Решение № 307 от 02.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д.а Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Д.а Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000457 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощник срещу решение №

33/28.04.2022 постановено по ТД №115/2021г. по описа на ОС-Силистра (електронно дело 20210900115), с което застрахователят е бил осъден на осн.чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. П. К. претендираното обезщетение за понесени неимуществени вреди поради смърт на внука й, причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист в частичен размер от 50 000 лева, ведно със законна лихва от 22.07.2021г. и са възложени разноските по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за въззивника осъждане. Застрахователят е внесъл авансово дължима такса за обжалване, жалбата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана(след изпълнение на указанията на въззивния съд).

Въззивното производство е допустимо.

В срока по чл. 263 ГПК насрещната страна е упражнила право на отговор по жалбата.

Въззивното застрахователно дружество, чрез адв. И.(чиято представителна власт е потвърдена и учредена изрично за настояща инстанция), излага оплаквания за необосновани изводи на първата инстанция по предпоставките за пораждане по изключение на правото на увредено трето 1 лице извън непосредствен семеен кръг на починалия и съответно неправилното прилагане на нормативното ограничение на отговорността на застрахователя за такива причинени от застрахован делинквент вреди. Сочи, че събраните доказателства не установяват заместваща семейна връзка, а обичайни традиционни отношения на взаимопомощ и подпомагане при отглеждане на внуците, а оценката на изключителния случай на негативните последици като интензивност и продължителност може да се даде само от независим експерт със специални знания в областта на психиатрията.

Евентуално се излагат оплаквания за неправилно отчетени установени в съдебната практика критерии за определяне на размер на обезщетение на увредената родственица. Като счита за недоказано основанието на претенцията, евентуално на размера на понесените вреди, моли след отмяна на неправилното решение искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално обезщетението намалено до справедлив размер.

В бланкетна пледоария по същество пред въззивния съд, преупълномощен адвокат поддържа същите доводи и искания.

Въззиваемата страна Д. П. К., чрез пълномощника адв. Липчев, оспорва жалбата с доводи за доказани обстоятелства от изключителен характер поради наложителната заместваща, а не само подпомагаща грижа от бабата в семейство, където родителите обективно са били възпрепятствани да отглеждат внука. Сочи, че при оценяване на негативните последици като значителни правилно са отчетени особеностите на загубата на първородния внук, дълго чакан от семейството и роден след процедура „ин витро“ и отгледан преимуществено от бабата и дядото, за да дадат възможност на майката да се грижи за другите две по-малки деца, както и изключително трагичните обстоятелства на пътния инцидент, лишил бабата едновременно от сина и внука й.

По същество, пълномощникът на въззиваемата обосновава същите доводи, като моли за потвърждаване на правилното уважаване на основателната претенция за справедливо обезщетяване на вреди, понесени от бабата поради загубата на починалия внук.

И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за настоящата инстанция, като въззивникът е посочил в списък своите разходи(л. 20), а въззиваемата страна е заявила искане за изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатни услуги (л. 19) и бланкетно е оспорила размера на заплатения хонорар на другата страна.

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена като частичен иск пряка претенция на увредено от смърт на родственик трето лице срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените щети. Решението е било поправено в частта за определяне на разноски за първа инстанция. Произнесеното по реда на чл.

248 ГПК решение 43/30.05.2022г. не е било обжалвано, но доколкото 2 отговорността за разноските е обусловена от решаването на спора по същество, въззивният съд ще разглежда определянето им в съответствие с поправката.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на част от 50 000лв от дължимо застрахователно обезщетение, поискано но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 120 000лв. по задължителната застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Бабата на починало дете, пътувало в застрахования автомобил е основала претенция като ползващо се от застраховката трето лице, като е посочила твърдения за понесени психични страдания от смъртта на внука й, в резултат на ПТП, предизвикано на 24.10.2020г. на път Силистра-Алфатар, от водач застрахован за управление на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. номер ТХ ХХХХ ХМ при ответното търговско дружество. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба отговорността си спрямо лице извън непосредствен семеен кръг на починалия и изключителността на случая, както по отношение на фактическата връзка между роднините, така и по отношение на интензитета на вредоносния резултат.

Решението, в частта, с която е било отхвърлено акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху претендирано обезщетение от момента на деликта до изтичане на краен срок за разглеждане на претенцията от застрахователя 22.07.2021г- не е обжалвано, което налага и настоящият съд да се ограничи при отчитането на акцесорното вземане в този период.

Обжалваната част от съдебното решение включва присъдената частична главница с лихвата за забава, след оспорено основание за ангажиране на отговорност на застрахователя за справедливо обезщетяване на вреди в хипотеза на изключение по чл. 493а ал.4 КЗ. Производството по този предмет на делото е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са родствените връзки на починалото дете Г Т К, пътувало в автомобила, управляван от застрахования водач Т К (негов баща) с претендиращото обезщетение трето лице Д. К. – баба по бащина линия. Не се спори и за поетия от застрахователя „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, риск по задължителна застраховка за риск „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ТХ ХХХХ ХМ.

Няма оплаквания по факти по механизма на вредоносното събитие, установени от първата инстанция по данни, официално удостоверени в протокол за ПТП, оглед на местопроизшествие и МПС и фотоалбум(съвпадащи и с констатации в постановлението за прекратяване на наказателно преследване срещу починалия виновен водач ). Няма спор, че на 24.10.2020г. около 16.50ч. на пътя между Силистра и Алфатар бащата на 3 починалото дете, пътувало зад него на задната седалка на управлявания л.а.

„Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ТХ ХХХХ ХМ е напуснал своята лента за движение и е навлязъл в лента за насрещно движение, където настъпил сблъсък с товарен автомобил, при което водачът и детето получили несъвместими с живота наранявания и починали на място.

Макар и да е спорна правната интерпретация относно обстоятелствата, които имат значение за критериите за определяне на неимуществени вреди по справедливост, пред настоящата инстанция няма спор по установените факти от бита на роднинския кръг на семействата на починалото дете и възходящите по бащина линия, тъй като и двете насрещните страни се позовават на установените от първа инстанция с гласни показания факти: Г бил първото, дълго чакано в семейството дете, родено след процедура „ин витро“, като в последствие с разлика от по 2 години се родили и две други деца.

Първоначално семейството живеело заедно с родителите на бащата Т К, като след раждането на детето закупили ново жилище в непосредствена близост (от другата страна на улицата), а след приключване на ремонта на новия дом за около година, младото семейство се преместило, но роднините запазили ежедневни контакти помежду си. Близостта на двете домакинства позволила на бабата и дядото да подпомогнат младото семейство като посветят цялото си време на внуците, които били с тях постоянно. В това ежедневно общуване между бабата и първия внук се създали топли и сърдечни емоционални отношения. Тъй като влошеното здравословното състояние на бащата налагало честите му отсъствия от дома за продължителни лечения, особено след раждането на третото дете, с грижите, които бабата и дядото ежедневно полагали за по-големите внуци изцяло заместили родителите, за да освободят майката да полага грижи за бебето. Също с показанията на свидетелите съседи и близки познати, които излагат преки впечатления от отношенията в семейния кръг на родителите и на дядото и бабата на починалото дете през продължителен период, са установени и промените в поведението на семейството след трагичната загуба. Бабата и дядото станали затворени, загубили чувство за хумор, изглеждали състарени, прегърбени, избягвали обичайно преди това за тях съседско общуване. Съпругът на увредената въззиваема също е разпитан като свидетел и описва, че още от раждането са приели майката и детето в своя дом, тъй като бащата отсъствал за лечение; поели обгрижването на детето за да облекчат майката; продължили да помагат битово и финансово на семейството след като се преместило в новия си дом и се ангажирали изцяло с отглеждането на Г, който вече посещавал детска ясла. Този свидетел посочва, че след трагедията се затруднявали дори да възприемат какво ги е сполетяло, не можели да осъзнаят загубата като реалност, но се стараели да превъзмогнат тъгата си, за да са полезни на другите деца.

При така установените факти въззивният съд намира за основателни оплакванията за необоснованост на обжалвания акт.

Анализът на ангажираните от ищцата доказателства не дава основание за преценка за създадени отношения на такава изключително близка привързаност между загиналия внук и неговата баба, че тя да е заместила изцяло естетествената привързаност на детето с родителите му, респективно на бабата с нейния син – баща на детето. За да бъде връзката окачествена като 4 изключителна за обичайна семейна среда, следва да са установени не просто близки отношения на ежедневна взаимопомощ в бита на двете семейства(която е типична за традиционното българско семейство с преки низходящи и възходящи), а конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на връзка между бабата и внука, която да изключва отношения с други, по-близки от внука роднини(Решение № 33 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 377/2021 г., I т. о., ТК). Такива характеристики не се установяват, тъй като дори и починалия Г да е бил предпочитан измежду другите внуци(тъй като е първороден и носи името на дядото), няма данни той да е бил приет в семейството на възрастните възходящи по начин, който да изключва отношенията с собствените му родители. Битовите затруднения по обгрижване на децата в семейството на К не могат да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се обстоятелства в житейски план, които да са отчуждили детето от родителите му, за да се появи онази празнота, която да бъде запълнена по изключение от друг родственик. Нито установените временни отсъствия на бащата на детето за болнично лечение, нито ангажирането на майката с грижи за по-малките деца са изключили възможността за пълноценното общуване на тези родители с най-големия, дълго чакан първороден син. Нито ежедневните посещения в семейството на бабата и дядото, присъствието им в дома на детето, отделянето на пълноценно време и внимание, осигуряване на дневните занимания и съвместните забавления, могат да придадат на близостта в отношенията им степен на изключителност, за да окачествят така създадените отношения като извънредно превишаващи обичайните разбирания за традиционна свързаност между внук и баба. Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между прародителивнук, живеещи в един град - подпомагане на възпитание и отглеждане от найранна детска възраст и съпътстващо емоционално привързване. Общуването от този вид не е заместващо, а подпомагащо и произтича от съхранена и доразвита връзка със фактически затруднения родител на детето, прерастнала в нравствен дълг за допълването на функциите му с пълноценна подкрепа и обич към низходящите му. В тази насока следва да се възприемат и признанията на св. Калчев, който не отрича ролята на майката и бащата в семейството на починалото дете, а описва своите и на съпругата си действия като „помощ“ и „облекчаване“.