Решение № 2262 от 22.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2262 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. И. като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110113994 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба С. Н.

Ч., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против „Е.К.“ ООД, ЕИК 103071573, със седалище и адрес на управление: ********** лева, след изменение по чл.214 ал.1 ГПК, е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.220, ал.2 КТ, за заплащане на сумата от 1490,40, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на сключения между страните трудов договор, за периода от 01.10.2021 г. до 08.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 18.01.2019 г., между страните по делото са сключени трудов договор № 125, по силата на който ищцата приела да заеме при ответника длъжността „машинен оператор, производство на кабелни изделия“, с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% от работната заплата.

Твърди се, че е бил уговорен двумесечен срок за прекратяване на трудовото им правоотношение - в полза и на двете страни по него. С допълнително споразумение от 31.01.2020 г., размерът на основното трудово възнаграждение на ищцата бил увеличен на 1200 лева.

На 08.09.2021 г. ищцата отправила до ответника писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че работодателят изразил съгласие, но не спазил срока на предизвестието и със заповед 1

№108/30.09.2021 г. прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.10.2021 г., на основание чл.326, ал.1 КТ. В същата било предвидено изплащане на обезщетение по чл.224 КТ, но не и по чл.220 КТ. Намира, че работодателят дължи заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, от 01.10.2021 г. до 08.11.2021 г. - един месец и осем дни. Сочи, че към датата на прекратяване на трудовия договор, тя има право на допълнително трудово възнаграждение в размер на 1,2 %. Изчислява, че дължимото обезщетение е в размер на 1538,24 лева.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Заявява, че в началото на месец септември 2021 г. с ищцата е бил проведен разговор, в който тя заявила желанието си да прекрати трудовото си правоотношение. Страните се уговорили ищцата да работи до края на месеца, но въпреки това, на 08.09.2021 г. тя подала писмена молба за напускане, на която управителят на ответното дружество поставил резолюция „Да“, като посочил, съгласно уговореното с ищцата – „Считано от 01.10.2021 г.“ Последната работела до края на м.09.2021 г. Твърди, че убеждението му, до датата на подаване на исковата молба, е било, че трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено по взаимно съгласие на страните – на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ. Сочи, че при оформяне на заповед №108/30.09.2021 г., счетоводителите са допуснали грешка, като вместо правилното основание – „чл.325, ал.1, т.1 КТ“, погрешно е вписано „чл.326, ал.1, т.1 КТ“. Намира, че допуснатата грешка не може да подмени волята на страните, трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено по взаимно съгласие. Заявява, че в молбата си от 08.09.2021 г. ищцата не е посочила, че отправя двумесечено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение, тъй като тя не е имала намерение да отправя такова. Твърди, че взаимното съгласие е постигнато в момента, в който съвпаднат писмените изявления на страните. Сочи, че ако се приеме, че страна не е спазила срока на предизвестие, то това е именно ищцата, тъй като тя не се е явила на работа след края на м.09.2021 г. Намира, че ищцата не може да намира основание за претенцията си в грешно съставената заповед, а следва да е настъпило основание за изплащане на обезщетение.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Страните не спорят, че на 18.01.2019 г., на основание чл.67, ал.1 КТ вр. чл.70 КТ, между тях е сключен трудов договор №185, по силата на който, ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността „машинен оператор, производство на кабелни изделия”.

Договорът е сключен с 6-месечен срок на изпитване. Постигнато е съгласие, че всяка от страните може да прекрати сключения договор с двумесечно 2 предизвестие. Съгласно уговореното с трудовия договор, основното месечно възнаграждение на ищеца е определено да бъде в размер на 1000 лева, като е уговорено заплащане и на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за прослужено време над 1 година, считано от 21.01.2019 г., в размер на 0,6%.

С допълнително споразумение №259/31.01.2020 г. към трудов договор №125/18.01.2019 г. е изменен размерът на основното месечно трудово възнаграждение, като същото е определено да бъде в размер на 1200 лева, при 8-часов работен ден, 5-дневна работна седмица. Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е два месеца.

С молба от 08.09.2021 г., ищцата е отправила искане към работодателя да бъде освободена от длъжност, като на същата е поставена ръкописна резолюция – „Да!!! Считано от 01.10.2021 г.“

Трудовият договор на ищцата е прекратен от работодателя, със заповед №108/30.09.2021 г., считано от 01.10.2021 г., на основание чл.326, ал.1 КТ – с писмено предизвестие от работника. В заповедта е посочено, че на ищеца се дължи сумата от 55,20 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, за 1 работен ден. Съгласно отбелязването върху заповедта, същата е връчена на ищеца, на дата 30.09.2021 г., като получаването е удостоверено с подпис на работника.

По искане на ответника, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. А. И. – директор на предприятие при ответника, от 2011 г. В показанията си същият сочи, че е бил уведомен от собстветника и управител на дружеството, че ищцата е е подала молба за напускане и тъй като това било в началото на месеца, същата следвало да бъде освободена в края на текущия месец. Свидетелят не е разговарял лично с ищцата, но от управителя на ответното дружество разбрал, че тя изпитвала затруднения при изпълнение на служебните си задължения. Твърди, че в предприятието имало постоянен недостиг на кадри. Счетоводството на дружеството е било поверено на външен счетоводител.

От приетото заключение на проведена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последният пълен отработен месец на ищцата е м.07.2021 г., като начисленото брутно трудово възнаграждение за този месец е в размер на 1214,40 лева. Неспазеният срок на предизвестие е 27 дни – от 01.10.2021 г. до 08.11.2021 г., като дължимото обезщетение по чл.220, ал.2 КТ, за този период възлиза на сумата от 1490,40 лева. Същото не е изплатено от работодателя.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Ищцовата претенция намира правното си основание в разпоредбите на чл.344, ал.1 КТ и чл.220, ал.2 КТ. Искът е допустим, като ищецът е активно легитимиран да го 3 предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на ищеца.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи валидно трудово правоотношение между страните, прекратяване на трудовия договор на соченото от него основание – чл.326, ал.1, т.1 КТ; срок и размер на уговорено предизвестие; неспазване на последното от страна на ответника; размер и изискуемост на претенцията. В тежест на ответника е да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено на соченото от него основание – чл.325, ал.1, т.1 КТ; че е заплатил претендираното обезщетение за неспазено предизвестие или че не дължи същото.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед, същите се намират във валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 125/18.01.2019 г.

Съгласно нормата на чл.326, ал.1 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. С отправяне на предизвестие до работодателя, работникът го уведомява, че упражнява предоставеното му от закона право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, което ги обвързва. В отправеното уведомление не се съдържа точна дата, от която работникът желае да не заема длъжността при ищеца, но съгласно уговореното с трудовия договор, същото е с продължителност два месеца.

Анализът на събраните по делото писмени гласни доказателства опровергава твърдението на ответника, че трудовият договор не е прекратен на соченото в заповедта основание, а по взаимно съгласие. В показанията си, воденият от ответника свидетел сочи, че в предприятието има постоянен недостиг на кадри – обстоятелство, което може да обясни по-дългия срок за предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение, но и което би представлявало пречка работник да бъде освободен без да се налага да отработи срок на предизвестие. Уведомлението на ищеца от 08.09.2021 г. достига до знанието на ответника в деня на отправянето му, като видно от поставената резолюция, трудовото правоотношение между страните следва да се счита за прекратено от 01.10.2021 г. В случай, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, каквото е твърдението на работодателя, то нито една от страните не е дължала на другата предизвестие, поради което не може да бъде дадено друго обяснение на резолюцията, че същото се прекратява от 01.10.2021 г., освен че не се прекратява по соченото взаимно съгласие, а на основанието, вписано в заповедта – с предизвестие от работника.

Съгласно разпоредбата на чл.220, ал.2 КТ, страната, която е 4 предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. С трудовия договор е постигнато съгласие срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, да бъде два месеца. Същият започва да тече от деня, следващ този на получаването му, съгласно разпоредбата на чл.326, ал.4 КТ. Страните не спорят относно датата, от която ответникът не работи при ищеца – 01.10.2021 г. – същата, на която е прекратено и трудовото му правоотношение.

Като основа за определяне на размера на обезщетението по чл.220, ал.2 КТ следва да послужи полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено – така чл.228, ал.1 КТ. Съгласно установената съдебна практика, това е последният пълен отработен месец от работника/служителя. При данни, че последният пълен отработен месеца на ответника при ищеца е м. юли 2021 г., то именно този месец следва да послужи за основа за изчисляване на дължимото обезщетение. Видно от заключението на проведената по делото съдебно-счетоводната експертиза, дължимото обезщетение по чл.220, ал.2 КТ е в размер на 1490,40 лева.

Същото не е изплатено от работодателя.

Следва да се посочи, че при изчисляване размера на обезщетението, се включват основната заплата, но и допълнителните суми, с постоянен характер. Видно от трудовия договор, представен по делото, месечното трудово възнаграждение на ответника е формирано от основно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 0,6% на година. Страните не спорят, че от датата на сключване на процесния трудов договор, до неговото прекратяване, ответникът е изплащал ежемесечно на ищеца, брутно трудово възнаграждение формирано от основно трудово възнаграждение и от премия. Изплащаните премии са с постоянен характер, поради което, на основание чл.15, ал.2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата, същите се считат за допълнително трудово възнаграждение и следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.220, ал.2 КТ.