Решение № 275 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20263100500260 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 103983/12.12.2025г. от Прокуратурата на Република България, представлявана от Иван Богданов, прокурор в Районна прокуратура - Варна, срещу решение № 4362 от 04.12.2025г., постановено по гр. дело № 3166/2024г. на РС Варна, ХLVIII-ми състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Ж. Й. Ч., ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от образувано ДП 327/2024 г. по описа на ССП – ОДМВР – гр.

Варна и пр. преписка № 12892/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което прекратено с постановление от 03.12.2024г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.12.2024г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно, поради следните съображения: излага, че наказателно производство по ДП № 327/24г. по описа на ПП ОД МВР гр. Варна е било образувано на 02.09.2024г. за извършено престъпление по чл. 3436, ал. З от НК, за което Варненска районна прокуратура е била единствено уведомена. С постановление на ВРП от 03.12.2024г. образуваното наказателно производство ДП 327/24г. по описа на 1

ПП ОД МВР гр. Варна е било прекратено, като по делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, респективно не взета МНО. Намира за недоказан факта, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от наказателното производство. Излага, че въззиваемият не е обжалвал ЗППАМ № 24-0819-001146/2024г., с която СУМПС на Ч. е било временно отнето за срок не повече от 18 месеца, до решаване на въпроса за виновността на водача, както и не е представен акт на компетентен съд, по силата на който посочената принудителна адм. мярка да е била обявена към датата на произнасяне на ВРС с краен акт за незаконосъобразна. От посочените факти извежда извод за нейната правилност и законосъобразност.

Намира предявения иск да е останал недоказан със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Поставя под съмнение достоверността на гласните доказателства, предвид близкото родство на свидетелите с ищеца, както и че същите не са подкрепени от останалия доказателствен материал.

Сочи, че ищецът не е потърсил психологическа помощ към момента на изпитваните от него негативни емоции, а се поставя в ситуация да търси такава към момента, когато претендира обезщетение за причините за тези негативни емоции. Нерешен останал въпросът, в хипотезата на действителни промени в личностната структура на въззиваемия, кое ги е предизвикало провеждането на наказателното производство или друга причина, както и липсва анализ за характера на връзката между тях. Счита, че не са били доказани вреди, настъпили за въззиваемия в резултат на наказателното производство срещу него, както дали те са пряка и непосредствена последица на евентуалните вреди от това наказателно производство. Освен това намира сумата от 3000 лева за несъобразена с икономическия стандарт на живот в страната, като се вземе предвид разумния срок на провеждане и приключване на досъдебното производство и липсата на данни предварителното производство да го е възпрепятствало по какъвто и да било начин в обичайното му ежедневие.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постановите друго, с което да се отхвърли изцяло иска на Ж. Й. Ч..

Претендират се е направените по делото разноски. В условията на евентуалност, моли решението да бъде изменено, като се намали размера на определеното обезщетение под 3000 лева за неимуществени вреди в съответствие с критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно моли за потвърждаването му. Претендират се и направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Ж. Й. Ч. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща 2 обезщетение за неимуществени вреди, причинени от воденото наказателно производство ДП №327/2024г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД МВР - Варна, приключило с постановление за прекратяване от 03.12.2024г. на прокурор на РП - Варна, ведно със законната лихва от датата на прекратителното постановление - 03.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че от 22.01.2018г. работи на длъжност „водач на автобус“ към „Градски транспорт“ ЕАД – Варна. На 02.09.2024г. изпълнявал служебните си задължения и управлявал автобус с рег.номер ****, когато е бил проверен от служител на сектор „Пътна полиция“ - Варна към ОД на МВР – Варна с техническо средство „ДръгТест 5000“, което отчело положителен резултат за наличие на бензодиазепини и канабис 25 в организма му. Съставен е АУАН Серия G A №1429710 и свидетелството му за правоуправление с №286436560 е иззето. Издадена е и заповед за задържане на лице с № 365зз479/02.09.2024г., както и е извършен личен обиск на ищеца. Ищецът излага, че е предоставил кръв и урина за извършване на проверка. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-0011460 от 03.09.2024г., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. По случая е образувано ДП №327/2024г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД МВР - Варна. В хода на досъдебното производство ищецът е разпитван и давал обяснения. Не е привличан в качеството на „обвиняем“. В хода на досъдебното производство е проведено химико-токсилогично лабораторно изследване в лаборатория към МБАЛ-Варна-ВМА, от което е установено, че в предоставените кръв и урина няма наличие на наркотични вещества или техни метаболити. На 03.12.2024г. наблюдаващият прокурор с постановление за прекратяване на наказателно производство е прекратил ДП №327/2024г., на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 243, ал. 2 от НПК. На 19.11.2024г. ищецът получил обратно СУМПС.

Ищецът сочи, че във връзка с образуваното наказателно дело са му причинени силен емоционален стрес, депресия, унижение, наранени чест и достойнство, уронване и дискредитиране на доброто име сред обществото и в професионалните среди, разочарование от правоохранителните органи. Счита, че е налице фактическият състав по чл .2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България, за всички претърпени от него неимуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Сочи, че при наличие на предварителни данни за управление на МПС след употреба на НВ, основани на показанията на техническо средство, полицейските органи не са разполагали с друга алтернатива, освен да образуват досъдебно производство и да проведат разследване в съответствие със закона. След събиране на относимите за предмета на разследване доказателства, воденото досъдебно производство било прекратено. Ответникът счита, че претенцията е насочена към грешен 3 адресат, доколкото ищецът е търпял евентуални вреди от актове и административни действия на трето по спора лице/органите на МВР, прилагали спрямо ищеца мерки на принуда, основани на ЗМВР и ЗДВП. Освен това сочи, че воденото наказателно производство с предмет извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е с предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до 1500 лв., което по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК не се явява тежко умишлено престъпление. Досъдебното производство е било с кратка продължителност няколко месеца, на ищеца не е било предявявано обвинение, респективно налагана МНО или друга мярка за процесуална принуда, ограничения или рестрикции с оглед воденото наказателно производство. За предприетите принудителни административни мерки прокурорът не е бил уведомен и не е давал указания за прилагането им.

Служителите на МВР са действали съгласно ЗМВР, ЗДВП, вътрешните правила и в рамките на тяхната компетентност и оперативна самостоятелност.

В този смисъл липсва изискуемостта по смисъла на закона пряка причинноследствена връзка между вредите и деликта. Ищецът не е бил привличан към наказателна отговорност, не е бил предаван на съд и не е бил съден. Счита, че ако претенцията за неимуществени вреди бъде приета за основателна, то Прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, в евентуалност възразява срещу размера на иска, като завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

С атакуваното решение предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Ж. Й. Ч. срещу Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен изцяло.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са валидни и допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт №1429710 от 02.09.2024г. на МВР спрямо Ж. Й. Ч. е установено адм. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-0011460 от 03.09.2024г., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на Ж. Й. Ч. временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Видно от трудов договор №00475/22.01.2018г. и доп.споразумение към 4 него от 01.09.2024г. Ж. Й. Ч. е заемал длъжността „водач на автобус“ към „Градски транспорт“ ЕАД.

С постановление от 03.12.2024г. ВРП е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 327/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, водено за извършено престъпление по чл. 343 б. „б“, ал. 3 от НК.

От приложената преписка по ДП № 327/2024г. на ОД на МВР-Варна се установява, че на 02.09.2024г. около 11:25ч. по време на потегляне на автобус от градския транспорт на гр. Варна, марка „Голден Драгон“, рег. № ****, с водач Ж. Й. Ч., от автобусна спирка „Химик – 2“, находяща се на кръстовището между бул. „Св. Елена“ и бул. „Трети март“ в гр. Варна, един от пътниците паднал в салона на автобуса. За случая били уведомени органите на сектор „Пътна полиция“, които пристигнали на място. В тази връзка на водача на автобуса - Ж. Ч., била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с тест, като резултатът бил положителен за бензодиазепин и канабис 25. Ж. Ч. бил отведен в МБАЛ - Варна - ВМА, където предоставил проби кръв и урина. Със ЗППАМ на водача е наложено временно отнемане на СУМПС за срок не повече от 18 месеца. По отношение на посочените проби било проведено химико- токсикологично лабораторно изследване в Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ - Варна - ВМА, при което в същите не било открито наличие на наркотични вещества или на техни метаболити.