Д. да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 НК или друто престъпление от общ характер и с Постановление от 14.03.2022 г. отново е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

По жалба от С.А. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство състав на СВС се е произнесъл с атакуваното 3 определение № 9/21.04.2022 г. по ЧНД № 43/2022 г. по описа на съда. Съдът е споделил изцяло приетата от прокурора фактическа обстановка и е изразил становище, че релевантните по делото факти са изяснени; че постановлението за прекратяване е обосновано и законосъобразно и го е потвърдил.

Теорията и съдебната практика са последователни и непротиворечиви, че за да провери правилността на извода на прокурора, че няма осъществено престъпление, съдът е длъжен на първо място да направи преценка за обоснованост, което предполага възможност да се провери и начинът на формирането на вътрешното му убеждение, че липсва извършено престъпление.

Доколкото по делото няма привлечено лице като обвиняем, съдът проверява правилността на изводите на прокурора, свързани преди всичко с обективната страна на деянието.

При преценка обосноваността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд дължи отговор на въпросите:

1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14, ал. 1 НПК, т.е. необходимо ли е събирането на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени;

2. от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т.е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение;

3. допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, изразяващо се в игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници; позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК ред.

Контролиращият съд не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /Р № 60/2003 г., I-во н. о. ВКС/.

4

След като провери законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и на постановлението за прекратяване на наказателното производство; обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и съобрази сочените в жалбата доводи, въззивният съд приема, че атакуваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство са необосновани и незаконосъобразни и следва да бъдат отменени по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК постановлението трябва да съдържа задължителни реквизити – данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Постановлението задължително трябва да бъде мотивирано, т.е. в обстоятелствената му част прокурорът трябва да изложи какви фактически обстоятелства приема за установени, анализ на доказателсвения материал, както и фактическите и правните съображения за прекратяването. В постановлението за прекратяване прокурорът следва да реши еднозначно въпроса има ли извършено престъпление въобще или не. Този въпрос следва да бъде обсъден чрез даване на ясен отговор на кое доказателство се дава вяра или не, като едва след това се направи констатация, че деянието не съставлява престъпление.

От словесното формулиране на предмета на разследването става ясно, че посочената квалификация фигурира само в постановлението за образуване на досъдебното производство, а съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 НПК тя не е задължителен реквизит от него. При това положение, за да прекрати наказателното производство на основание чл. 24 ал. 1 НПК, както е сторил в случая, прокурорът е следвало да се произнесе по установените факти, като достигне до извода, че те не сочат на деяние, съставляващо престъпление, или че деянието, по повод на което се води наказателното производство, не е извършено.

В действителност, проверяваното от основния съд постановление за прекратяване, с малки изключения, перифрази и добавки, е copy paste на Постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото от 02.09.2021 г. (л. 134-136, т. 1 ДП), поради което в него липсва конкретно и еднозначно възприета от прокурора фактическа обстановка, която да е 5 обоснована с надлежно събрани и проверени доказателства, и която да очертае ясно приетити от него фактически рамки, позволили му да изведе правните си изводи.

Разликите между двете постановления се изразяват в следното:

В постановлението от 14.03.2022 г. в първи абзац на стр. 1 прокурорът е посочил, че ДП № 36 ПР-2021 г. е образувано и водено за установяване дали сержант от НСО при Президента на Република България, по обяд на 05.11.20.. г. пред двор на къща, находяща се в с. К., общ. П., ул. В. № ...в съучастие като съизвършител с три цивилни лица се заканил с убийство само на ц.л. С. П. А. вместо, което не е вярно - в действителност делото е образувано за закана освен на С.А., така и на Р. Г. Ю. и семейството му.

На стр. 1 и 2 от постановлението прокурорът е проследил процесуалното развитие на делото след отмяна от състав на СВС на постановлението за прекратяване на ДП от 02.09.2021 г.

Във втори абзац на стр. 3 от постановлението, след думите „съставен и подписан“, прокурорът е добавил „т.е. не е имал за цел да подсигури изначало доказателствен материал за предадената сума“.

В четвърти абзац на стр. 3, след думите „Д. пристигнал в селото“ е добавено „като св. Н. останал в автомобила“. В следващото изречение след „Срещата се провела“ е добавено „в тъмната част на денонощието“.

В пети абзац на стр. 3, в първото изречение, след думата „непознат“ е добавено „мобилен …, недобавен в телефонния му указател“. В същия абзац, след думите „да му се обади“ е добавено „В първоначалния си разпит до края на първи абзац на стр. 4 „ще те боли главата“.