Решение № 99 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1580/2023
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Иван Бонев Бонев, Иванка Петрова Гоцева, Даниела Димитрова Събчева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т.2, б.А · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал.1, т.2, б."Б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 152, ал. 3, т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "А" · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Б. Бонев
Членове:
Даниела Д. Събчева
Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от И. Б. Бонев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601580 по описа за 2023 година
С Присъда № 134 от 09.06.2023 г., постановена по НОХД № 455/2023 г. ПРС, 26 н.с. е ПРИЗНАЛ А. К. С. от гр. П., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.09.2022 г., в гр. П., се заканил с убийство на М. Г.
Ч. ЕГН **********, като й казал, че няма да излезе жива и че ще я утрепе и като я удрял с юмруци и шутове основно в главата и я влачил за косата, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК вр. чл. 54 ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ така наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде ИЗТЪРПЯНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ.
Със същата присъда ПРС е ПРИЗНАЛ подсъдимият А. К. С., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.09.2022г., в гр. П., се е съвкупил с лице от женски пол – М. Г. Ч. ЕГН**********, без нейно съгласие, като я принудил към това със сила и със заплашване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил 1 осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година , изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК вр. чл. 54 ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.А от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ така наложеното наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да бъде ИЗТЪРПЯНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН „СТРОГ“ РЕЖИМ.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК ПРС за така извършените престъпления по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК на подсъдимия А. К. С. е ОПРЕДЕЛИЛ И НАЛОЖИЛ едно ОБЩО найтежко наказание, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ така наложеното ОБЩО най-тежко наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде ИЗТЪРПЯНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН „СТРОГ“ РЕЖИМ.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така определеното ОБЩО най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, времето, през което А. К. С. е задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 06.09.2022 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
Разпоредено е веществените доказателства, намиращи се на съхранение в Пето РУ-Пловдив, а именно бежова на цвят постелка от коридора на жилището, на която има червеникави зацапвания; тампони с червеникави и жълтеникави зацапвания от леглото на южна стая; чаршаф с червеникави зацапвания от легло от южна стая; салфетка с червеникави зацапвания и бинт от нощно шкафче и марли с черни; влакна, наподобяващи косми от маса във всекидневната; стъклена чаша от пода в южна стая; мъжка сива тениска от южна стая; стъклена бутилка с вместимост 700 мл с етикет „К. в.“ стъклена чаша без надписи, чаша с надпис „С.“ и бутилка с надпис „ В.
С.“ от 700 мл; марли с черни влакна в плик; плик са тампон от влагалището на Ч.; плик с косъм от половата област на К.; тампон от пениса на 2 подсъдимият С.; тампон от букална лигавица на подсъдимият С. ДА ОСТАНАТ на съхранение в срока на съхранение на делото.
Разпоредено е веществените доказателства, намиращи се на съхранение в Пето РУ-Пловдив, а именно: - 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси А20“, черен на цвят, с ИМЕИ: *** със СИМ - карта и черен протектор 1 бр. мобилен телефон „Х.“, черен на цвят, с ИМЕИ *** ведно със СИМ –карта и силиконов безцветен протектор ДА СЕ ВЪРНАТ на А. К. С..
Разпоредено е веществените доказателства - 3 бр. дискове, находящи се на лист 155 от досъдебно производство, ДА ОСТАНАТ по делото до срока на неговото съхранение.
Разноските по делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК ПРС е възложил на подсъдимия А. К. С. - да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски по делото в размер на 1349,80 лева, по сметка на РСПловдив сумата в размера на 60 лева, както и на частната обвинителка М. Г.
Ч. сумата в размер от 1 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А. С., който лично и чрез защитника си адв. Д. Ч., молят да бъде отменена и се постанови нова, с която бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията, по които е осъден, се постанови решение, с което се отмени осъдителната присъда, а делото да се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав от районния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или се постанови решение, с което се намали размера на определените наказания лишаване от свобода и общото най-тежко наказание лишаване от свобода.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив даде становище, че жалбата е неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец М. Ч. лично и чрез повереника си адв. В. Х. даде становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваната присъда служебно, съгласно изискванията на чл. 313 и 314 от НПК и във връзка със становищата на страните намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна ПРС е приел, че:
3
Подсъдимият А. К. С. е роден на **.**.**** г. в гр. П., б., б. г., о., н., с о. о., б., с постоянен адрес гр. П., ж.к. ,,Т.‘‘ № *, вх. *, ет. *, ап. * с ЕГН:
**********.
Подсъдимият С. бил осъждан многократно за престъпления от общ характер, с изтърпявани наказания лишаване от свобода, като от значение за правната квалификация и определяща я като ,,опасен рецидив‘‘ се явява осъждането по НОХД № 371/2017 г. по описа на ОС гр. Пловдив, по което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим, което било изтърпяно на 13.11.2020.
Пострадалата М. Ч. живеела заедно със сина си – свидетелят И. Ч. в гр.
П., ЖК ,,Т.‘‘ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като същата се намирала във фактическа раздяла със своя съпруг. Частната обвинителка била футболен фен и симпатизирала на футболен клуб ,,Локомотив‘‘ Пловдив и редовно посещавала мачове на отбора.
А. С. също бил фен на футболен клуб ,,Л.‘‘ П., като при посещения на стадиона се запознал с М. Ч..
На неустановена дата през месец април 2022 г., подсъдимият посетил дома на пострадалата, находящ се в гр. П., ЖК ,,Т.‘‘, където и двамата употребили алкохол без да са били интимни по между си. Помолен от последната да си ходи, същият категорично отказал, което наложило М. Ч. да се обади на свой приятел – свидетелят К. Т., който дошъл и изгонил А. С. от дома на пострадалата. При напусканите си последният забравил някои свои вещи, като мобилен телефон, ключове и яке. Впоследствие същите му били предадени от пострадалата.
На 03.09.2022 г. на стадион ,,Л.‘‘ в гр. П. бил изигран футболен мач между отборите на ,,Л.‘‘ П. и ,,Б.‘‘ П.
На 04.09.2022 г. през деня, А. С. се намирал заедно със свидетелката А.
Б. /негова майка/ в село Б., когато пострадалата му се обадила и го попитала дали искат да се видят и да отпразнуват победата на своя любим отбор.
По-късно вечерта на същия ден, подсъдимият се намирал заедно със свидетелите Х. Б. и З. Ч. в гр. П., ЖК ,,Т.‘‘, когато частната обвинителка се обадила на А. С. и поканила тримата да отидат у тях, където да отпразнуват победата на любимия си отбор. Последните трима закупили определено 4 количество алкохол и отишли до жилището на пострадалата. При влизането в дома на М. Ч., свидетелите Б. и Ч. не установили никакви видими следи от наранявания по нея.
След като употребили известно количество алкохол, Свидетелите Б. и Ч. си тръгнали, а в апартамента на пострадалата останал подсъдимият.
В ранните часове на 05.09.2022 г., А. С. отишъл до магазина и купил бутилка водка със студен чай, след което се върнал в дома на М. Ч.. Към 06.00 часа – 07.00 часа, последната отишла да си ляга, като била облечена с анцуг и тениска.
А. С. легнал до нея, като започнал да я опипва по тялото и гърдите, искайки да прави секс с нея. Частната обвинителка не искала да прави секс с него, което му и заявила. Това ядосало много подсъдимия и същият и ударил глава в лицето и започнал да й нанася удари с ръцете по главата и тялото. В резултат от нанесените удари били причинени различни наранявания по главата и тялото, като имало и кръвотечения. В резултат от нанесения побой, А. С. контузил ръката си, която била видимо подута. Насеният побой имал за цел да сломи съпротивата на пострадалата, като я принуди да правят секс.
Подсъдимият не понасял кръв, поради което съпроводил пострадалата до банята да се измие, като лично той я съблякъл. След като последната се измила, А. С. я хванал за ръката и я завел в стаята с намерение да осъществи полов акт с нея. Той я поставил да легне върху леглото възнамерявайки да проникне в нея. В резултат от нанесения побой М. Ч. изпитвала страх от подсъдимия да не се повторят ударите, поради което се отпуснала. А. С. легнал върху пострадалата и въпреки, че знаел, че същата не иска да прави секс с него, проникнал във влагалището й с половия си член. Половият акт продължил няколко минути, след което подсъдимият еякулирал във влагалището на М. Ч..
След това А. С. започнал да пие, като изпил и две таблетки клонарекс, който пострадалата пила за да се успокои. Последната казала на подсъдимия да си ходи, но въпреки това, той категорично отказал и започнал да й крещи, че няма да излезе жива от апартамента и че ще я утрепе, след което започнал да й нанася удари с ръце и крака в главата и тялото, влачел я за косата по пода в апартамента й. През цялото време А. С. не давал на М. Ч. да се облече или дори да стане от леглото, на пожелаване от последната да отиде до 5 тоалетната, подсъдимият й отговарял да уринира в леглото.
Около 23.00 часа, синът на пострадалата – свидетелят И. Ч. се прибрал, като не могъл да отвори входната врата, но чувал майка си да вика и крещи.
След няколко минути тя му отворила вратата и същият я възприел с наранявания по лицето и завита с одеяло, а подсъдимият бил по гащи тип боксерки. И. Ч. попитал майка си защо се намира в това състояние, а тя му отговорила, че е била изнасилена от подсъдимия. Това предизвикало първия да направи подсечка на последния, който от своя страна паднал на земята. И.
Ч. се обадил на своя приятел – свидетелят М. Ц. като го помолил да дойде до дома му. След около 15 минути, синът на пострадалата слязъл долу за да плати таксито на свидетеля Ц.. Двамата се качили в апартамента, като не установили подсъдимия, който бил избягал. На по-късен етап го установили на стълбищната площадка на по-горен етаж, след което го свалили пред блока, когато А. С. отново избягал. Същият бил установен на около 200-300 метра от блока им. С колата си преминавала свидетелката Г. К., която била помолена от И. Ч. да се обади на телефон 112, като същият подал сигнал и заявил, че майка му е била изнасилена.
Подсъдимият бил установен от полицейските служители Н. П. и В. Р. и бил отведен в сградата на Пето РУ към ОДМВР гр. Пловдив.
По делото била изготвена съдебно-медицинска експертиза /лист 73 от ДП/ по отношение на постралата М. Ч.. Видно от заключението се установява, че същата са били причинени причинени разкъсно-контузна рана на лицето, кръвонасядания на челото, оток в лявата слепоочна област, кръвонасядане и оток на клепачите на двете очи, кръвонасядане на лигавицата на дясна очна ябълка, кръвонасядане на дясна скулна област, охлузвания на носа, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна, кръвонасядания по гръдния кош и множество кръвонасядания по горните и долните крайници.