Решение № 619 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300500426 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалвано е Решение №5005/13.12.2024г., постановено по гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети гр.състав, в частта с която се ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: 000695089, чрез Областно пътно управление – Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК: 121076907, на основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, сумата в общ размер на 13 443,26 лева, от която 13 433,26 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана застраховка „Каско и злополуки“ с полица № *** г., по щета № *** за настъпило застрахователно събитие на *** г. с лек автомобил марка „БМВ 740“ с рег. № ***, при движение на Автомагистрала „Тракия“, км *** м., и ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на 4278,63 лева за периода от 02.10.2020 г. до 28.09.2023г.

С постановеният съдебен акт в полза на ЗАД

1

„Армеец” АД, ЕИК: 121076907, сумата е присъдена сумата в общ размер на 1412,06 лева представляваща направени по делото разноски.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, представлявано от пълномощника юрисконсулт М. А. против Решение №5005/13.12.2024г., постановено по гр.д.№ ***г., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети гр.състав, в частта с която са уважени исковете. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилна преценка на събраните доказателства и постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на действащото законодателство.Твърди, че не е възникнало право на застрахователя да се суброгира в правата на увредения и да предявява регресна претенция спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец” АД, ЕИК: 121076907 ЗД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц. Р., оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски във въззивното производство - юрисконсулстко възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран от ЗАД „Армеец” АД, ЕИК:

121076907 против

Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 13 443,26 лева, от която 13 433,26 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана застраховка „Каско и злополуки“ с полица № *** г., по щета № *** за настъпило застрахователно събитие на 06.06.2019 г. с лек автомобил марка „БМВ 740“ с рег. № ***, при движение на Автомагистрала „Тракия“, км 2

*** м., и ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на 4283,22 лева за периода от 02.10.2020 г. до 02.10.2023 г. В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.06.2019 г. в 23:00 часа при движение по автомагистрала „Тракия“, км *** м, по посока гр. Бургас, след разклона за ***, лек автомобил марка „БМВ 740“ с рег. № ***, управляван от И. Г. Б., претърпял ПТП, като се ударил във внезапно излязло на пътното платно безстопанствено животно – куче. В резултат на произшествието настъпили материални вреди по МПС, за които при ищеца била образувана преписка по щета № ***. С преводно нареждане от 19.09.2019 г. застрахователното дружество изплатило обезщетение в размер на 13 443,26 лева. Ищецът твърди, че след като е удовлетворил увреденото лице, той встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу причинителя на вредата.Твърди се, че с оглед разпоредбите на Закона за пътищата отговорността за безопасността и безпрепятственото ползване на републиканските пътища /вкючително АМ „Тракия“/ отговорността се носи от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – София оспорва изцяло иска.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпълнила задължението си да осигури безаварийно движение на участниците, в което се състои и неговата противоправност, доколкото е в пряко нарушение на произтичащите за него задължения, респективно участъкът на пътно – транспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа от ответника и последният отговоря за него. Приел е, че със заплащането на обезщетението на увреденото лице, ищецът е встъпил в правата на застрахования против ответната страна до размера на платеното обезщетение, поради което искът като доказан по основание и по размер е уважен изцяло, заедно със съответната законната лихва върху главницата.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическато обстановка изложена от първоинстанционния съд, поради което касаещо същата по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ПРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Основателността на иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1.Наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец;

2.Настъпване на застрахователното събитие; 3.Заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.

Изплащането на застрахователното обезщетение има за последица възникването на субективното суброгационно право застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следва да бъдат установени в производството също така и предпоставките на нормата на чл.49 от ЗЗД по отношение на ответната страна а именно: 1. Противоправно поведение на лица изпълнители на работа при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа; 2. Настъпили вреди от действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея;

3. Причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на виновно поведение.

По отношение на оплакванията, касаещи неправилни изводи на съда 4 относно наличието на отговорност на АПИ и неизпълнение на задълженията на последната по поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства намира следното:

Съгласно чл.3, ал.7 и ал.2 от Закона за пътищата- автомагистралите са републикански пътища, национални обекти - специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от които е наличието на предпазна ограда - чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за пътищата.

Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 от ЗП, като се управляват от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" чл.19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.Управлението на пътищата, съгласно, ал. 2, т. 3 и т. 4 включва: "организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата" и "организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя", като в § 1, т. 4 от ДР на ЗП е посочено, че "защитната ограда" е "пътна принадлежност" по смисъла на закона и е дадена легална дефиниция на "поддържане на пътищата" (т. 14, § 1 от ДР на ЗП) "дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата".Съгласно чл. 30 от ЗП дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенцията чрез действията на нейните служители.

Следователно, както е посочено и в решение № 122 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, Агенцията отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата

В конкретния случай, по делото e безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Тракия“ в района на км *** м в посока Бургас, т.е участък от републиканската пътна мрежа. Служители на Агенцията са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък, като недопуснат описаната ситуация, довела до нахлуване на 5 безстопанствено животно - куче на пътното платно, което е предназначено за движение само на МПС и то с високи скорости.

Отговорността на АПИ в конкретния случай се свързва с общото законово задължение на ответника АПИ по чл. 30 вр. чл. 19 от ЗП да поддържа пътищата, вкл. като ги защитава от нахлуване на безстопанствени животни. По делото не се доказа, че в конкретния участък на автомагистралата на км. 112+500 пътен възел *** поставената предпазна мрежа е с нарушена цялост / показанията на свидетеля Н. П. Х. л.95-л.96 от делото на ПРС/, но наличието на безстопанствено животно - куче на пътното платно, означава, че не е изпълнено посоченото общо законово задължение. В компетентността на ответника, чрез съответните служители е да определи по какъв начин следва да бъде осъществена защитата на пътното платно на магистралата от навлизането на безстопанствени животни, така че да се обезпечи безопасното движение с висока скорост.

Представеният по делото Протокол за ПТП № *** г., е съставен от длъжностното лице в ОД на МВР - гр. Пловдив, който видно от отбелязването върху същия е посетил процесното ПТП на 05.06.2019 г. и е отразил в протокола констатираните обстоятелства, включително и относно механизма на ПТП-то, посочвайки, че причините за произшествието се дължат на внезапно появило се безстопанствено животно на пътното платно, вследствие на което са причинени щети на лек автомобил „БМВ 740“, с рег. № *** .