Решение № 929 от 16.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Пазарджик, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100724 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от И. А. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Л." № 2, подадена чрез адвокат П. М. Г. от АК Пазарджик, с адрес: гр. П., ул. „И.

В.“ № 8, ет.1 офис 4-ти, против „Р.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Д.“ № 58, представлявано от управителя - Н. А. Б..

В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 487 от 03.10.2023 г. работил при ответника на длъжност „Склададжия“ с място на работа:

„Монтажен цех“ при „Р.“ ООД, като със Заповед с изх. № 7342 от 03.01.2024 г. на управителя на търговското дружество било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. Посочва, каква е била основаната й трудова функция, съгласно приложената към исковата молба длъжностна характеристика.

Твърди, че в трудовия й договор изрично било посочено, че е сключен като срочен по чл.68, ал.1, т.1 КТ за срок от три месеца, считано от 03.10.2023 г. до 03.01.2024 г., като бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, един месец по аргумент на чл.70, ал.1 КТ за срочни трудови договори. В трудовия договор не били посочени конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване му и обуславящи срочността му, съгласно изискването на чл.68, ал.4, във връзка с пар.1, т. 8 ДР на КТ.

Поддържа, че клаузата в чл.3 от трудовия договор определяща срока на договора на три месеца, от 03.10.2023 г. до 03.01.2024 г. е недействителна поради противоречие с чл.68, ал.3 и ал.4 КТ, като излага подробни съображения.

Твърди, че трудовият й договор следва да се счита за сключен за неопределено време, 1 поради което прекратяването му поради изтичане на срока е незаконосъобразно и счита, че трябва да бъде отменено.

В резултат на незаконното й уволнение останала без работа и счита, че ответникът й дължи обезщетение за незаконното й уволнение за времето от 04.01.2024г до 04.07.2024 г. вкл, в размер на 6 /шест / БТВ/, равняващи се на 12 096 лева, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна, на основание чл.74, ал.4 КТ, клаузата записана в чл.3 от трудов договор № 487 от 03.10.2023 г. сключен между страните, определяща срока на договора на три месеца, от 03.10.2023 г. до 03.01.2024 г., поради противоречието й с чл.68, ал.3 и ал.4 КТ; бъде признато уволнението за незаконно, извършеното със Заповед с изх. № 7342 от 03.01.2024 г. на управителя на търговското дружество, уволнение и отменено; ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „склададжия” в монтажен цех при ответника и ответникът да заплати на ищцата обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 7016,22 лева /исковата претенция е изменена в проведеното ос.з. на 19.06.2024 г./, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищцата се явява лично и с адвокат П. Г. от АК Пазарджик. Иска се от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Р.” ООД, депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат С. Б. от АК Пазарджик, с който оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Твърди, че ищцата е била наета на трудово правоотношение на срочен трудов договор със срок за изпитване от 3 месеца, чл.70, ал.1, предл. първо от КТ, като срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя чл.70, ал.2, предл.първо от КТ.

Смята, че дори да се приемала тезата на ищцата в исковата молба, то следва да се приеме, че е налице уговорена клауза за изпитване от три месеца в полза на работодателя, което позволява на работодателя да прекрати договора едностранно без предизвестие и без да посочва мотиви. Сочи решение на ВКС.

Посочва, че съгласно разпоредбите на чл.70, ал.4 КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. С оглед на тези разпоредби ищцата по време на действие на процесния трудов договор е използвала платен годишен отпуск през м. декември 2023 г. - 4 работни дни и 1 работен ден на дата 02.01.2024 г. и по този начин срока за изпитване се удължил с още пет дни, и вместо на 03.01.2024г. изтекъл на дата 08.01.2024 г..

Посочва, че оспорва иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1, тъй като 2 ищцата не е получавала БТВ в сочения от нея размер. Излага подробни съображения.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от адвокат С. Б. от АК Пазарджик, която моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 487 от 03.10.2023 г, сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ, във връзка с чл.70 КТ, като ищецът е заемал длъжността „Склададжия“ с място на работа: „Монтажен цех“ при „Р.“ ООД. В чл. 3 от договора е уговорено, че срокът му на действие е определен считано от 03.10.2023 г. до 03.01.2024 г.. Уговореното възнаграждение е в размер на 1200 лева. В чл.8 е посочено, че договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок, освен ако не бъде изрично продължен по предложение на работодателя. С Допълнително споразумение № 487а/04.10.2023 г., сключено между страните по делото основното месечно възнаграждение на ищцата е в размер на 1260 лева.

От длъжностната характеристика за длъжност „Склададжия“ се установява какви са основните длъжностни задължения, отговорности, присъщи на длъжността, организационни връзки и взаимоотношения и какви са изискванията за заемането на длъжността.

Не е спорно, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със Заповед с изх. № 7342 от 03.01.2024 г. на управителя на търговското дружество, на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ, поради изтичане на уговорения срок. Заповедта е получена лично от ищцата на 03.01.2024 г..

Установява се, че след прекратяването на трудовото правоотношение между страните, ищцата е започнала работа в „М.“ ООД на 17.04.2024 г., с уговорено основното трудово възнаграждение в размер на 950 лева, като трудовото й правоотношение било прекратено на 08.05.2024 г. – заповед № 196/08.05.2024 г..

Представени са фишове за заплати на ищцата.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата при ответното дружество е било в размер на 1267,56 лева, а размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в размер на 7016,72 лева /този размер е формиран след като е приспаднато полученото от ищцата възнаграждение в „М.“ ООД – 588,64 лева.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик, 19 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно 3 съединени искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ, чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че уговорената в чл.3 от договора клауза „срок на договора“ е недействителна на твърдените основания, както и че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на посоченото основание, да установи размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението, както и че е останал без работа. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението - че са били налице предпоставките чл.325, ал.1, т.3 КТ, поради изтичане на уговорения срок.

По иска с правно основание чл.74, ал.4 КТ:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.74, ал.4 КТ, за обявяване недействителността на клаузата „срок на трудовия договор“, уговорена чл.3 от договора е основателен. Съобразно разпоредбата на чл.68, ал.1 КТ, срочен трудов договор може да се сключи в изрично предвидените в т. 1-5 случаи, като изрично ал.2 от същия член посочва, че работниците и служителите по ал.1 имат същите права и задължения, както работниците и служителите по безсрочен трудов договор. Съобразно чл.68, ал.1, т.1 КТ, срочен трудов договор може да бъде сключен за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години, освен в предвидените в закон или акт на МС, случаи. Нормата кореспондира с ал.3 и ал.4 на чл.68 КТ, съобразно които, срочен трудов договор по т.1, може да бъде сключен за изпълнението на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Изключение от правилото въвежда ал.4, съобразно която, за срок минимум една година, може да се сключи за работи или дейности, които нямат такъв характер; срочен трудов договор по т.1, за пократък срок може да бъде сключен и по писмено предложение на работника. § 1, т.8 от ДР на КТ съдържа дефиниция на понятието „изключение“, по смисъла на чл.68, ал.4 КТ, съобразно който, изключение е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовият договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Чл.68, ал.5 КТ, предвижда, че трудов договор сключен в нарушение на ал.3 и ал.4 от същият член, се смята за сключен за неопределено време.

В случая, съдът намира, че длъжността, на която е била назначена ищцата – „Склададжия“ няма характер на временна, сезонна или краткотрайна. Съдът намира, че не са налице и предвидените от закона „изключения“, по смисъла на § 1, т. 8, от ДР на КТ, вр. чл.68, ал.4т КТ, които да обуславят сключването на трудовият договор между страните.

Изпълняваната от ищцата работа не е с временен, сезонен или краткотраен характер, видно от представената длъжностна характеристика. Ответникът по никакъв начин не твърди, че изпълняваната от ищцата работа има временен, сезонен или краткотраен характер. Не се установява и наличие на предложение от страна на служителя до работодателя, с което да обективира своето желание да сключи срочен трудов договор, за срок по – малък от една 4 година.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че клаузата в чл.3 от договора е недействителна, поради което и на основание чл.74, ал.4, вр. чл.68, ал.5 КТ, трудовият договор с ищеца следва да се счита за сключен за неопределено време. Съответно на това, същият не може да бъде прекратен, на посоченото в процесната Заповед с изх. № 7342 от 03.01.2024 г. на управителя на търговското дружество основание чл.325, ал.1, т.3 КТ, поради изтичане на уговорения срок.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че е имало уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя и поради тази причина било прекратено трудовото правоотношение. Видно е от процесната заповед, че работодателят се е позовал не на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.71, ал.1 КТ, а на чл.325, ал.1, т.3 КТ, касаещо прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок.