Решение № 213 от 31.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110108936 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от АС. Н. ВЛ., ЕГН:**********, от гр.Варна. ул.“****“, бл.4, вх.И.ет.4.ап.35, чрез Н.В. адвокат при ВАК, против **** на ****, искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца АС. Н. ВЛ. сумата о т 3000 /три хиляди/лева. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от доверителят ми. изразяващи се в напрежение, стрес, изпадане в социална изолация, психически болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление от общ характер и привличането му като обвиняем по ДП №862/2018г. по описа на ****, съставляващо пр.пр.№1456/2017г. по описа на **** град Бяла, за периода от датата на привличането му в качеството на обвиняем -02.12.2019 година, до датата на влизане в законна сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство 02.02.2021 година, ведно със законната лихва от 02.02.2021 година /датата на влизане в законна сила на постановлението на ****. за прекратяване на досъдебното производство/, до окончателното и изплащане, както и сумата от 600/шестотин/ лева, представляваща имуществени вреди от привличането на доверителя ми като обвиняем по ДП №862/2018г. и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на процесуален представител по ДП №862/2018г. по описа на ****. ведно със законната лихва от 02.02.2021 година до 1 окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 02.12.2019г. А.В., е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №862/2018г. по описа на ****, пр.пр.№1456/2017г. по описа на **** ****, за извършено престъпление по чл.290.ал.1 от НК, за това, че на 28.09.2017г. в ****, обл.Русе, пред съд, като свидетел по гражданско дело устно съзнателно потвърдил неистина и е затаил истина, че на 26.12.2016г., около 18.00-18.30 часа пред жилището на **** в ****: „…При предаване на детето ****. майка му ****, не е излизала от жилището си и не е присъствала…“; „…Детето ****. е било предадено на АС.

Н. ВЛ. от родителите на ****…“; „…****. се е срещнал с лице на име **** /****/, на когото предал бутилка…“, за което престъпление е предвидено наказание „****“ до пет години. Твърди с, че по отношение на В., е взета мярка за неотклонение „подписка“ и спрямо него е извършена „полицейска“ регистрация.

Твърди се, че в разпит си в качеството на обвиняем ищецът не се признава за виновен и в протокола за предявяване на материалите е направил искане за извършването на допълнително действие по разследването - разпит на свидетел, като след провеждане на поисканият разпит, с постановление на **** - Русе. от 18.01.2021 г., на оси. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК /деянието не съставлява престъпление/, воденото срещу В. досъдебио производство е прекратено. Се, че всички действия по разследването са извършени под прякото ръководство и контрол па прокуратурата.

Твърди се, че в хода и вследствие на воденото срещу него досъдебно производство, ищецът се е намирал под непрестанно напрежение, чувствал се е изнервен, неуверен и депресиран. Съзнанието му е било непрестанно ангажирано с мисълта, че на „стари“ години може да бъде осъден и това да стане достояние на близки и познати. Имал е проблеми със съня и е отслабнал. Твърди се, че като пряка и непосредствена последица от неоснователното му привличане в качеството на обвиняем, ищецът В. е претърпял и имуществени вреди изразяващи се в извършени от него разходи по заплащане на възнаграждение на ангажирания от него защитник в хода па досъдебното производство, в размер па 600 лева.

Ищецът счита, че действията на ответника, от които произтичат неимуществените вреди за А.В., се изразяват в незаконно повдигнато му 2 обвинение за извършване на престъпление от общ характер по член 290, алинея 1 от НК и привличането му като обвиняем на 02.12.2019 година по ДП №862/2018г.. по описа на ****, ( ПП№1456/2017г. по описа на **** - град Бяла), като наказателното производство по което е повдигнато обвинение е прекратено с влязло в сила Постановление от 02.02.2021 година на прокурор при РП- град Бяла.

Твърди се, че причинените му неимуществени и имуществени вреди са в пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение по ДП №862/2018г. по описа на ****.приключило с постановление за прекратяване.

Затова и същите подлежат на овъзмездяване съгласно чл.4 от ЗОДОВ.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Оспорва се допустимостта на исковата претенция, предвид липсата на доказателства за причинно – следствена връзка между твърдяните увреждания и воденото досъдебно производство. Оспорва се наличието на подобни неимуществени вреди и техния размер, като се изтъква, че не са наведени никакви доказателства за настъпването им. Оспорва се настъпването на имуществени вреди, предвид липсата на доказателства за реалното изплащане на твърдяното адвокатско възнаграждение и момента на това изплащане. Моли се съдът да отхвърли иска, а ако бъде уважен, се възразява срещу размера на претендираните обезщетения, като се счита, че същите са завишени и несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа исковите претенции.

Ответната страна приема исковете за неоснователни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени доказателства: Постановление от 18.01.2021г., Постановление за привличане на обвиняем от 02.12.2019г., материали по ДП № 1456/2017г. по описа на **** - Русе, ТО - Бяла /336-ДП-862/2018 г. по описа на ОД МВР - 3

Русе, РУ - Бяла/.

От приложено по делото Постановление от 02.12.2019г. се установява, че ищецът А.В., е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №862/2018г. по описа на ****, пр.пр.№1456/2017г. по описа на **** ****, за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за това, че на 28.09.2017г. в ****, обл.Русе, пред съд, като свидетел по гражданско дело устно съзнателно потвърдил неистина и е затаил истина, че на 26.12.2016г., около 18.00-18.30 часа пред жилището на **** в ****: „…При предаване на детето ****. майка му ****, не е излизала от жилището си и не е присъствала…“; „…Детето ****. е било предадено на АС. Н. ВЛ. от родителите на ****…“; „…****. се е срещнал с лице на име **** /****/, на когото предал бутилка…“. Със същото постановление спрямо ищеца В. е взета мярка за неотклонение „****“. От текста на Постановление е видно, че същото е връчено на ищеца на 16.01.2020г.

На същата дата 16.01.2020г. е проведен разпит на ищеца в качеството на обвиняем.

На същата дата – 16.01.2020г. на ищеца е предявено разследването.

С Постановление от 17.09.2020г. на прокурор при РП-Русе, ТО-Бяла е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „****“.

От приложено по делото Постановление от 18.01.2021г. се установява, че прокурор при РП-Русе, ТО-Бяла прекратява наказателното производство по досъдебно производство №336-ДП-862/2018г. по описа на ****, пр.пр.

№1456/2017г. по описа на **** гр.Русе – Териториално отделение-Бяла, водено срещу АС. Н. ВЛ., на основание чл.199, ал.1, вр.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Видно от приложеното на л.131 от ДП, на 16.01.2020г. ищецът е упълномощил адв.Н.В. от ВАК да го защитава по образуваното срещу него досъдебно производство.

От приложения по настоящото производство Договор за правна защита и садействие е видно, че на 02.12.2019г. е сключен договор съгласно който ищецът е ангажирал адвокатска защита във връзка с образуванонто и водено срещу него ДП-862/2018г. по описа на ****, вкл. и в евентуална съдебна фаза на делото, като е заплатил на процесуалния си представител – защитник 4 сумата от 600 лв., удостоверено в самия договор.

В проведеното открито съдебно заседание бяха събрани гласни доказателства в полза на ищеца.

В показанията си св. **** /съжител на семейни начала с ищеца от 11 години/ заявява, че ищецът се притеснил, когато разбра, че следва да се яви в качеството му на обвиняемо лице, тъй като не знаел за какво става въпрос.

Стресирал се, тъй като е доста отговорен човек и по никакъв начин не допускал, че може да го третират като обвиняем, да го третират като престъпник, да му снемат отпечатъци и т.н. След привличането като обвиняем бил доста притеснен, тъй като за първи път му се случвало да се сблъска с органите на реда. Почувствал се омерзен и унизен за това, че са го третирали като престъпник. Прекарали новогодишните празници само двамата, тъй като ищецът се измъчвал от това което се случва, затворил се в себе си, нямал настроение. Поведението му през тази една година се променило, т.к. живеят в малко населено място, където хората се познават и той бил притеснен, да не би да се разбере, че го привикват в качеството му на обвиняем. Стряскал се на сън. Викал в съня си „Аз не съм престъпник".

Отчуждил се от приятелите си. Дори и в момента се възстановявал, въпреки че вече всичко е приключило и обвиненията са отпаднали, но той още не можел да го преодолее, не можел да осъзнае, че вече не е обвиняем, нямал доверие в системата.

По искане на ищеца бе допусната и изготвена съдебно-психологическа експертиза. В заключението си в.л.Ц. изтъква, че при ищеца са налични данни за психотравмени преживявания, изблици на възбуда и емоционално напрежение; несигурност и очакване на негативни последици, подозрителност към околните; епизодично има страхови очаквания; влошаване на уменията за комуникация; затваряне в себе си, затруднения да води спонтанни разговори с най-близките и да изразява чувствата си, очакване за негативни събития и травматичните спомени; затруднения за общуване, които не може да промени; често преживяване за безпомощност и изоставеност от околните.

Изтъква, че психологичното изследване не очертава данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера и социалното функциониране. В характеровата структура на ищеца се забелязват известни особености, изразени до степен на акценти.

5

В тази насока като по-съществен и се явяват особеностите в създаването и поддържането на интерперсонални контакти. Налице е подчертана интровертна нагласа / затвореност, ограниченост на споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания, затруднение емоционалния контакт и резонанс /. Понижен праг на фрустрация, като повече от контактите и събитията се интерпретират като фрустриращи, което от своя страна води до кумулиране на напрежение и или малоценностови преживявания. Уронен е неговият авторитет в общността, където живее. Споделят се данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние.

В проведено о.с.з. вещото лице изтъква, че в по активна възраст имаме по-големи възможности за емоционална стабилност, черти от характера, като с възрастта склонността да се приемат негативните събития, човек по-лесно би могъл да интерпретира една ситуация като негативна, по-бавно да се възстанови от нея. Притеснявал се в селото някой да не разбере за обвинението, но в същото време заявил, че не знаел, дали някой там е разбрал за това. Приема, че до голяма степен воденото наказателно производство е повлияло върху неговата личност и така е оставило едно по - дълготрайно емоционално състояние в него, което и до момента не е изчезнало напълно.

Дълготрайно негативно емоционално състояние, което и към момента на освидетелстването все още не било напълно преработено.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: