Решение № 11592 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11592 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110148572 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявен осъдителен иск от Л. А. Я., ЕГН: **********, чрез процесуален представител адв. М. П., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, с правно основание чл. 432 от Кодекса на застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 1 533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/ (равностойност в евро на сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 19.06.2025 г., около 10:25 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Света Мария Магдалина“ и ул. „Неофит Хилендарски“ в кв.

Симеоново, район Витоша, което е причинено виновно от водача на л.а. „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № ....., застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на инцидента, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.10.2025 г., до окончателното изплащане на същото.

Ищецът твърди, че на 19.06.2025 г. вследствие на ПТП, причинено виновно от водача К.

Б., управлявал автомобил марка ,,Пежо“, модел ,,Боксер“, рег. № ......, който не спрял на предвидения пътен знак „Б2“ или „Стоп!“, нарушил е чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е нанесъл щета върху моторно превозно средство (МПС) – л.а. марка ,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег. № ......, движещ се по ул. „Света Мария Магдалина“, управлявано от водача Л. А. Я., собственост на същия. Щетите били остойностени въз основа на опис, експертиза и оценка на увредения автомобил. Ищецът 1 посочва, че във връзка с претенцията за обезщетяване на ищеца по щета № ...../15.07.2025г., застрахователят е изплатил на 23.09.2025 г., сумата от 2610.52 лв., която ищецът счита за недостатъчна за обезвреда на всички вредоносни последици от ПТП. Поддържа в тази връзка, че му се дължат още 1 533.88 евро (равностойност в евро на сумата от 3 000 лева), която сума претендира в настоящия процес. Представя доказателства. Прави доказателствени искания: ответникът да бъде задължен да предостави цялата преписка по щета с № ......./15.07.2025 г. за увреденото процесно МПС; при оспорване на настоящата искова молба от ответника да бъде допуснато изготвяне на авто-техническа експертиза.

Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения по основание и размер. Поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията – предмет на настоящето исково производство, е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите. Твърди, че на датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение – 24.06.2025 г., в изготвеното уведомление за настъпило застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна преписка с № ...... е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 2610.52 лева /две хиляди шестстотин и десет лева и петдесет и две стотинки/. Посочва, че на определеното застрахователно обезщетение, напълно съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, твърдейки, че застрахователно обезщетение е изплатено извънсъдебно в размер на вредите, възлизащ на сумата от 2610.52 лв. Твърди, че след изплащане на посочената сума, ищецът не е отправил нова покана до ЗК „Лев Инс“ АД за извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка до предявяване на иска. Посочва, че извънсъдебно не е заявено и възражение от страна на ищеца относно несъответствие на възстановения размер на действително дължимия. Приема, че плащането е прието, без да са заявявани възражения, вкл. по отношение размера, в който са одобрени предявените претенции, поради което исковите претенции по заявените главен и акцесорен иск, са неоснователни. В условия на евентуалност, възразява относно присъждането на застрахователно обезщетение, без да са представени доказателства за изпълнение от страна на ищеца на изискванията по чл. 390 КЗ на представено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, в случай че се установи ,,тотална щета“ на уврежданията на процесното МПС по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При наличие на „тотална щета” на процесния автомобил прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното обезщетение предвид действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП, от която следва да се извади стойността на запазените му части, както и извънсъдебно изплатеното обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. Не оспорва валидността на 2 застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ......, сключена по отношение на лек автомобил ,,Пежо“, модел „Боксер”, с рег. № ......, към датата на ПТП. Възразява срещу искането за присъждане на разноски в тежест на ответника и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли да му бъде предоставена възможност да се запознае с новите доказателства, в случай че такива бъдат ангажирани, и да изрази становище.

В о.с.з. на 21.04.2026г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 9222.00 евро.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ, ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка ГО между собственика на лекия автомобил, управляван от деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане: противоправно деяние, извършено виновно, претърпени имуществени вреди и причинно – следствена връзка между противоправното деяние и вредите. В тежест на ответника е било да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача, застрахован при него, както и да докаже направените от него възражения, включително плащане. По този начин е разпределена доказателствената тежест.

Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция до застрахователя по договора ГО и липса на произнасяне по образуваната преписка в тримесечен срок от представяне на необходимите документи от правоимащия, респ. произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази предпоставка е изпълнена – обстоятелството се доказва от представената от ответника преписка, поради което исковата претенция се явява допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна.

Обявено е за безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП – 19.06.2025 г., по отношение на лек автомобил „Пежо‘‘ ,,Боксер“ с рег. № ...... е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че на 19.06.2025 г. е настъпило ПТП, причинено виновно от водача Кристиян Благоев, управлявал автомобил марка ,,Пежо‘‘, модел ,,Боксер‘‘, рег. № ......, който не спрял на предвидения пътен знак „Б2“ или „Стоп!“, с което си поведение е нарушил чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движение по пътищата и е нанесъл щета върху моторно превозно средство (МПС) – л.а. марка ,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег. № ......, движещ се по ул. „Света Мария Магдалина“, управляван от водача Л. А. Я., собственост на същия.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че вредите по л.а. марка ,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег. № ....... са описаните в исковата молба, а именно предна и задна десни врати, подлайсна предна дясна врата, лайсна 3 праг десен, десен страничен airbag, преден десен airbag глава, външен десен праг врата, дясна рамка врата, предна дясна шина за колан, облицовка таван, лайсна праг лява.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че по повод заявената щета е образувана застрахователна преписка № ...... при ответника, който на 23.09.2025 г. е изплатил на ищеца сумата от 2610.52 лв. като застрахователно обезщетение.

При така установената фактическа обстановка този съдебен състав приема за доказан иска по основание. Анализа на доказателствата поотделно и в съвкупност позволява да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на иска – ищецът е провел пълно и главно доказване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка ГО между собственика на лекия автомобил, управляван от деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане - противоправно деяние, извършено виновно, претърпени имуществени вреди и причинно – следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

Спорен е размерът на вредите, доколкото е релевирано възражение за завишен размер, без да се оспорва степента на увреда на автомобила, включително по вид причинените на ищеца вреди от това произшествие.

За установяване на увредените детайли по автомобила служат писмените доказателства по делото и експертното заключение. Според вещото лице средната пазарна стойност на л.а.

,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег. № ......., е 27754.00 лева, а стойността за възстановяването му по средни пазарни цени към датата на събитието – 22369.30 лева. Отговорено е, че е налице тотална щета, тъй като стойността за възстановяване на автомобила възлиза на 80.60% от действителната му стойност. Според вещото лице инициалният контакт за л.а. ,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег. № ......., е в странична дясна част, в областта на десните врати, а за л.а.

„Пежо Боксер“ – в предна дясна част, поради което е приел, че описаните увреждания са в зоната на удара. В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и обяснява, че стойностите се базират на средните пазарни цени, като за предлаганите части от алтернативни доставчици – е съобразена тази цена, а за други части – цената им за нови.

Алтернативните части са описани със „звездичка“ в приложението към заключението.

Отговаря, че справка има и на стр. 3 от заключението, както и че рамка за дясна врата и лайсна не се произвежда. Вещото лице обяснява, че седалката се предлага като комплект, поради което е взел такава стойност, след като за вреда е описана отваряне на въздушна възглавница. Вещото лице отговаря, че не е имал за задача да определи стойността на запазените части, каквито има и те са двигател, скоростна кутия и ходова част. При изслушването си вещото лице отговаря, че не може в този момент да определи и тяхната стойност, но най-точна би била стойността, за която автомобила се предлага на търг или се продава, като е възможно стойността на запазените части да е 25% /6938.50 лева/ или 30%.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят – в случая ЗК „Лев Инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна 4 сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 от КЗ). Размерът на имуществените вреди в случаи като настоящия се определя в съответствие с приложимата правна уредба – чл. 499, ал. 2 във връзка с чл. 386, ал. 2 и чл. 400, ал. 1 – ал. 3 КЗ. Казано по друг начин, обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ.