Решение № 664 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. София, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503122 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№300448/19.08.2022 г., подадена от Столична община, чрез Кмета на Столична община Й.

Ф., чрез процесуален представител ст. юрк. К. З.,срещу Решение №262429/19.07.2022 г. по гр.д.№2002/2021 г. на СГС – ГО – I – 4 състав, с което по предявен от Г. Б. Г. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, Столична община е била осъдена да заплати на ищцата сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от бездействието на ответника да поддържа общинските пътища и да обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 25.03.2020 г. в гр. София, слизайки по стълбите на пешеходния подлез на трамвайна спирка с код №1872, стъпила на необезопасена и несигнализирана като опасна шахта за събиране на оточни води с нарушена цялост на капака и получила травматично увреждане - „неразместено счупване на външния горен израстък на лявата петна кост“, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на увреждането 25.03.2020 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателя да заплати разноски по делото. Релевирани са оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на обезщетението, който не е съобразен с тежестта на увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, не са отчетени икономическите условия в страната към момента на увреждането, както и практиката на съда по сходни случаи. Изложен е анализ на събраните по делото доказателства, сочи се относима според жалбоподателя съдебна практика. Сочи се и нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като неправилно е отхвърлено възражението на ответника за принос на пострадалата за 1 настъпване на вредоносния резултат, като не е проявила минималното внимание, което всеки човек следва да отделя при придвижване в градска среда. Заявява се претенция за присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв. Настоява се за постановяване на решение, с което присъденото обезщетение да бъде намалено по размер, до справедливия такъв, като съразмерно бъдат намалени и разноските, които Столична община е осъдена да заплати.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№308056/24.10.2022 г., подаден от Г. Б. Г., чрез адв. А. Г.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Не е налице допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД, като определеният размер на дължимото от ответника обезщетение е справедлив, като отговаря на установените по делото болки и страдания на ищцата. Неоснователно е оплакването срещу отхвърлянето на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – приносът на пострадалата подлежи на установяване по несъмнен начин, докато в настоящия случай не е проведено пълно главно доказване, и изводът за съпричиняване не може да почива на предположения.

Настоява за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение изцяло. Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително на адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на оплакванията във въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 25.03.2020 г. е настъпил процесният вредоносен инцидент, не се спори относно мястото и времето на настъпването му, както и по механизма на увреждането. Не се спори, че в пряка причинна връзка с процесния инцидент ищцата Г. Б. Г. е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на лява петна кост. Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за обема на търпените от ищцата неимуществени вреди, справедливия размер на дължимото обезщетение, както и наличието на принос на пострадалата за настъпване на увреждането, чрез неполагане на необходимата грижа и внимание при придвижване в градска среда.

2

По релевираните оплаквания и възражения с въззивната жалба и отговора, и въз основа на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът намира за установено следното:

От показанията на свидетеля М. Г. /съпруг на ищцата/ се установява, че на 25.03.2020 г. заедно с ищцата се прибирали след работа към дома си, и около 18.00 ч. слезли на спирка ул.“Витиня“ по трамвайна линия №22 на ул.“Ботевградско шосе“, в посока станция „Изток“.

Времето било студено, бил превалял сняг и било заледено. Започнали да слизат по стълбите на пешеходен подлез, находящ се на посочената спирка на трамвая, като ищцата вървяла 2-3 стъпала по-напред от свидетеля. Когато стъпалата свършили, ищцата пристъпила с левия си крак напред, но кракът се подхлъзнали и пропаднал в дупка, образувана от два счупени ламела на капака на отточна шахта за отвеждане на атмосферната вода, находяща се по цялото протежение на подлеза, на около половин метър след стълбището. Решетката била в много лошо състояние, проядена от корозия. При пропадането си изкълчила крака.

Изохкала, няколко минути не могла да стане, изпитвала силна болка. Свидетелят успял да извади крака от дупката, но тя трудно се изправила, трудно и бавно се придвижили до дома си с помощта на свидетеля. В дома си ищцата веднага легнала, надявала се да й мине, слагали компреси, но около 22 часа кракът бил вече много отекъл. Тогава свидетелят на ръце я изнесъл от дома им, защото тя не можела да ходи, и я закарал в болница „Исул“.

Наложило се дълго да чакат, но когато я приели и направили снимка, станало ясно, че петата е счупена, и я гипсирали. Последвал труден период от повече от месец, в който ищцата била с гипсиран крак и с две патерици, не можела да се обслужва, имала нужда от чужда помощ за ходене до тоалетната. След махането на гипса продължила още един месец да се придвижва с патерици, преди да може да се придвижва самостоятелно, но около един месец не се чувствала сигурна и продължавала да се подкрепя с тях. След махането на гипса около месец ходела на рехабилитация, но болката останала, като и понастоящем ищцата продължава понякога да изпитва болки, когато се разваля времето. Сега ходела с ниски обувки с по-дебела подметка, за да не я боли крака.

Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК, като отчита брачната му връзка с ищцата, обуславяща интерес от изход на делото в полза на ищцата.

Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за подробни, конкретни, логични и непротиворечиви, и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №5674/26.03.2020 г. /на л.6/, Болничен лист №Е2020 0362101 /на л.7/, приложение към Амбулаторен лист №8411/2020 от 13.04.2020 г. /на л.8/, Болничен лист №Е2020 1170719 /на л.9/, извлечение от личен картон от 08.05.2020 /на л.10/, както и на приетата по делото СМЕ /на л.46-49/. Същевременно, по делото не са събрани доказателства, които да опровергават или да внасят съмнение във верността на показанията на свидетеля.

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата Г. Б. Г., на 39 г., на 25.03.2020 г., е получила травматично увреждане, изразяващо се в „ Неразместено счупване на външния горен израстък на лявата петна кост“. Посоченото увреждане се 3 среща сравнително рядко, тъй като се получава при особени случаи, като описаният от ищцата механизъм напълно съответства на механизма на получаване на подобен вид фрактури. В резултат на увреждането ищцата е претърпяла трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период около 3 месеца. За лечение на травматичното увреждане на ищцата е оказана медицинска помощ при условията на спешност, като е поставена гипсова имобилизация за период от 35 дни, с указания да се придвижва с помощта на патерици, без да натоварва левия крак, и при нужда са предписани обезболяващи медикаменти. Счупената кост е зараснала окончателно за срок от 2 месеца, а с проведеното раздвижване оздравителният период е продължил около 2 месеца и половина, като ищцата е била нетрудоспособна за 74 дни, съобразно издадените болнични листове. През възстановителния период ищцата е търпяла болки и страдания, които през първите 2-3 седмици след увреждането, както и през първите 2-3 седмици на рехабилитацията са били по-интензивни, а през останалото време на оздравителния период болките са се явявали периодично – при студено и влажно време. Впоследствие ищцата е търпяла единични болки при продължително движение и преумора. Наред с болките, през първите два месеца ищцата се е придвижвала с патерици, което е затруднявало движението и самообслужването й в ежедневието. Към момента на изготвяне на заключението фрактурата на външния израстък на лявата петна кост е зараснала окончателно, движенията на лявата глезенна става са възстановени в пълен обем и с нормална сила. Ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства, и с нормална походка. В бъдеще не се очакват негативни последици или усложнения от травмата.

Така приетото заключение съдът намира за компетентно изготвено, подробно и обосновано, напълно кореспондиращо на приетите по делото медицински документи, поради което го кредитира.

При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че на 25.03.2020 г. при ползването по предназначение на съоръжение от пътната инфраструктура на гр. София, а именно – пешеходен подлез, находящ се на спирка ул.“Витиня“ по трамвайна линия №22 на ул.“Ботевградско шосе“, в посока станция „Изток“, при слизане по стълбите, ищцата се е подхлъзнала и левият й крак е пропаднал в дефект на поставена обезопасителна решетка на отводнителна шахта за отвеждане на атмосферната вода, находяща се по цялото протежение на подлеза, на около половин метър след стълбището два счупени ламела от корозия на решетката – при което е получила травматично увреждане, изразяващо се в неразместено счупване на външния горен израстък на лявата петна кост. В резултат на увреждането ищцата е претърпяла трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период около 3 месеца. За лечение на увреждането на ищцата поставена гипсова имобилизация на левия крак за период от 35 дни, с указания да се придвижва с помощта на патерици, без да натоварва левия крак, като е ползвала помощни средства – патерици, за период от 2 месеца, през които е търпяла затруднения при самообслужването и придвижването, и се е нуждаела от чужда помощ. Проведена е рехабилитация за период от 2 седмици. Общият възстановителен период е продължил около 4

2 месеца и половина, през които ищцата е била нетрудоспособна. През възстановителния период ищцата е търпяла болки и страдания, които през първите 2-3 седмици след увреждането, както и през първите 2-3 седмици на рехабилитацията са били интензивни, а през останалото време на оздравителния период болките са се явявали периодично – при студено и влажно време. Впоследствие ищцата е търпяла единични болки при продължително движение и преумора, и при нужда е приемала обезболяващи медикаменти.