Решение № 1526 от 19.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120107162 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на Г. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: с. М***, чрез пълномощника адвокат Н. Р. от АК-Бургас, против "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. "Черковна" № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Е. Б. И. и Т. Б. Г., с която се иска прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *** / 09.07.2024г. сключен между страните, поради противоречието му със закона.

В исковата молба се твърди, че на 09.07.2024г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит, с който на Г. Е. бил предоставен кредит в размер на 1250 лв., със срок на кредита - 24 месеца, фиксиран годишен лихвен процент - 7%, обща сума на лихвите за периода в размер на 92,97 лв., годишен процент на разходите - 35,80%, брой погасителни вноски - 24, обща сума за връщане по кредита - 1692,24 лв. Съгласно уговорките в договора се дължи такса за разглеждане в размер на 349,27 лв., която следвало да се плати от ищцата в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Излага се, че процесният договор е недействителен поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като уговорената „такса за разглеждане“ не е включена в ГПР и се твърди, че ако същата бъде включена ГПР би възлизал на 50.7382%.

Поддържа се, че договорът не отговаря на изискванията и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени общите разходи по кредита, като се посочва, че „таксата за разглеждане“ е разход по кредита съгласно легалната дефиниция, уредена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че включването на процесната такса в погасителния план на договора противоречи и на практиката на СЕС, съгласно която общият размер на кредита не може да 1 включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЮтеКредит България" ЕООД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат се подробни съображения за валидността на договора за кредит. Посочва се, че „таксата за разглеждане“ е включена в ГПР и същият е в законоустановения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който към датата на сключване на договора за кредит е 68,15%. Твърди се, че с начисляването на процесната такса няма допълнително скрито оскъпяване и не се заобикаля закона, както и че същата се дължи на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и кредитополучателят знае стойността й и каква част от нея е включена във всяка месечна такса. На самостоятелно основание се излага, че дори таксата за разглеждане на кредита да е нищожна това не води до нищожност на целия договор за кредит.

С подадения писмен отговор от ответника "ЮтеКредит България" ЕООД е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 576,43 евро (1127.40 лв.), представляваща непогасена главница в размер на 562,95 евро (1101,04 лв.) по договор за кредит № ***/09.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 29.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, непогасена възнаградителна лихва за периода от 08.12.2024г. до 29.12.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) в размер на 5,14 евро (10,05 лв.) и лихва за забава за периода от 30.12.2024г. до 23.12.2025г. в размер на 8,34 евро (16,31 лв.). В насрещната искова молба се излага, че ответницата по насрещния иск е усвоила изцяло сумата по кредита и е изплатила няколко вноски съгласно приложения погасителен план към договора за кредит. Твърди се, че първата неплатена вноска е с падеж 08.11.2024г. като считано от 09.11.2024г. ответницата е в просрочие. Поради допуснатото просрочие и на основание т. 15 от Рамково споразумение за потребителски кредит ищецът по насрещния иск е изпратил уведомление за прекратяване на договора и за обявяване на предсрочната му изискуемост. Уведомлението било редовно изпратено и връчено по установения ред. С горните мотиви моли исковете да се уважат.

В предоставения срок от страна на ответника по насрещния иск е депозиран писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорват се твърденията в насрещната искова молба, че ответницата е платила единствено 400 лева в изпълнение на сключения договор за кредит. Твърди се, че общата платена сума по договора възлиза на 1250 лева. С горните мотиви моли насрещният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Предявения иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ЗПК.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.9 и сл.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищцата Е. е бил сключен процесният договор за кредит № *** от 09.07.2024 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 1250 лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 7% и ГПР – 35,80 %. Безспорно е по делото, че заемната сума в размер на 1250 лева е предоставена на кредитополучателя.

Съгласно договора ищецът следва да заплати на кредитора сума в общ размер на 1692,24 лв. на 24 месечни вноски, включващи главницата, уговорена възнаградителна лихва от общо 92,97 лв. и такса за разглеждане в размер на 349,27 лв.

В договора е посочено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 1 към индивидуалния договор за кредит. Размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло – както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина. Установено е, че когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

От представените по делото документи се установява, че поради забава в плащането на погасителните вноски от страна на ищцата, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и е изпратил уведомление от 29.12.2024г. за прекратяване на договора за кредит и за обявяването на цялото непогасено задължение за предсрочно изискуемо.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, видно от която сумата в размер на 349,27 лв., представляваща такса за разглеждане на документи, е включена в ГПР, който е правилно изчислен на 35, 80% по процесния договор за потребителски кредит.

Вещото лице сочи, че от страна на длъжника са постъпили плащания в общ размер на 639,17 евро / 1250,10 лева/ и разпределени по пера са както следва: главница в размер на 190,73 евро /373,03 лева/, възнаградителна лихва в размер на 19,21 евро /37,57 лева/, лихва за забава в размер на 90,41 евро /176,82 лева/, такса за разглеждане в размер на 178,56 евро /349,23 лева/ и разходи за събиране на вземането в размер на 160,26 евро /313,45 лева/. Като непогасен остатък по Договор за кредит № *** от 09.07.2024г. вещото лице посочва, че дължима е останала сумата за главница в размер на 448,39 евро, няма дължими суми за възнаградителна лихва и дължимата сума за лихва за забава е в размер на 55,49 евро.

При така събраните доказателства съдът намира, че ищецът по първоначалния иск е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – по аргумент на чл. 23 от ЗПК.

3

Съдът намира, че при сключване на процесния договор за потребителски кредит не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, доколкото в същия ясно е посочен общият размер на плащанията по кредита – 1692,24 лв., включващо главница от 1250 лв., лихва от 92,97 лв. и такса за разглеждане от 349,27 лв. В случая годишният процент на разходите по кредита е в размер на 35,80%, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От заключението на вещото лице по приетата съдебно - икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, се установи, че сумата от 349,27 лв., представляваща такса за разглеждане на документи, е включена в ГПР /35,80%/ по процесния договор за потребителски кредит, следователно посоченият в договора годишен процент на разходите включва всички разходи по кредита, дължими към момента на неговото сключване и отговаря на действително приложения годишен процент на разходите.

Предвид изложеното не е допуснато соченото от ищеца по първоначалния иск нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и предявеният иск за прогласяване недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК следва да се отхвърли, поради неговата неоснователност.

Съгласно чл.7 ал.3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, поради което при извършена служебна проверка за валидността на клаузите от договора, на основание чл.7 ал.3 ГПК, вр.чл.143, ал.2 ЗЗП, съдът приема, че въведената клауза от процесния Договор за кредит, въз основа на която е начислена "такса за разглеждане" от 349,27 лв., е нищожна, като противоречаща на нормата на чл. 10а от ЗПК. Мотивите за това са следните:

Съобразно изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като ответникът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ищецът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите. Дейността по одобряване на кредитната заявка и оценката на кредитния риск се явяват действия, свързани с основната търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане за тях. В тази връзка, 4 възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по-слабата страна по правоотношението. На практика, таксата за разглеждане води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му дейност.