Решение № 1612 от 20.12.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1612

Монтана, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора ЛИЛИЯ ИЛИЕВА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20247140600188 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „Техноинженеринг-96" ЕООД, ЕИК *********, чрез адв, Й. Л. против Решение № 26 от 19.01.2024 г., постановено по АНД № 1432/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София за нарушение извършено на 02.07.2021 г. с ППС собственост на касатора.

В касационната жалбата се излагат подробни съображения, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че наложеното наказание се явява явно несправедливо. В съдебно заседание адв. Л. поддържа жалбата и моли за присъждане на адвокатско възнагрждение, както и че делото очевидно е с фактическа и правна сложност, след като се е наложило СЕС да се произнесе.

Ответникът по касационната жалба Агенция пътна инфраструктура – гр. София, чрез юрк. К. М. в отговор на касационната жалба заявява, че оспорва жалбата. Счита, че нарушението е правилно квалифицирано и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави в сила решението на МРС като правилно и отхвърли касационната жалба като неоснователна. Позовава се на Регламент 2020/203 на ЕК и вмененото с него задължение спрямо ползвателите на бордови устройства, които следва да са приведени и функциониращи по времена използване на платената републиканска пътна мрежа. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, дава мотивирано заключение, че с оглед постановеното решение на СЕС, с оглед приоритета на Решенията на Сьда на Европейския сьюз, жалбата се явява основателна и предлага да бъде уважена, ведно със законните последици от това.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.07.2021 г. в 02:19 ч. ППС влекач "ДАФ ХФ 460 ФТ" и per № С05459СК, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал 1 от Закон за пътищата и посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20161, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси. Собственикът на когото е регистрирано процесното ППС е дружеството жалбоподател със законен представител Д. Д.. Издаденият електронен фиш за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция инфраструктура и притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в чп. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В същия са посочени: мястото - община Видин, път I - 1 км 6+034 в посока нарастващ километър; датата - 02.07.2021г.; точният час нa извършване на нарушението - 02:19 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство и неговият собственик, описание на нарушението - движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство; нарушените разпоредби - чл. 102, ал, 2 вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. ?б от ЗДвП. Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция - 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната танкова сметка. По делото са събрани достатъчно писмени доказателства, а именно протокол № 28765/21 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура", проведено на 09.09.2021 г., както и Заповед № РД - 11-983/13.09.2021 г., от които е видно, че са утвърдени образци на електронни фишове за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона и пътищата, поради което възражението за липса на компетентност на издателя на ел. фиш е прието неоснователно. Посоченият път е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние, а ТОЛ таксата е такса за изминато разстояние, като заплащането й дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък. Всеки път и пътен участък от платената пътна мрежа, към която безспорно се числи и процесният участък, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП е разделен на ТОЛ сегменти, за навлизането и движението през всеки от който се дължи ТОЛ такса в определения размер. ТОЛ таксите се определят в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, брой оси и екологични характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. В процесния случай размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса е определен въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП - подавани чрез бордово устройство в ППС и подаването на валидна ТОЛ декларация в Агенция "Пътна инфраструктура" чрез електронната система за сьбиране на тол такси. Размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, водачът има право да измине предварително заявеното от него разстояние по определен маршрут като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Начините за изчисляване и заплащане на дължимите ТОЛ такси се определят в Наредба за условията и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние. В случая се установява безспорно, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП по нито един от посочените в закона начини. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Въззивният съд не споделя възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП препраща единствено към нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, тъй като правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща самият чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за сьбиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. З-Зв, както и тази на чл. 167а ал. 4 от ЗДвП, където изрично е посочено: "електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. Зв", сред които се включва и настоящото нарушение по чл. 179, ал. 3б. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, където е дадена възможност на собственика или ползвателя на ППС. с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация. По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно средство е именно жалбоподателят. Безспорно е установено и, че при преминаване на това пътно превозно средство в обхвата на контролно устройство № 20161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същото е регистрирало по безспорен начин нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство". Като има предвид цитираните разпоредби от Закона за пътищата, въззивният съд безспорно приема, че заплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП е абсолютна предпоставка за законосъобразно използване на платената пътна мрежа, като в случай, че таксата не е заплатена, за собственика възникват обстоятелства, обуславящи неговото бездействие, като освен това поведението в случаи като настоящия, е ясно регламентирано в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Безспорно според съда жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а именно, да не допуска движение на процесното пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за него не са били изпълнени изискванията, визирани в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Това е така, тъй като създаденият доклад по чл. 167а, зл. 3 от ЗДвП със статично изображение към него, има доказателствена сила, която не е оборена в хода на производството, а не се представят доказателства относно плащането за съответния час на нарушението, за тол сегмента, т. е. за сьответния пътен участък. Правилно е приложена и санкционната норма, като съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за констатираното нарушение е предвидено наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 лева. В тази връзка, видно от нормата е, че наказуемо е деянието, както когато е заплатена частично дължимата такса, така и когато същата не е заплатена изцяло, какъвто е настоящия случай. Счита още, че изложените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя съображения, че с оглед настъпилите изменения в разпоредбата на чл. 106, ал. 7 от Закона за пътищата, в сила от 01.01.2024г., следва да се обоснове извод за липса на съставомерност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са необосновани, тъй като въпросното изменение на посочената правна норма касае единствено поведението на АНО регламентирано в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. В никой случай обаче според съда, въпросното изменение на правната норма не касае признаците и съставомерността на установеното на 02.07.2021 г. административно нарушение, извършено от жалбоподателя, нито пък би могло да се приеме, че е налице по-благоприятна за дееца законова разпоредба, каквито съображения в тази насока не са изложени. Не са налице и обстоятелства, които да обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава сьществено от обичайните подобни случаи от същия зид, поради което не е предпоставка за приложение на чл. 28 от ЗАНН по смисъла за § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, като въпросът за вината не следва да се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.