Решение № 1139 от 06.08.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. В. Търново, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110100278 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за паричен заем ****, по който ответникът **** е кредитор, а ищецът-кредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1500 лв., при ГЛП 47% и ГПР 58,22%. Ищецът твърди, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени в исковата молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за паричен заем ****., сключен между него и ответника, поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае за установи, че клаузата на чл.18 ал.1 от договора за неустойка е недействителна, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочената от ищеца клауза от договора е действителна и не противоречат на изискванията на закона.

Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

С отговора ответникът предявява насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, за осъждане на ответникът по насрещния иск/ищец по първоначалният иск/ да заплати сумата 1500 лв., представляваща главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху главниците,считано от подаване на 1 насрещната искова молба до окончателното изплащане. Твърди се, че към настоящия момент ответникът по насрещния иск е в просрочие на шест вноски и според ищецът по насрещния иск е налице предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отправя искане за уважаване на насрещните искови претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба, в която заявява ,че при недействителност на договора за кредит, съгласно чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само стойността на главницата 1 съобразно погасителния план.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2023г. между ищеца В. Т. В. и ответника „****е сключен договор за паричен заем ***по силата на който кредитодателят *** предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при лихвен процент 47% и ГПР 58,22%. Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на седемнадесет погасителни вноски, както следва: четири вноски по 58,75лв. и 13 вноски по 149,44лв., като последната е с падеж 09.01.2025г.

В чл.6 ал.1 от договора за паричен заем е посочено, че в срок до два дни, считано от сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като при неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 721,68лв., Начислената неустойка може да се заплаща разсрочено.

Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 2 177,72 лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем кредирект № 909455 от 09.08.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1500 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на седенадесет погасителни вноски, в срок до 09.01.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, съдът намира за основателни.

От анализа на клаузите, с които е уговорена неустойка при непредоставяне на 2 обезпечение след отпускане на кредита, се достига до извод, че с нея се цели прехвърляне на риска от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с които същата е уговорена са нищожни.

Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви.

С оглед гореизложеното съдът намира иска за признаване на недействителен на основание чл.22 от ЗПК на договор за паричен заем К****. за основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в условие на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.18 ал.1 от договора за кредит.

По насрещния иск.

В случая по делото не е спорно, че ответникът по насрещния иск не е направил плащания по договора за кредит. Предвид на това и съгласно чл.13 ал.3 от договора при забава в плащането на погасителните вноски с настъпил падеж кредиторът се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, а съгласно чл.13 ал.4 от договора при обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредитополучателят дължи непогасената част от главницата до края на договора. В случая, предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита, без начислените лихви, а именно сумата 1500 лв., която сума е главницата по предоставения на ответника по насрещния иск кредит. С оглед изложеното съдът намира, че предявения насрещен иск за сумата 1500 лв. е основателен и доказан в претендирания размер.

Върху главницаат от 1500лв. следва следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на насрещната искова молба /11.03.2024г./ до окончателното изплащане.

По разноските:

3

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по първоначалния иск следва да заплати на ищеца по първоначалния иск направените по делото разноски в размер на 196лв. за държавна такса.

От пълномощника на ищеца по първоначалния иск своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца В. Т. В. и адвокат А.

Д.-САК е договорено оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая и при съобразяване на материалния интерес по делото, възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 947,92 лв. с ДДС по уважения иск. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на адвокат А. Д.-САК, пълномощник на ищеца В. Т. В..

Ищецът по насрещния иск също е претендирал присъждане на разноски за държавна такса по насрещния иск в размер на 60лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. Общият размер на разноските на ищеца по насрещния иск е 540 лв., като с оглед изхода на спора по насрещния иск и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъди сумата общо 540 лв. за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. Т. В. с ЕГН ********** , с адрес ***** и „****, че договор за потребителски кредит ******г., е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В. Т. В. с ЕГН ********** , с адрес ********, да заплати на ************ , сумата 1500 лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит ***** ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещната искова молба/11.03.2024 г./ до окончателното изплащане.

4

ОСЪЖДА ******** , да заплати на В. Т. В. с ЕГН ********** , с адрес ****, сумата в размер на 196 лв. /сто деветдесет и шест лева/, представляваща разноски за държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА ***** , да заплати на адв. А. З. Д. – САК, личен номер**** сумата в размер на 947,92 лв. /деветстотин четиридест и седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОСЪЖДА В. Т. В. с ЕГН ********** , с адрес г***** да заплати на „*******сумата в размер на общо 540 лв./петстотин и четиридесет лева/, представляваща направените от ищеца по насрещния иск разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред В.търновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В. Търново: _______________________

5