Определение № 106 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Бонка Янкова

Владимир Астарджиев като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно частно наказателно дело № 20268003200154 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Велико Търново по повод н. а. х. д. № 97/2026 год. по описа на последния съд.

Върховният касационен съд след като обсъди материалите по делото, намира следното:

Съдебното производство по делото, което е предмет на спора за подсъдност, е образувано първоначално пред Софийски районен съд като н. а. х. д. № 7233/2024 год. по жалба на /наименование/ ЕООД срещу наказателно постановление № 73/02. 04. 2024 год., издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България за извършено нарушение по чл.

127, ал. 1 от Закона за марките и географските обозначения (ЗМГО).

С разпореждане № 800/16. 01. 2026 год. докладчикът по делото е приел, че то не му е подсъдно, като се е позовал на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление относно местоизвършване на нарушението. По тези съображения е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Велико Търново.

Съдията докладчик по образуваното във Великотърновския районен съд н. а. х. д. № 97/2026 год. е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред Върховен касационен съд. Тезата, че не е 1 компетентен да се произнесе по жалбата на санкционираното юридическо лице, е обосновал с разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО.

Настоящият касационен състав намира, че компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е Софийски районен съд. Съображенията за това са следните:

В принципен план докладчикът от столичния съд е прав, че определянето на местната подсъдност по чл. 59, ал. 1 ЗАНН се извършва съобразно посоченото в наказателното постановление относно местоизвършване на нарушението. В случая обаче разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 42, ал. 1 от НПК са неприложими, тъй като в чл. 133, ал. 2 от ЗМГО законодателят изрично е предвидил специална подсъдност на Софийски районен съд по делата, образувани по жалби срещу наказателните постановления, издадени от председателя на Патентното ведомство на Република България за административни нарушения на ЗМГО. В същия смисъл е и чл. 135 от ЗМГО, съгласно който приложението на ЗАНН при обжалването на наказателните постановления е субсидиарно само при липса на конкретна уредба по ЗМГО. Ето защо спорът за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Великотърновски районен съд, а делото следва да бъде изпратено на Софийски районен съд за разглеждане и решаване по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА н. а. х. д. № 97/2026 год. по описа на Районен съд – Велико Търново за разглеждане и решаване от Софийски районен съд.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Велико Търново за сведение.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3