Решение № 119 от 18.03.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Костинброд, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20211850100999 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, вх. № 3600/11.10.2021 г. по вх. регистър на съда съд, предявена от ищеца – „Т.С.” ЕАД ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.”, № 23Б, представляван от А.С. А. – изпълнителен директор, с която иска да бъде признато за установено, че ответниците - П. В. Т., ЕГН ********** и К. П. Т., ЕГН ********** му дължат в условията на разделна отговорност следната обща сума в размер на 3913,91 лева, в това число: 3374,30 лева — главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 500,05 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.06.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 33,23 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,33 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г., при следните квоти:

- П. В. Т. - 7/12 от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 2283,11 лева, от които 1968,34 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 291,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.06.2021 г., както и суми за дялово разпределение 19,38 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,69 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 1

11.06.2021 г.;

- К. П. Т. -5/12 от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 1630,79 лева, от които 1405,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г, ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 208,35 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.06.2021 г,. както и суми за дялово разпределение 13,84 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,64 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г.

Претендира и направените съдебни разноски по заповедно и исково производство, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството на съсобственици на топлоснабдения имот в гр. С., ж.к. „Илинден“ бл. 3, ет. 3, ап. 15 са клиенти на ищеца по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като заплащането на топлинната енергия е по правилата за дялово разпределение, което е извършвано от лице, с което е сключен договор от страна на ЕС в сградата, където се намира имота на ответницата, а именно конституираното трето лице „М.“ ООД.

Твърди, че ответниците са използвала доставяната от ищеца ТЕ през периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и към настоящия момент не са погасили задължението си за дължимите суми за действително потребена ТЕ.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С." АД на потребители в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците дължат заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на ищеца, като лихва за забава се начислява само по дължимите суми от изравнителните сметки след изтичане на същия такъв период от датата на публикуване на общата фактура за отоплителния сезон., както и че лихва за забава се начислява само за задълженията по изравнителните сметки.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Прави писмено искане за гледане на делото в негово отсъствие. Представя писмени доказателства, а по негово искане е допуснато извършване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Претендира разноски и представя списък.

В срока по чл. 131 от ГПК не са постъпили отговори от ответниците.

В съдебно заседание ответниците не се явяват, и не изпращат представител.

Упълномощен представител от тях /пълномощно без дата/ но с изрично изявление, че потвърждават извършени от него действия в заповедно и в исково производства иска гледане на делото в тяхно отсъствие. В хода на производството изразява възражения.

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 666/2021 г. по описа на РС Костинброд, е издадена 2 заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжниците, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същите са подали възражение. На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени представените по делото писмени доказателства, както и заключения по извършените СТЕ и ССчЕ, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са допустими, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува производство за установяване на претендираните вземания.

По същество са частично основателни.

Облигационната връзка между ищеца и ответниците е възникнала на основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която клиент на услугата доставка на топлинна енергия е собственик жилище в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Налице са доказателства – протокол за общо събрание и договор с фирма за дялово разпределение , което дава основание за несъмнен извод, че имота се намира в сграда с ЕС.

Ответниците са собственици на топлоснабдения имот, намиращ се в гр. С. , ж.к. ****.

Ответниците са съпрузи. На неизвестно основание /вероятно наследство/ ответницата П. Т. е била собственик на 1/6 от жилището към 2006 г., когато с договор за продажба отразена в нотариален акт 60, том І, дело 49 от 2006 г. ответниците като съпрузи са купили 5/6 ид.ч. от правото на собственост над жилището, като в този нотариален акт е отбелязано, че ответницата Т. е съсобственик на имота към момента на сделката с 1/6 ид.ч.

Малко след сключване на цитираната сделка за продажба ответниците са учредили договорна ипотека над жилището в полза на банкова институция като обезпечение за отпусната заемна сума по договор, по който съпрузите са кредитополучател и солидарен длъжник, като в нотариалния акт за учредяване на обезпечението са посочени и идеалните части от притежаваното право на собственост, а именно 1/6 от отв. Т. и 5/6 придобити с цитирания договор за продажба съвместно от двамата ответници.

Изложеното дава основание за несъмнен извод, че между ищеца и ответниците е налице облигационна връзка, възникнала на основание посочената законова разпоредба, след като ответниците са собственици с неравни дялове на централно топлоснабден имот в сграда ЕС, като отношенията са регулирани от ОУ, установени от ищеца и одобрени по предвидените в закона ред от съответния държавен орган. Конкретно за процесния период действащи са ОУ от 2016 г., като са представени доказателства за одобрението им, както и за публикуването им, съгласно изискванията на закона за енергетиката.

По размер претенциите съдът намира за установени частично на основание на 3 заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи.

От заключение на ВЛ по извършената съдебно-техническа експертиза се установи, че общата дължима сума за процесния период за топлинна енергия е в размер на 3 365.34 лева за ползваната и незаплатена топлинна енергия. Вещото лице установява, че има забавено /извън нормативния период от 2 години/ извършване на периодична проверка на СТИ – топломер, но доколкото при тази закъсняла проверка е било установено съответствие с изискванията може да се приеме, че за процесния период това СТИ е било годно и е измервало правилно отдадените количества топлинна енергия на границата на собствеността за цялата сграда.

В съотношението, с което се претендират сумите от ответниците от дължимата сума за ТЕ, установена от закл. по СТЕ за ответницата Т. дължимата сума е в размер на 1 963,11 лева, а за ответника Т. в размер на 1 402,22 лева.

Според заключението на ВЛ по извършената съдебно-счетоводна експертиза общата дължима сума за процесния период е в размер на 3 398.55 лева – малко под претендираната с ИМ, и малко над закл. по СТЕ. Вещото лице посочва, че няма плащания от ответниците в процесния период.

По закл. на ССчЕ лихвата за забава върху главницата е в размер на 527.13 лева – малко над претендираната с ИМ.

При тези данни за точните задължения съдът намира, че следва да кредитира с доверие определената обща сума от ВЛ по СТЕ, след като този експерт е прегледал различните отчети на СТИ и индивидуални измерители за периода в издадените нарочни документи за това, както е проследил изчисляването на задължението съобразно специфичните наредби в областта на топлоснабдяването, поради което общата дължима сума от ответниците е в размер на определено от СТЕ, а именно общо задължение в размер на 3 365.34 лева и за ответницата Т. и ответника Т. съответно суми за ТЕ в размер на 1 963,11 лева и 1 402,22 лева, съобразно участието им в правото на собственост.

По отношение на дължимото обезщетение за забава, на база съотношения между главница от една страна и лихва, определени от двете вещи лица съдът изчисли, че дължимото обезщетение за забава е в общ размер на 521.98 лева, която сума разпределена в съотношението собственост между двамата ответници, се получава дължима сума от ответницата Т. в размер на 304.49 лева, а за ответника Т. дължимата лихва за забава е в размер на 217.49 лева.

В тези размери за главница – ТЕ следва да бъде уважена претенциите на ищеца, а за разликата над тези суми до пълният им размер по ИМ бъде отхвърлено, а доколкото лихвите за забава върху дължимите суми за ТЕ са по-ниски от претендираните с ИМ и липсва искане за изменение то следва да бъде присъдено заявеното с ИМ.

Основателна е претенцията за заплащане на дължими суми за дялово разпределение, след като заплащането на такава такса е предвидено и тя се събира от ищеца, а впоследствие 4 се заплаща на конкретното лице, извършващо дялово разпределение в сградата ЕС, в която се намира имота на ответницата, в случая третото лице „М.“ ООД съгласно договора между ищеца и това трето лице. Цената за дялово разпределение се уговаря в договора по чл. 140 от ЗЕ, като самото разпределение е възмездна дейност, извършвана от третото лице – чл. 61 от Наредба за топлоснабдяването.

Поради това исковете в тази част следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода от делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски.

В заповедното производство е присъдена държавна такса в размер на 78.28 лева и сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В исковата производство са направени разноски в размер на 78.28 и 278.40 лева за ДТ, сумата от 175 лева за държавна такса, 560 лева за заплатени депозити за възнаграждения на вещи лица по СТЕ и ССчЕ, както и следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Общите разноски в полза на ищеца е в размер на 1 144,96 лева, като сумата следва да бъде възложена на двамата ответници разделно – в частите според квотата в собствеността, съответно за ответницата Т. в размер на 667,89 лева, а в за ответника Т. в размер на 477,07 лева.