Определение № 758 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. Бургас, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100502093 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, подадена чрез пълномощник ю.к.Иван Недков, против разпореждане № 6777 от 30.11.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 7130/2023 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Х. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, за заплащане на сумите от 103.38 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 17.01.2022 г. и 294.33 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 23.11.2023 г., дължими на основание Договор за паричен заем № *** от 15.06.2021 г.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за недействителност на договора за потребителски паричен заем и противоречие на искането с нормите на ЗПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорна лихва и за мораторна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл.413 , ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 7130/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по 1 подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Х. Х. Х., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № *** от 15.06.2021 г. , сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г. и Приложение към него с № 1/14.06.2023 г.: 700 лв. – главница, 103.38 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 17.01.2022 г., 294.33 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от Договор за потребителски кредит № *** от 15.06.2021 г., сключен между Х. Х. Х. и „Сити кеш“ ООД, по силата на който на длъжника е отпусната заемна сума в размер на 700 лв., която длъжникът се е задължил да върне заедно с договорна лихва на 103.38 лв., като общата стойност на плащанията по кредита е 803.38 лв., платими на 7 броя месечни погасителни вноски, от които първите две вноски в размер на 20.44 лв. всяка, а останалите пет вноски в размер на 152.50 лв. всяка. Посочено е, че падежът на първата погасителна вноска е 15.07.2021 г. и крайният срок за издължаване на целия заем е до 17.01.2022 г. Твърди се, че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г. на основание чл.99 ЗЗД между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който вземането по процесния договор за заем е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен. Към заявлението е представено копие на договора за потребителски кредит, по който се претендират вземанията.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3582/30.11.2023 г. за главницата от 700 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 27.11.2023 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 65.94 лв. съобразно с уважената част от заявлението.

С постановеното по делото разпореждане № 6777/30.11.2023 г., инкорпорирано в издадената заповед по чл.410 ГПК, БРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 103.38 лв. – договорна лихва и за сумата от 294.33 лв. – мораторна лихва. За да отхвърли заявлението в посочената част, съдът е приел, че искането е основано на договор за потребителски кредит, който е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т.нар. „неустойка“ при липсата на обезпечение по чл.5, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва, поради което на основание чл.23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвите и други разход. БРС е приел също, че искането за договорна лихва е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД (основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 ЗПК), тъй като уговорения ГЛП от 35.04 % надвишава трикратния размер на законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна.

Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане за неправилно, като не споделя изводите за отхвърляне на заявлението за претендираните вземания.

С оглед изложените в заявлението обстоятелства и представените към него писмени доказателства, настоящата инстанция приема, че в случая не е налице нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, процесният договор за паричен заем е действителен и не е налице хипотезата на чл.23, вр. чл.22 ЗПК, като приетият от БРС извод в обратния смисъл е неправилен. Искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се за вземания основани на клаузи, изразени по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същите са неравноправни. Не е налице и 2 противоречие на искането със закона или добрите нрави. В съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент – 35.04 %, годишния процент на разходите – 40.90 %, който е съобразен с чл.19, ал.4 ЗПК, условия за издължаване на кредита, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11-26 ЗПК.

Неправилен е извода на БРС, че липсвала яснота как е формиран ГПР, към който следвало да се добави и т.нар. „неустойка“ при липса на обезпечение по чл.5 от договора, което водело до недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК. В случая, в клаузата на чл.3, ал.2 от договора изрично е посочено, че ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към същия закон и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, поради което няма основание да се приеме извода на районния съд за добавяне на неустойка към ГПР.

Освен това, вземане за неустойка не е претендирано с подаденото заявление, но дори и да се приеме, че уговореното предоставяне на обезпечение води във всички случаи до заплащане на неустойката по чл.11 от договора, то само тази клауза би била недействителна, което не се отразява на валидността на целия договор, доколкото в погасителния план е направено разграничение на вноските отделно от неустойката, каквато не е включена в претенцията.

Ето защо, съдът намира за неправилни изводите на заповедния съд, че поради недействителност на процесния договор, на основание чл.23 ЗПК заявителят има право да получи само чистата стойност на кредита.

Неправилни са и изводите на БРС за отхвърляне на заявлението за претендираната договорна (възнаградителна) лихва поради противоречие на искането с добрите нрави.

Съдебната практика, на която се е позовал районния съд не е актуална, тъй като същата е постановена по времето, когато в закона липсваше законоустановена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити, т.е. липсваше императивна правна норма, регулираща размера на възнаградителната лихва, като единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос според чл.9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави. Понастоящем, обаче, такава горна граница за потребителските кредити е нормативно определена в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК и това е 5-кратния размер на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за потребителя, в т.ч. лихви, възнаграждения и т.н. За да бъде избегната злоупотреба, в закона като критерий е предвиден максимален размер на ГПР и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. В конкретния случай, уговорения годишен лихвен процент е 35.04 %, а ГПР е 40.90 %, като последния отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК, като не противоречи на добрите нрави страните да уговарят размер на възнаградителната лихва по-голям от трикратния размер на законната лихва. Ето защо, липсва основание за нищожност на клаузата и районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част, поради което разпореждането следва да бъде отменено, като заявлението се уважи за претендираната възнаградителна лихва от 103.38 лв.

Въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение и по отношение на законната лихва за забава от 294.33 лв. В производството по чл.410 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора. В този смисъл, заповедният съд не следи служебно за съответствието на размера на претендираното вземане с действителното фактическо положение. В случая, в подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит, поради което дължи лихва за забава в размер на 294.33 лв. за периода от 16.07.2021 г. до подаване на заявлението – 27.11.2023 г. С оглед така изложените твърдения, лихвата следва да се присъди в претендирания в заявлението 3 размер, а дали в действителност се дължи лихва за забава, в какъв размер и за какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото производство, ако длъжникът подаде възражение.

С оглед горното, въззивната инстанция намира, че разпореждането на БРС от 30.11.2023 г. следва да се отмени като неправилно , като се разпореди издаването на заповед за претендираните със заявлението суми.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6777 от 30.11.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 7130/2023 г. по описа на БРС, инкорпорирано в издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3582/30.11.2023 г., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Х. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, за заплащане на сумите от 103.38 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 17.01.2022 г. и 294.33 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 23.11.2023 г., дължими на основание Договор за паричен заем № *** от 15.06.2021 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, против длъжника Х. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, за заплащане на сумата от 103.38 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 17.01.2022 г. и сумата от 294.33 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 23.11.2023 г., дължими на основание Договор за паричен заем № *** от 15.06.2021 г. , сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 14.06.2023 г. и Приложение към него с № 1/14.06.2023 г.