Решение № 4163 от 20.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4163 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110102748 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от И. П. В., ЕГН ********** срещу „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК * специален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва:

1./ 233.11 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на 275.51 лева за периода от 10.10.2012 г. до 26.02.2024 г.

2./ 30.22 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.05.2009 г. до 06.01.2013 г.;

3./ 125.00 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15396 по описа за 2012 г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело № 135 по описа за 2024 г. на ЧСИ Н. Г., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-Варна, поради погасяването им по давност.

Твърди се в исковата молба, че на 07.03.2012 г. срещу ищцата е инициирано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на ответника, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 15396 по описа за 2012 г. на РС-Варна. Въз основа на издадената заповед по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати на ответника процесните суми.

По молба на ответника с разпореждане на ЧСИ е било образувано изп. дело № 135 по описа за 2024 г. на ЧСИ Н. Г.. В молбата се твърди, че ищцата не е получавала заповедта по чл. 410 от ГПК, не знае на коя дата е залепено уведомлението по чл. 47, ал. 5 от ГПК и на коя дата е изтекъл срокът за получаване на съдебните книжа, като сочи, че след справка в архива на РС-Варна е установено, че делото е унищожено. Счита, че от момента, в който е издаден изпълнителният лист срещу нея, а именно 24.10.2012 г. е започнал да тече и петгодишния 1 погасителен давностен срок, който бил изтекъл на 24.10.2017 г. Дори същият да е бил прекъсаван през този период, то към датата на образуване на изп. дело при ЧСИ Н. Г. – м.02.2024 г. същият отново бил изтекъл.

С оглед гореизложеното се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който не се оспорват твърденията, че в полза на ответника срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за процесните суми в производството по ч. гр. д. № 15396 по описа за 2013 г. на РС-Варна, въз основа на които по молба на ответника е образувано изп. дело № 135/2024 г. по описа на ЧСИ Г..

Посочва се, че първоначално ищецът бил длъжник по изпълнително дело № 584, което е било образувано през 2013 г. по описа на ЧСИ Г. и по което били посочени изпълнителни способи, а на 23.08.2017 г. ответникът се е присъединил като взискател към него срещу ищеца-длъжник.

Сочи още, че на 22.11.2017 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника в „Р. Б.“ АД и „О.“ АД, а на 13.07.2018 г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение. На 04.04.2019 г. е поискан запор на банкова сметка в условията на евентуалност, през 2020 г. е наложен запор на собствено на ищеца МПС, а на 22.11.2021 г. отново е поискан запор на банкова сметка в условията на евентуалност.

Твърди се, че в процесния случай погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., прексъната е била с изисканите и извършените действия, респективно през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. От изложеното следвало, че вземането не е погасено по давност, тъй като не е налице период от 5 години, през който взискателят да е бездействал.

По същество моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира сторените разноски.

В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. С молба от 04.10.2024 г. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 22.07.2024 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения: факти.

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези Фактите по делото са следните:

Видно от изисканото изпълнително дело № 584 по описа за 2013 г. на ЧСИ Н. Г., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-Варна, н а 22.03.2013 г. по молба на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е образувано гореописаното изпълнително дело. Към молбата взискателят е приложил изпълнителния лист от 24.10.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 8437/24.10.2012 г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 15396 по описа за 2012 г. на РС-Варна, с който ищецът е осъден да заплати на кредитора процесните суми.

В иницииращата молба от 22.03.2013 г. е обективирано искане за предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу И. В. за принудителното събиране на процесните вземания, ведно с присъждане на сторените в хода на изп. процес разноски, вкл. искане за налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти.

На 22.03.2013 г. ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, за наличие на трудови договори, по които ищцата-длъжник е страна; изпратил е уведомление до ТД на Н.-гр. В. за започнато изпълнение срещу длъжника за евентуалното присъединяване на държавата като взискател досежно публичните вземания; извършил е справка за банкови сметки.

На 08.04.2013 г. ЧСИ е изпратил и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника И.

2

В., с която я уведомява за изпълнителното дело и актуалните й задължения към кредитора, вкл. за начислените такси по ТТРЗЧСИ, като я кани в двуседмичен срок от съобщението да погаси вземанията. Към ПДИ са приложени и копия от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Видно е от разписката, ситуирана на гърба на ПДИ, че на 26.06.2013 г. ПДИ е връчена чрез П. М., с отбелязване на връчителя, че същият е живущ на адреса.

На 23.08.2017 г. в деловодството на ЧСИ е депозирана молба от ответника „А.“ ЕАД за конституирането на последния като взискател по делото, на основание реализиралото се частно правоприемство между първоначалния кредитор и молителя въз основа на сключен договор за цесия от 26.05.2017 г. С молбата цесионерът обективира искане за извършване на нови справки за наличие на работодател на длъжника и при наличие на такъв да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На същата дата – 23.08.2017 г. е подадена и нарочна молба за извършване на справка в Б. за притежавани от длъжника банкови сметки, както и за налагане на запор върху тях.

С разпореждане от 23.08.2017 г. ЧСИ е конституирал като взискател по изп. дело „А.“ ЕАД.

На 22.11.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Р. Б.“ ЕАД и до „О.“ АД, както и уведомление за констутуирането на ответника като взискател в производството по принудително изпълнение и за наложените запори.

На 15.05.2018 г. по делото е постъпила молба от взискателя-ответник за извършване на справка в Н. за актуален работодател и при наличие на такъв за налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение.

На 13.06.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „*“ ЕООД за налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение.

На 13.12.2018 г. по делото е постъпила молба от ответника, в която е обективирано искане за насрочване на опис от страна на ЧСИ на движимите вещи на длъжника.

На 14.12.2018 г. до ищцата-длъжник е изпратена призовка за принудително изпълнение.

На 04.04.2019 г. по изп. дело е постъпила нова молба от взискателя-ответник за извършване на нова справка в Б. за открити на името на длъжника-ищец банкови сметки и за налагане на запор върху вземанията му по тях.

На 16.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Ю. Б.“ АД и уведомително писмо до длъжника.

На 13.09.2019 г. по делото е постъпила молба от взискателя-ответник за извършване на справка в Н. за наличието на работодател, движими и недвижими вещи и при наличие на такива за налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение и движимите му вещи, както и за налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти.

На 02.01.2020 г. е изпратено запорно съобщение до ОДП В. – Пътна полиция за налагане на запор върху собствения на длъжника лек автомобил.

На 22.01.2020 г. е подадена нова молба от взискателя за извършване на справка в Имотен регистър към АВ за наличие на недвижим имот, собственост на длъжника и при наличие на такъв за налагане на възбрана.

На 22.11.2021 г. по изп. дело е постъпила поредната молба за извършване на актуална справка в Б. и налагане на запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити на негово име.

На 11.08.2022 г. по изп. дело е постъпила нова молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 18.09.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „С.“ ЕООД.

На 16.02.2024 г по изп. дело е постъпила молба от длъжника-ищец чрез адв. В. за прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал .1, т. 8 от ГПК.

С Постановление от 16.02.2024 г. производството по изп. дело № 584 по описа за 2013 г. на ЧСИ с рег. № * е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и са вдигнати 3 всички наложени запори.

От приложеното изп. дело № 135 по описа за 2024 г. на ЧСИ Н. Г., вписан в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-Варна, е видно, че по молба на ответника на 22.02.2024 г. е образувано ново изп. дело срещу длъжника И. П. В. за принудителното удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист от 24.10.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 15396/2012 г. на РС-Варна.

В молбата взискателят е обективирал и нарочно искане за извършване на справка в Н. и налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение.

След извършените справки от ЧСИ със запорно съобщение от 26.02.2024 г., адресирано до работодателя на длъжника РЗИ – гр. В., е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

С Постановление от 18.03.2024 г. производството по новообразуваното изп. дело № 135/2024 г. е спряно от ЧСИ на основание чл. 432, ал .1, т. 1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.

В конкретния случай изпълителното основание е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, а съдебното дирене, с оглед липсата на подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, е приключило с влизане в сила на заповедта, а именно на 11.07.2013 г., имайки предвид обстоятелството че ЧСИ в изпълнение на служебните му задължения по чл. 418, ал. 5 от ГПК е връчил заповедта по чл.