Решение № 42 от 28.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600195 по описа за 2024 година

С присъда № 32/14.05.2024г. по НОХД № 1198/2022г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия С. И. С., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.05.2022 г., около 19:00 часа в офис на „..“, находящ се в партерно помещение на бл. 139 в ж.к. „Меден Рудник“, гр. Бургас, направил опит умишлено да умъртви К. В. В. с ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с нож в областта на гърба, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години, което наказание постановил да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият С. И. С. е бил задържан по конкретното дело, считано от 06.05.2022г.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства – един брой нож, черен с изображение на паяк от едната страна, с дължина на дръжката 12 см., а на острието 10 см.; един брой сива тениска с червено сини елементи в областта на гърдите с надпис „Classy Sports”, с размер на етикета XXL, с две червени петна в долната предна и задна част; един брой черно-сиво горница, с качулка, с червен етикет с надпис на етикета ,,Nike“, c размер XXL; един брой тъмносиво 1 долнище на анцуг с два джоба в областта на бедрата; един брой синя връхна дреха с дупки в неправилна форма, с надпис на етикета „OMBRE MENS WEAR”; един брой сини на цвят дънки с кафяв колан на тях, с надпис на етикета „HILFINGER DENIM”; един брой черна на цвят тениска, с надпис на етикета „BANKEN; един чифт тъмносини обувки с надпис на тях „LEE COOPER” с размер 43; един брой черни на цвят боксерки; два чифта чорапи; един чифт обувки; един бр. дънки и един бр. гащи, постановявайки след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия С. С. да заплати в полза на държавата направените в наказателното производство разноски, както следва: 3145, 87 лева – разноски от ДП по сметка на ОД на МВР – Бургас и 3471,49 лева – съдебни разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили протест на прокурор при ОП-Бургас, въззивна жалба от частния обвинител К. В. В., както и жалби от адвокат В. В. от АК-Бургас и от адвокат С. К. от АК-Бургас, двамата упълномощени защитници на подсъдимия С. И. С..

С протеста се релевират доводи за незаконосъобразност на постановената присъда, в частта й относно наложеното на подс. С. наказание, като се претендира несъответствие на определената санкция със степента на обществена опасност на личността на последния и тежестта на деянието, както и с целите по чл. 36 от НК. Оспорва се приложението на чл.55 от НК с довод за отсъствие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Направено е искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 337 ал.2 т.1 вр. чл. 334 т.3 от НПК, да измени присъдата в санкционната й част, като увеличи размера на наказанието лишаване от свобода до 10 години. Алтернативно, ако се приеме законосъобразност на присъдата в частта й относно приложението на чл.55 от НК, размерът на определеното по този ред наказание да бъде завишен.

В подадената от частния обвинител К. В. В. жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се поддържа теза, че при индивидуализацията му съдът не е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието с оглед конкретно проявените му характеристики и престъпен резултат, както и не е отчел причините, поради което същото е останало недовършено. Изтъква се, че в случая се касае за довършен опит за убийство, при който подсъдимият е действал с пряк умисъл, хладнокръвно и целенасочено, нанасяйки удари с нож с 10 см острие, като смъртта не е настъпила единствено поради оказаната своевременна, квалифицирана и животоспасяваща медицинска помощ. Аргументира се неправилно приложение на чл.55 от НПК, при явен пропуск на съда да изследва обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК, както и при очевидно надценяване на смекчаващите вината обстоятелства. Твърди се, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност, а извършеното от него деяние се отличава с арогантност, жестокост и безскрупулност. Моли 2 се първоинстанционната присъда да бъде изменена в санкционната й част, като наложеното на подс. С. наказание бъде увеличено до размера от 12 години лишаване от свобода.

В жалбата на защитника на подсъдимия – адв. В. от АК-Бургас са развити доводи за неправилност на присъдата поради необоснованост на фактическите изводи, както и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че присъдата не е достатъчно ясна „относно извършените от подсъдимия конкретни действия“. В частност, твърди се, че липсва яснота дали вследствие нанесените удари пострадалият е получил наранявания в степен, характеризираща ги като животозастрашаващи, засегнати ли са били вътрешни органи, налице ли е било проникване в гръдната кухина, колко на брой са били ударите, дали са били нанесени само в областта на гърба или се установяват и такива, нанесени в ляво рамо, както се твърди от държавното обвинение. Яснота се сочи, че липсва и относно причините, поради които деянието е останало във фазата на опита.

Очертаният кръг от обстоятелства защитата твърди, че е следвало да намерят място в присъдата с оглед пълноценното упражняване от подсъдимия на правото му на защита. Възразява се по-нататък срещу доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подс.С., като се поддържа, че наличната доказателствена съвкупност не способства категоричност на извода същият да е осъществил престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Бланкетно е заявено оплакване за несправедливост на отмереното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. С..

Във въззивната жалба, подадена от защитника – адвокат С. К., се прави оплакване за неправилност на постановения съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че събраните в хода на наказателното производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на подс.С. в извършване на престъплението, за което е обвинен. Изтъква се, че изводите на съда по въпроса за вината на подсъдимия са направени при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Счита се, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Направено е искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова – оправдателна такава.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа протеста. Жалбата, подадена от частния обвинител, намира за основателна, а изходящите от двамата защитници на подсъдимия жалби – за неоснователни. Счита, че както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство по делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от 3 друг състав на съда. Мотивите към присъдата сочи, че отговарят напълно на изискванията на закона - отразяват приетите за установени фактически положения, доказателствата, на основата на които се извеждат същите, причините поради които на едни доказателствени източници се дава вяра, а на други – не, а също и правните съображения за взетото решение. Намира, че изводите на съда по въпроса за авторството на инкриминираното деяние, както и механизма на извършването му, са в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и експертни заключения. При очертаната по делото фактология по казуса и измененото в хода на съдебното следствие обвинение срещу подс.С. прокурорът счита, че материалният закон е приложен правилно. Застъпената от подсъдимия теза, че е извършил деянието, след като е бил нападнат и душен от пострадалия, счита за категорично опровергана както от гласните доказателствени източници, така и от експертното заключение по изготвената съдебно-техническата експертиза на оптичния диск от охранителната камера, монтирана в офиса на „Комнет“, където се е осъществило деянието. Във връзка с горното и позовавайки се на заключението на психиатрично-психологическата експертиза, обследвала подс.С., заема становище за неоснователност на претенцията на защитата деянието на подсъдимия да се преквалифицира по чл. 119 НК или по чл. 118 от НК. Отбелязва, че подсъдимият е имал мотив за извършване на престъплението, предвид че между него и пострадалия са съществували конфликти и спорове, главно породени от факта на личните им отношения със свид.К., установяваща се като очевидец на деянието. Акцентирайки върху броя и вида наранявания, установени по тялото на пострадалия, прокурорът сочи, че не е налице също основание да се обсъжда квалификация на деянието по чл. 129 от НК.

В подкрепа на оплакването в протеста за необосновано занижен размер на наказанието и неправилно приложение на чл.55 от НК, представителят на АП-Бургас изтъква, че в случая се касае за довършен опит за убийство, при който целеният от извършителя общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия, не е настъпил по причини, стоящи извън поведението на дееца, като спасяването на живота на пострадалия се дължи изцяло на медицинския екип. Поради това и счита, че наказанието на подсъдимия с оглед преследваните от закона цели следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер към долната граница на предвидения за съответното престъпление, без приложението на чл. 55 НК, в каквато насока и моли за изменяване на първоинстанционната присъда.

Частният обвинител К. В. В. не се явява пред въззивната инстанция, редовно призован. Същият се представлява от упълномощения повереник адвокат Е. Х. от АК – Бургас. Повереникът поддържа подадената жалба ведно с изложените в нея съображения. Присъединявайки се към аргументацията на прокурора относно отсъствието на допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила и несъмнената доказаност на инкриминираното деяние и неговото авторство, повереникът пледира за 4 неоснователност на жалбите, изходящи от защитниците на подсъдимия.

Счита, че установените по делото фактически обстоятелства не дават основание за квалифициране на деянието по чл. 119 НК или по чл. 118 от НК, в каквато връзка и поставя акцент върху обстоятелството, че деецът се е подготвил да осъществи деянието, въоръжавайки се с нож преди да отиде на уговорената среща. Изразявайки несъгласие с тежестта на отмерената санкция, която намира за неоправдано занижена, повереникът сочи, че в процеса по индивидуализацията й съдът се е основал на предположения относно периода на възстановяване на пострадалия, като в същото време не е отчел причинените психически травми на последния от преживяното. От друга страна, не е изследвал обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, вместо което е придал особена тежест на данните за чисто съдебно минало на подсъдимия. Подчертава, че в случая се касае за довършен опит, при който деецът е извършил всичко необходимо, за да постигне желаната цел – смъртта на пострадалия, както и предприел действия по укриването си, включително по укриване на оръжието на престъплението. Оценката на всички тези обстоятелства намира, че обуславя определяне на по-тежко от наложеното на подсъдимия наказание. Предлага наказанието на подсъдимия да бъде увеличено до размера от девет години и шест месеца лишаване от свобода, в каквато насока и моли за изменяване на първоинстанционната присъда.