Решение № 13 от 10.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600207 по описа за 2024 година С присъда №37 от 13.06.2024 г. по НОХД №№409/2024 г. Бургаският окръжен съд признал подс. Т. Х. К. за виновен в това, че на 13.08.2022 година в гр. Бургас, по бул. „Тракия“, при управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес С 270 СDI“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия пешеходец Г. П. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наложил на подс. Т. Х.

К. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил подс. Т. Х. К. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 1107,19 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас с оплаквания за явна несправедливост на наложените 1 наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, както и с оплакване за незаконосъобразност в частта, с която на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Приема, че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца е занижено и не съответства на наличните две смекчаващи вината обстоятелства – необременено съдебно минало на подсъдимия и частични самопризнания, както и на отегчаващите обстоятелства, изразяващи се в допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата и наложените му за тях административни наказания. Намира, че размерът на наложеното наказание лишаване от свобода не е съобразен с генералната превенция, която изисква налагане на по-високи по размер наказания предвид зачестилите напоследък пътно-транспортни произшествия с човешки жертви.

Счита, че определеното на подсъдимия по чл.54 от НК наказание лишаване от свобода следва да бъде в размер на две години и шест месеца, като след редуцирането му с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. По идентични съображения счита наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година и четири месеца за занижено и аргументира завишаването на неговия размер на една година и осем месеца.

Категорично възразява срещу прилагането на чл.66, ал.1 от НК. Смята, че високата степен на обществена опасност на подсъдимия и на неговата деятелност, които изрично не мотивира, налагат подсъдимият да бъде изолиран от обществото в място за лишаване от свобода за един съществен период от време – за срок от една година и осем месеца. Предлага въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС от една година и четири месеца на една година и осем месеца за всяко от тях, както и да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.66, ал.1 от НК и да постанови неговото ефективно изтърпяване от подсъдимия при първоначален общ режим. Алтернативно претендира, в случай, че не бъде завишен размера на наложеното наказание лишаване от свобода, то определеният от първата инстанция размер на това наказание от една година и четири месеца да се изтърпи ефективно.

Въззивна жалба срещу присъдата е подал упълномощеният защитник на подс. Т. Х. К. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложените наказания. Претендира въззивният съд да намали техните размери.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа въззивния протест в частта му, с която се претендира увеличаване размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС. Изрази съгласие с разбирането на първата инстанция, че индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода следва да бъде при 2 превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са добрите характеристични данни на подс. К., чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по право за предходното му осъждане, трудовата му ангажираност, примерното му поведение в хода на проведеното разследване, изразеното съжаление за извършеното деяние и безспорно установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец. Не е съгласен обаче с решението на съда за определяне на наказанието лишаване от свобода при особено съществен и значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства в минималния предвиден в приложимата правна норма на чл.343, ал.1, б. „в“ от НК размер от две години лишаване от свобода, който след задължителната редукция с една трета по чл.58а, ал.1 от НК, е фиксиран на една година и четири месеца лишаване от свобода. Приема, че съдът е придал по-голяма от необходимата тежест на съжалението и разкаянието на подсъдимия като смекчаващи обстоятелства, не е разяснил семейното положение на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, игнорирал е значението на отегчаващите обстоятелства. Като такива изтъква множеството предходни нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимия, които намира, в поголямата им част, за такива, свързани с безопасността на движението, които определят дееца като водач на МПС с висока степен на обществена опасност.

В същата насока счита, че следва да се съобразява предходното осъждане с близка давност, по което е реабилитиран непосредствено преди настоящото деяние и което се отнася също за престъпление по транспорта. Като се позовава на скорошната законодателна промяна на санкционната част на приложимата норма на чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, свързана с увеличаване размерите на предвиденото наказание лишаване от свобода /минимално и максимално/ и на значимостта на предходните административни и углавни наказания, респ. на липсата на постигнат от тях поправителен ефект спрямо подсъдимия, обосновава искане за увеличаване размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС в претендираните с въззивния протест размери – една година и осем месеца лишаване от свобода и една година и осем месеца лишаване от право да се управлява МПС. Не поддържа протеста в частта му, с която се претендира отмяна на условното осъждане, като приема, че подсъдимият ще може резултатно да се поправи и без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Изрази становище за неоснователност на въззивната жалба на защитника, като приема, че не са налице изискванията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода под минималния предвиден в закона размер от две години, доколкото липсват както многобройни, така и изключителни по характер смекчаващи отговорността обстоятелства и наред с това най-лекото предписано наказание не е несъразмерно тежко на извършеното. Пледира да се измени първоинстанционната присъда, като се увеличат размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС на 3 по една година и осем месеца.

Упълномощеният защитник на подс. Т. Х. К. поддържа въззивната и моли за уважаването й. Акцентира на голямата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец, който е предприел неправомерно пресичане на пътното платно извън пешеходна пътека, въпреки наличието на две пешеходни пътеки в района на местопроизшествието.

Приема, че виновното поведение на пострадалия пешеходец ведно с останалите категорично установени смекчаващи вината обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, оказаното от него съдействие на разследването, изразеното съжаление и разкаяние за постъпката си, налагат извод за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и позволяват индивидуализация на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.55, ал.1 ,т.1 от НК. Категорично се противопоставя на разбирането на прокурора, че последвалата след извършване на деянието законова промяна, свързана с увеличаване размерите на предвиденото наказание лишаване от свобода, следва да се отчете в неблагоприятна за подсъдимия насока и да доведе до завишаване на наложените му санкции. Мотивира становището си със законоустановения в чл.2 от НК принцип за прилагане на закона, който е действал към момента на извършване на престъплението, както и с правилото за прилагане на най-благоприятния за дееца закон, ако е настъпила законодателна промяна. Оспорва искането на прокурора за отчитане в утежняваща насока на предходното осъждане на подсъдимия, което също е за престъпление по транспорта, като се позовава на ефекта на настъпилата реабилитация по право досежно въпросното осъждане, който ефект се изразява в заличаване на правните последици на осъждането и задължително следва да се съобразява. Изрази позиция, че наложените на подсъдимия административни наказания са с голяма давност и за тях е настъпила реабилитация съгласно задължителната практика на върховните ни съдилища, поради което въпросните санкции не следва да се ценят като отегчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанията. Намира въззивния протест за неоснователен и пледира същият да се остави без уважение.

Подс. Т. Х. К. се присъедини към становището и исканията на своя защитник. Заяви, че не е съгласен да бъде постановено ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Частните обвинители К. Г. Г. и П. Г. П., редовно призовани, не се явиха в съдебно заседание пред въззивната инстанция нито лично, нито чрез свой представител. В постъпила по делото писмена молба повереник на частните обвинители изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия.

Въззивният протест и въззивната жалба като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК съответно от 4 прокурора и от защитника на подсъдимия, които имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че както въззивният протест, така и въззивната жалба са неоснователни.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност на присъдата в частта й относно приложението на чл.66, ал.1 от НК и за несправедливост на наложените наказания и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. Т. Х. К. е роден на **.**.**** г. в гр. Бургас, с постоянен адрес: гр.