Решение № 274 от 18.09.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Шумен, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630201223 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №769611-F762754/13.05.2024 год. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Р. Фрут“ ЕООД, с ЕИК203402180, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от управителя Б.К.П., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата, като излага допълнителни правни съображения в подкрепа на направеното искане. Прави алтернативно искане наложената с наказателното постановление имуществена санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

Процесуалният представител на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.04.2024 год. в 10.20 часа била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ЦУ на НАП в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ склад, находящ се на адрес: **************, стопанисван от „Р. Фрут“ ЕООД, с ЕИК203402180. Било установено, че в търговския обект има инсталирано фискално устройство модел „Datecs DP-150“ с ИН на ФУ DТ743732 и ИН на ФП 02743732. По време на проверката клиент извършил покупка на 8.300 кг домати х 4 лв.кг. на обща стойност 33.20 лева. Сумата била заплаетна в брой от клиента, като на същия бил издаден фискален бон №0004347/08.04.2024 год. от намиращото се в обекта устройство, като на фискалния бон не било изписано наименованието на закупената стока, а било записано общо „плод зеленчук“ без да са отразени количеството и единичната цена.

На същата дата на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F762754, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството-жалбоподател и подписан от него, като е изложил, че ще депозира възражение в седемдневен срок.

Впоследствие е било депозирано писмено възражение, в което и изложил, че нарушението се дължи на допусната техническа грешка от сервизната фирма, че не е ощетен бюджета и че проблема е бил отстранен веднага, за доказателство на което е приложил фискален бон. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №769611-F762754/13.05.2024 год. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Р. Фрут“ ЕООД, с ЕИК203402180, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и присъединени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца, съгласно приложение №1 и задължително да съдържа изрично посочените реквизити, между 2 които са посочените в т.7 - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В настоящия случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че в действителност при извършената на 08.04.2024 год. продажба търговецът е издал фискален касов бон, в който е отразен артикул „плод зеленчук“ и обща сума 33.20 лева. Липсва посочване на вида на закупените стоки, т.е. конкретния вид плод или зеленчук, както и конкретно количество или брой и единична цена на стоката. Не се спори между страните по делото, че в проверявания обект са се продавали повече от един вид плодове и зеленчуци с различна единична цена, поради което във фискалния касов бон е следвало да бъде посочен конкретния вид на артикула, количеството, респективно бройката и единичната цена. Подобна информация не се съдържа в издадения от търговеца фискален бон №0004347/08.04.2024 год., доколкото видно от същия въпреки, че е било отразено, че се касае за продажба на плод зеленчук липсва единична стойност и количество и не става ясно дали посочения артикул – плод или зеленчук е от един и същ или от различен вид, какво количество и каква единична цена.

С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят действително е допуснал от обективна и субективна страна извършването на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ.

Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „Р.

Фрут“ ЕООД, с ЕИК203402180 като административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци, които извършат или допуснат извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. В настоящия случай се касае за нарушение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год., която е издадена именно във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.118, ал.1 и сл. от ЗДДС. Административнонаказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, преценявайки, че нарушението не е довело до неотразяване на приходите, получени от съответната продажба.

В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил наказание в размер на минималния, предвиден в закона, като се е съобразил с факта, че нарушението е извършено за първи път.

Съдът не кредитира твърденията на процесуалният представител на дружествотожалбоподател, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че посоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано като маловажен 3 случай. В същото време на дружеството е наложена по-ниска по размер санкция, именно преценявайки обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което това обстоятелство не може да бъде преценено, като обстоятелство, водещо до извод за маловажност на случая. Още повече, че от приложените по делото фискални бонове, издадени за други продажби, се установява, че допуснатото нарушение не касае само този артикул от номенклатурата на търговеца, но всички останали артикули, доколкото в самите бонове продадените стоки са отразени по същия начин – без посочен конкретен вид на стоката, единична цена, количество/брой.

Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението се дължи на допусната техническа грешка от страна на обслужващата фирма, която е извършила настройване на фискалния апарат. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че отговорността за спазване на разпоредбите на ЗДДС и на подзаконовите актове по прилагане на закона е на съответния търговец, който следва да организира дейността си по такъв начин, че да спази стриктно посочените разпоредби, включително и тези на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. Търговецът е имал практическата възможност при извършване на различните продажби, респективно на издаване на фискален бон, да установи посочената нередност и да отстрани същата преди момента на извършване на проверката, което не е било сторено.

С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №769611-F762754/13.05.2024 год. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД 4

„Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Р. Фрут“ ЕООД, с ЕИК203402180, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от управителя Б.К.П., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ.

ОСЪЖДА „Р. Фрут“ ЕООД, с ЕИК203402180, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от управителя Б.К.П., с ЕГН********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5