Определение № 4447 от 27.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4447 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110164093 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „..“, .., представлявано от Б. Н., в качеството му на управител, чрез юрк. Г., срещу С. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .. ул. „..“ № 1, чрез адв. П., в обстоятелствената част на която се твърди, че ответникът, в качеството му на кредитополучател, дължи на ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател, сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща дължима главница по непогасени вноски от 14.08.2023 г. до 13.09.2023 г. във връзка със сключен при условията на ЗПФУР Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние между страните.

Налице е твърдение, че правният интерес на ищеца от предявяване на исковата молба като насрещния иск се обуславя с наличието на връзка между настоящото производство и инициирано по молба на С. Н. И. гр.д.№ 20241110133142 от 2024 г., по описа на Софийски районен съд /СРС/, за установяване на несъществуване на вземане с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК по повод горепосочения Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото с Определение № 43356/24.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20241110133142 от 2024 г., по описа на Софийски районен съд /СРС/, съдът не е допуснал за съвместно 1 разглеждане насрещния установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК и е приел, че не е налице процесуална възможност за извършване на прихващане на вземания с главен отрицателен установителен иск, насрещната искова молба е била отделена и по нея е било образувано настоящото производство по гр.д № 20241110164093 по описа на СРС за 2024 г. Предвид изложеното и с оглед изпълнението на дадени указания за уточнение на предявения иск с Разпореждане № 160439/05.11.2024 г., с молба от 14.11.2024 г. ищецът в настоящото производство е заявил, че предявеният от него иск следва да се счита за осъдителен.

В исковата молба са налице твърдения, че на 16.01.2023 г. ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател, е сключило процесния Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние с ответника, в качеството му на кредитополучател. Твърди, че принципното сключване на договори за предоставяне на финансови услуги с ищеца се извършва чрез електронна платформа, в която са публикувани общите условия за предоставяне на кредит, чрез регистрация на потребителя в посочения в исковата молба електронен адрес, последвано от попълване на въпросник и предоставяне на съгласие след запознаване с публично достъпните общи условия. Отбелязва, че вследствие на извършване на гореописаните стъпки, потребителят, посредством своята електронна поща, следва да получи съобщение, съдържащо преддоговорна информация относно сключвания договор. В случай, че кандидатурата на клиента бъде одобрена от кредитодателя, същият следва да получи конкретен договор за предоставяне на финансови услуги в електронна форма, заедно с общите условия към него, последвано от подлежащо на запис телефонно обаждане от служител на ищцовото дружество с цел повторно потвърждение на заявената услуга.

С оглед гореизложеното, ищецът заявява, че в настоящия случай всички стъпки за сключване на процесния договор са били надлежно изпълнени от ответника и договорната сума е била преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка, без да е бил извършван запис на проведения телефонен разговор.

В подкрепа на наведеното от него твърдение, касаещо изпълнението на процедурата по кандидатстване от страна на ответника, както и сключването на процесния договор с ищеца, последният е представил общо 3 бр. дискове, 2 два от които - по един за съда и ответната страна, със записани текстовете на договора за кредит и общите условия към него, с доказателствена стойност на оригинален договор за кредит по силата на чл. 184, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, ведно с кореспонденция по електронна поща между страните и преписка по кредита, както и 1 бр. диск за съда, съдържащ аудиозапис на проведения с ответника разговор, в който последния е потвърдил сключването на процесния договор.

Ищецът твърди, че в хода на гореописаната процедура за одобрение за получаване на заявената финансова услуга, ответникът е изпратил на ищеца своя снимка тип „селфи“, както и снимка на принадлежащия му документ за самоличност, чиито данни съвпадат с тези на С. Н. И.. В тази връзка, по делото е представена справка от МВР, удостоверяваща валидността на предоставените данни от личната карта на ответника. В допълнение към гореизложеното, ищецът твърди, че е бил проведен видеоразговор чрез комуникационния канал „Вайбър“ с ответника, вследствие на които действия е била потвърдена самоличността на лицето.

В тази връзка, с оглед завършването на гореописаната процедура, ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по сключения договор за кредит, в резултат на което е предоставил сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева по посочена от ответника банкова сметка, за удостоверяване на което обстоятелство същият е представил платежни нареждания за извършените плащания. Твърди, че видно от чл. 4, а. 3, т. 2 от процесния договор, вземането за главница е било разпределено на общо осем вноски, всяка от които в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, дължими в периода 15.02.2023 г. – 13.09.2023 г.

Предвид изложеното заявява, че цялото вземане за главница е падежирало преди подаване на заявление за издаване на заповед за парично изпълнение.

Твърди, че ответникът е погасил главница в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, касаеща вноските за 15.02.2023 г., 17.03.2023 г., 16.04.2023 г.,16.05.2023 г., 15.06.2023 г., 15.07.2023 г.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД , ищецът по предявения иск прави искане за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща неизплатена главница по непогасени вноски от 14.08.2023 г. до 13.09.2023 г. във връзка със сключен между страните Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит 3 от разстояние. Претендира сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

При така изложените факти и след установяване на твърдяната дължимост на процесното вземане, на основание чл. 104 от ЗЗД, ищецът формулира искане да бъде извършено прихващане, между претендираната сума в настоящото производство и сумата по първоначалния иск в размер на 792 /седемстотин деветдесет и два/ лева, като поддържа, че същото цели извършване на счетоводно прихващане, което да послужи за основание за закриване на договора с ответника.

Формулирано е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на изложени в исковата молба въпроси, касаещи установяването на твърдените от ищеца обстоятелства по отношение на отпускането и погасяването на процесния кредит.

Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети като доказателства по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .. ул. „..“ № 1, чрез адв. П. е депозирала писмен отговор, с който отговор същата счита, че исковата молба следва да бъде оставена без уважение, поради обстоятелството, че не е налице връзка с първоначално предявения иск.

Налице е твърдение, че първоначално предявеният отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по образуваното гр.д.№ 20241110133142 от 2024 г., по описа на Софийски районен съд /СРС/, касае установяване на недължимост на сума в размер на 792 /седемстотин деветдесет и два/ лева, представляваща неустойка по чл. 3 от процесния Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние, поради нищожност на клаузата, предвиждаща погасяване на вземането, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В тази връзка, ответницата счита обективираното в исковата молба искане за прихващане на посочените суми за невъзможно, поради обстоятелството, че в настоящия случай не е налице връзка между двете производства предвид предявените искове, поради което всяка от страните би 4 могла да направи извънсъдебно изявление за прихващане едва след влизане в сила на съдебното решение, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС.

В условията на евентуалност, ответницата прави искане за отхвърляне на ищцовата претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер. Заявява, че съгласно чл. 33 от ЗПК, при забава на потребителя, последният дължи на кредитора само чистата стойност по кредита, който в настоящия случай се равнява на сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, от което следва, че ответницата не дължи на ищеца претендираната от него главница, тъй като общо платената от нея сума възлиза на 2 509,25 /две хиляди петстотин и девет лева и двадесет и пет стотинки/.

Обективирано е искане от страна на ответницата да не бъде възлагано в тежест на същата да заплати разноските на ищеца по настоящото производство, с оглед приетото съгласно Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Налице е искане за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв, съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения по отговора на насрещния иск.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1, ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване с годни доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по Договор № 420528 от 16.01.2023 г. за предоставяне на кредит от разстояние, сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, предаването на договорената сума на кредитополучателя, нейното усвояване от страна на ответника и настъпилата изискуемост на вземането, както и размерa на същото. В тежест на ответника по иска е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, а именно, че същият е заплатил задължението си към ищеца.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

5

Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Съдът намира за основателно, като относимо към предмета на спора и допустимо, формулираното от ищеца искане за допускане на изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на изложени в исковата молба въпроси, касаещи установяването на твърдените от ищеца обстоятелства по отношение на отпускането и погасяването на процесния кредит, а по останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след становище на ответника.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба и отговора.