Решение № 348 от 14.10.2026, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 622/2026
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Адриана Георгиева Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 348 гр. Козлодуй, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100622 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е предявило срещу А. Т. М. установителен иск за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 426,42 евро, представляващо непогА.а главница по договор за потребителски кредит № 887785/30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Заповедното производство е образувано по ч.гр.д.
№ 945/2025 г. по описа на Районен съд - Луковит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подали писмен отговор, с който оспорва иска. Навежда възражения за недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, включително относно посочването и изчисляването на годишния процент на разходите. Поддържа, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява скрит разход по кредита и че при недействителност на договора дължи единствено чистата стойност на предоставената сума, намалена с извършените плащания. Твърди, че е погасил главницата, и моли искът да бъде отхвърлен.
В хода на производството като трето лице помагач на страната на ищеца 1 е конституирано „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975.
УСТАНОВЕНА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От представения договор за потребителски кредит № 887785/30.06.2023 г. се установява, че на ответника е предоставен кредит в размер на 1 800 лв., равностойни на 920,33 евро. Договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 40%, годишен процент на разходите (ГПР) от 47,89% и погасяване на кредита на 11 месечни вноски.
В договора е предвидена и неустойка в размер на 1 408,15 лв. за непредоставяне на уговореното обезпечение. Тази сума е значителна спрямо размера на предоставения кредит и при включването в разходите по кредита води до съществено увеличение на действителното му оскъпяване.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. Д. К.. От заключението се установява, че договорният ГПР е посочен в размер на 47,89%, но при включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение като разход по кредита вещото лице е изчислило ГПР в размер на 285,57%. Вещото лице е проследило отразените в счетоводните данни плащания на ответника. Посочени са плащания в размер на 92,03 евро, 102,26 евро, 85,90 евро, 85,90 евро, 86,92 евро, 40,90 евро, 0,01 евро и сторнирана сума от 15,34 евро. В обобщението на експертизата е посочен нетен размер на плащанията от 493,91 евро. Съобразно посоченото от вещото лице, при приспадане на нетния размер на плащанията от чистата стойност на предоставения кредит от 920,33 евро се формира остатък от 426,42 евро.
Съдът кредитира заключението на вещото лице относно установените счетоводни операции и изчисленията, доколкото същите са обосновани и съответстват на останалите доказателства по делото. Правната преценка дали договорът е действителен и кои суми се дължат от потребителя обаче е в компетентността на съда.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от заявителя срещу длъжника във връзка с оспорено вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, и при спазване на приложимите процесуални предпоставки по чл.
415 и чл. 422 ГПК.
2
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не отговаря на предвидените в закона задължителни изисквания. По силата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят връща единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него.
В случая договорът посочва ГПР от 47,89%, докато при включване на уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в разходите по кредита вещото лице е изчислило ГПР от 285,57%. Това съществено различие налага преценка дали неустойката по своето действително предназначение представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР, и дали договорът отговаря на императивните изисквания на ЗПК.
Съдът съобразява, че наименованието на уговорената сума само по себе си не е определящо за правната същност. Следва да се преценяват съдържанието на клаузата, основанието за начисляване на сумата и действителното отражение върху общата цена на кредита. Когато уговорената неустойка по същество представлява допълнителен разход, свързан с предоставянето на кредита, тя не може да бъде изключена от преценката за спазване на правилата относно ГПР единствено поради формалното определяне като неустойка.
При установената по делото разлика между посочения в договора ГПР и изчисления от вещото лице ГПР при включване на неустойката съдът приема, че уговорката следва да бъде преценена с оглед императивните изисквания на ЗПК и ограниченията по чл. 19 ЗПК. При наличие на законовите предпоставки за недействителност на договора последиците се уреждат от чл. 23 ЗПК.
При тази хипотеза ответникът не дължи договорната лихва, неустойката за непредоставяне на обезпечение, нито други разходи по кредита. Дължи се единствено чистата стойност на действително предоставената сума, намалена с всички доказани плащания, извършени от потребителя във връзка с погасяването на задължението.
При определяне на остатъка от чистата стойност на кредита съдът не може да се ръководи от счетоводното разпределение на плащанията от кредитора между главница, лихви, такси и неустойки. При приложението на 3 чл. 23 ЗПК тези разходи не се дължат, поради което всички действително получени от кредитора плащания следва да бъдат отчетени при намаляване на задължението за връщане на чистата стойност на кредита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът възприема посочения нетен размер на плащанията от 493,91 евро. При чиста стойност на кредита от 920,33 евро непогА.ият остатък възлиза на 426,42 евро.
Ето защо, независимо от недействителността на договорните уговорки относно лихвата, неустойката и разходите по кредита, за ищеца съществува вземане за непогА.ата част от чистата стойност на предоставената сума. Искът за установяване на вземането в размер на 426,42 евро следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК във връзка с чл. 422 ГПК.
Върху установената главница се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на направените по делото разноски съдът следва да се произнесе съобразно изхода на спора и представените доказателства за действително направените и подлежащи на присъждане разноски, при съобразяване на чл. 78 ГПК.
По отношение на разноските в заповедното производство съдът съобразява задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, съгласно които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода на спора.
В случая в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за общ размер на вземанията от 1 434,40 евро, а с настоящото решение искът е уважен за сумата от 426,42 евро. Следователно установителната претенция е уважена частично, като признатото за съществуващо вземане представлява съответната част от общия размер на вземанията, предмет на заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 4 на ищеца се дължи съответната част от разноските, направени в заповедното производство. При общ размер на тези разноски от 85,26 евро и съотношение между уважената сума от 426,42 евро и общия размер на вземанията от 1 434,40 евро, дължимите разноски се определят така: 426,42 евро : 1 434,40 евро × 85,26 евро = 25,35 евро.
С оглед изчисленията по-горе, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25,35 евро, представляваща съразмерната част от разноските в заповедното производство. В останалата част разноските не следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото съответстват на неуважената част от установителната претенция.
В исковото производство ищецът е направил разноски за платена държавна такса от 12.78 евро и за платен депозит на вещото лице от 250 евро, и ответникът следва да му ги заплати.
Освен това ищецът претендира и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. По тази претенция съдът съобразява разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която в полза на юридическо лице се присъжда възнаграждение, когато то е било защитавано от юрисконсулт, в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
С оглед характера на производството, материалния интерес, извършените процесуални действия и фактическата и правната сложност на спора съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., равностойни на 102,26 евро. Доколкото предявеният иск за сумата от 426,42 евро е уважен изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение в пълния определен размер от 102,26 евро.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Т. М., ЕГН **********, че дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, сумата 426,42 евро (четиристотин двадесет и шест евро и четиридесет и два евроцента), 5 представляваща непогА.а част от чистата стойност на предоставен потребителски кредит по договор № 887785/30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 945/2025 г. по описа на Районен съд – Луковит на 04.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, направените по делото разноски в размер на 365.04 евро, съобразно представените доказателства и изхода на спора, както и 25,35 евро, представляваща съразмерната част от разноските направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 945/2025 г. по описа на Районен съд – Луковит .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 6