Решение № 1382 от 08.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Варна, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110108989 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от С. С. С., с. *, с която срещу М. И. Я., гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземания произтичащи от издадени записи на заповед, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение.

В исковата молба ищецът С. С. С. твърди, че предвид познанството им ответникът поискал пари от него за реализация на бизнес идея, поради което сключили неформални договори за заем, обезпечени с процесните записи на заповед. Сочи, че предоставил парични средства на ответника с уговорката да ги върне на падежите, посочени в записите на заповед, но ответникът не изпълнил задълженията си. В тази връзка и е подал процесното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като срещу ответника имало образувани и други дела за дължими вземания по други записи на заповед. Предвид подаденото от ответника възражение срещу заповедта моли съда да установи вземанията му.

Ответникът М. И. Я. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че никога не е взимал пари на заем от ищеца и не е разписвал процесните записи на заповед. Счита, че ищецът е нямало как да му предостави такива суми, защото не притежавал такива парични средства. Сочи, че ако се установи, че подписите върху документите са негови, то е бил измамен от ищеца, за което е сигнализирал съответните органи. Твърди, че ищецът е образувал производства за издадени записи на заповед за суми от 200 000 лв., които ищецът никога не е притежавал, че да му ги предостави в заем и такива суми той не е получавал.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

1

Предявените са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта от издателя на поемателя на суми по издадени записи на заповед, квалифицирани по чл. 538 от Търговския закон.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че между страните са налице валидни (действителни) облигационни правоотношения с елементите на записи на заповед (редовни от външна страна и подлежащи на изпълнение), по силата на които ответникът се е задължил да заплати на ищеца процесните суми. В тежест на ищеца е било да установи наличието на каузални правоотношения, във връзка с които са издадени записите на заповед (договори за паричен заем), съществуването на вземанията по тези правоотношения и изпълнение на задълженията му да предостави процесните суми. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил дължимите суми или че същите не се дължат (не е подписвал документите, измамен е).

Съобразно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

При проверката на процесните 5 бр. документи (записи на заповеди) съдът констатира, че от външна страна същите отговарят на законовите изисквания.

С исковата молба ищецът е въвел наличието на каузални правоотношения – сключени договори за заем. В тази връзка на гърба на всеки от документите (записите на заповеди) се съдържат и други документи – разписки за получени парични суми за същите размери във връзка с дадени заеми. Въз основа на тези документи се прави извод, че записите на заповед са издадени за обезпечаване изпълнението на заемателя по сключени неформални договори за заем, във връзка с които са издадени разписките, които доказват изпълнение на задължението на замодателя за реално предаване на паричните средства на заемателя.

Въвеждането на каузално правоотношение по делото не променя основанието на иска и предметът на делото, като дори да се установи, че това правоотношение съществува и вземането по него се дължи, искът се уважава на основание отправената претенция за реално изпълнение по ценната книга.

В тази връзка следва да се обърне внимание и на мотивите към т. 17 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, според които предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.

417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.

422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.

В тази връзка и ищецът е доказал всички факти, за които носи доказателствена тежест в процеса. Договорът за заем е неформален, като съществуването му се установява от съответната разписка. Налице са пет такива каузални договора, въз основа на които са 2 издадени абстрактните пет броя записи на заповед. Същите са редовни от външна страна и служат за обезпечение по тези сделки. Кредиторът е изпълнил задълженията си реално да предостави паричните суми, което длъжникът е удостоверил с подписаните от него разписки, поради което и следва да ги върне. Вземанията по менителничните ефекти се дължат, като падежите им са настъпили.

Същевременно ответникът не е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Не са представени доказателства, че задълженията са изпълнени и сумите са погасени. Не се доказаха и твърденията му, че не е подписвал документите или е бил измамен. Доказателства, че е било извършено престъпление, също не се представиха.

Останалите му възражения са неотносими към предмета на спора.

В заключение предявените от ищеца искове са изцяло основателни и следва да се уважат.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендират се 888 лв. държавна такса и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 888 лв. държавна такса в исковото производство, за които са представени доказателства и съдът ги приема.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че на основание чл. 538 ТЗ ответникът М. И. Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца С. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. *, сумите както следва:

1/ сумата от 3 885.82 €, с левова равностойност 7 600 лв. /седем хиляди и шестстотин лева/, представляваща непогасено парично задължение по издаден от длъжника в полза на заявителя Запис на заповед от 28.09.2023 г., с падеж 28.11.2023 г., обезпечаващ Договор за заем между страните от същата дата;

2/ сумата от 4 857.27 € с левова равностойност 9 500 лв. /девет хиляди и петстотин лева/, представляваща непогасено парично задължение по издаден от длъжника в полза на заявителя Запис на заповед от 05.10.2023 г., с падеж 05.12.2023 г., обезпечаващ Договор за заем между страните от същата дата;

3/ сумата от 4 959.53 € с левова равностойност 9 700 лв. /девет хиляди и седемстотин лева/, представляваща непогасено парично задължение по издаден от длъжника в полза на заявителя Запис на заповед от 02.11.2023 г., с падеж 02.01.2024 г., обезпечаващ Договор за заем между страните от същата дата;

4/ сумата от 4 243.72 € с левова равностойност 8 300 лв. /осем хиляди и триста лева/, представляваща непогасено парично задължение по издаден от длъжника в полза на заявителя Запис на заповед от 13.11.2023 г., с падеж 13.01.2024 г., обезпечаващ Договор за заем между страните от същата дата;

5/ сумата от 4 755.01 € с левова равностойност 9 300 лв. /девет хиляди и триста лева/, представляваща непогасено парично задължение по издаден от длъжника в полза на заявителя Запис на заповед от 21.11.2023 г., с падеж 21.01.2024 г., обезпечаващ Договор за заем между страните от същата дата, ведно със законните лихви върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението /01.04.2024 г./ до окончателното изплащане на задълженията, които вземания произтичат от издадена Заповед № *за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от *г. по ч.гр.д. № */*г. на ВРС.

3

ОСЪЖДА М. И. Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. *, сумата в размер от 454.03 € /четиристотин петдесет и четири евро и три евроцента/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. *, сумата в размер от 1 220.97 € /хиляда двеста и двадесет евро и деветдесет и седем евроцента/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4