Решение № 19854 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19854 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110168030 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Ищецът П. И. П. е предявила срещу ответниците С. И. П. и А. И. П. иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ:

• Самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на изп. дир. на АГКК, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр.София, *** (трети, втори жилищен), с площ от 90.00 кв.м, състоящ се от три стаи и кухня, ведно с мазе № 8 с площ от 2,88 кв.м., заедно с 1,774% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел с идентификатор ***, при съседи: на същия етаж- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при квоти както следва:

- 4/6 ид.ч. за П. И. П.

- 1/6 ид.ч. за С. И. П.

- 1/6 ид.ч. за А. И. П.

Ищецът излага твърдения, че съсобствеността върху процесния имот възниква по силата на Заповед РД 41-198 от 07.03.1989 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет, с която процесният имот се дава в обезщетение на И. А.ов П., в съсобственост със съпругата му П. И. П., като всеки от тях получава по ½ идеална част от жилището.

1

Сочи, че от предходния си брак Иван П. има двама синове – А. И. П. и С. И. П. /ответници в настоящото производство/, които, заедно с ищцата, са наследници по закон на починалия на 11.05.1999 г. И. А.ов П..

Твърди, че след смъртта на съпруга й /баща на ответниците/, по силата на наследственото правоприемство е възникнала съсобственост между страните върху притежаваната от И. П. идеална част от имота, като ищцата притежава общо 4/6 от жилището, а всеки от ответниците – по 1/6 от него.

Сочи се в исковата молба, че по силата на заповед СОА23-РД5735/14.09.2023 г. на 29.09.2023 г. наследниците били въведени във владение на горепосочения имот, за което бил изготвен протокол, но веднага след въвода ответникът С. П. се самонастанил в имота и отказал достъп на ищцата до имота.

Отправя се искане за постановяване на решение за допускане до делба на процесния имот и изнасянето му на публична продан.

Сочи се, че страната желае доброволно уреждане на спора с ответниците. Претендира разноски.

Ответниците С. И. П. и А. И. П. подават отговор на исковата молба, в който сочат, че между страните е налице съсобственост, но делбата следва да бъде допусната при други квоти.

Сочат, че приживе наследодателят И. А.ов П. се е разпоредил безвъзмездно с процесния имот - чрез дарение в полза на съпругата си П. И.

П., като по този начин е накърнил запазената част на синовете си.

Твърдят, че нарушението е извършено чрез действия на И. А.ов П., който на основание чл. 102 от ЗТСУ (отм.) в качеството си на правоимащ, обезщетяван с отстъпване на жилище, е прехвърлил част от правата си на определен от него член на семейството му – в случая, последната му съпруга П. И. П. /ищец в настоящото производство/.

Сочат, че това прехвърляне е безвъзмездно и по същество представлява дарение по смисъла на чл.225 от ЗЗД, като същото е извършено след издаването на заповедта по чл. 98 от ЗТСУ (отм.) № РД-40-323/06.03.1988г., с която е определен начина на обезщетение за отчужден недвижим имот /лична собственост на общия наследодател/, но преди издаването на последващата заповед по чл.102 от ЗТСУ (отм.) № РД41-168/07.03.1989г. на СНСИзпълнителен комитет, с която процесният имот е определен и предоставен в обезщетение на Иван А.ов П. и последната му съпруга /ищец в настоящото делбено производство/.

Намират, че част от претендираните от П. И. П. права на собственост върху делбения имот произтичат именно от извършената цесия по чл.102 от ЗТСУ (отм.), с която общия наследодател я е надарил, като с нотариално заверено искане рег.№ 1684/24.02.1989 г. е прехвърлил безвъзмездно в нейна полза 1/2 част от правото си да получи в обезщетение процесния имот, въз основа на което разпореждане от страна на наследодателя, ищцата впоследствие е придобила 1/2 идеална част от имота.

Предвид изложеното, правят възражение по реда на чл. 30 ЗН за 2 намаляване на извършеното дарение до размера на разполагаемата част /от ¼ от имота/ и възстановяване на запазената им част от наследството на починалия И. П., респективно - за допускане на делба на процесния недвижим имот при следните квоти:

- 12/24 за П. И. П.

- 6/24 за А. И. П.

- 6/24 за С. И. П.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание, ищецът своевременно е релевирал възражение за изтекла погасителна давност по отношение на направеното от ответниците възражение по чл. 30 ЗН с доводи, че от смъртта на общия наследодател е изминал период, респективно – от узнаване от страна на ответниците за извършеното разпореждане, е изминал период, по-дълъг от 5 години.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот, както и, с въведено от ответниците в срока по чл. 342 ГПК, възражение по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на всеки от тях от наследството на общия наследодател Иван П. чрез намаляване на дарението на недвижимия имот в полза на ищеца П. П., което дарение е обективирано в нотариално заверено искане по чл. 102 ЗТСУ (отм.) с рег.№ 1684/24.02.1989 г., въз основа на което е издадена заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) № РД41-168/07.03.1989г. на СНС-Изпълнителен комитет.

По делото се установява следната, безспорна между страните, фактическа обстановка:

Със заповед № РД-40-323/06.03.1988 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет /л.40/, на основание чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ /отм./ е отчужден притежаван от И. А.ов П. /в съсобственост с трети лица/ недвижим имот, находящ се на ***. Определено е И. П. да бъде обезщетен с едно тристайно жилище за нуждите на двучленното му семейство и сина му А., навършил 18 г.

Видно от представеното по делото удостверение, на 23.08.1988 г. И. П. е сключил граждански брак с ищеца по спора – П. И. А. /л. 7/., която след брака е приела фамилното име на съпруга си – П..

Безспорно е, че с нотариално заверено заявление от 24.02.1989 г.

/л.148/, подадено на основание чл. 102 ЗТСУ /отм./, И. П. е направил искане заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм./ за определения му в обезщетение недвижим имот, представляващ процесният апартамент № 10, ****“, да бъде издадена и на името на съпругата му П. за ½ идеална част от имота.

Въз основа на така подаденото заявление /обективирано в изискуемата от закона форма за валидност – писмена, с нотариална заверка на подписите/, е издадена Заповед РД 41-198 от 07.03.1989 г. на Столичен народен съвет – 3

Изпълнителен комитет /л.8/, с която процесният имот се дава в обезщетение на И. А.ов П., в съсобственост със съпругата му П. И. П., като всеки от тях получава по ½ идеална част от жилището.

Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.

№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС, решение № 145/ 27.06.2013г. по гр.д. № 1352 /2012 г. на ВКС, I г.о. и др. приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот и стойността на дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот /какъвто е изцяло процесният случай/, другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение моментът на придобиване на правото на собственост. Доколкото вещнопрехвърлително действие има самата заповед по чл. 100 от З ТСУ /отм/, с която се предоставя недвижим имот като обезщетение, съпругът, от когото не е отчужден недвижим имот, може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива изцяло от стойността на отчуждения имот, само при условията и при спазване на формата, предвидени в чл. 102 ЗТСУ/отм./.

В конкретния случай, тази форма е спазена, като пряко - по силата на издадената заповед по чл. 100 ЗТСУ /отм./, между Иван П. и П. П. е възникнала обикновена дялова съсобственост върху недвижимия имот, предмет на настоящия спор /а не СИО/, при равни квоти от по ½ ид.част.

Безспорно е на следващо място, че понастоящем, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, недвижимият и м о т съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от 90 кв.м., към който се припадат и 1.774% ид.части от общите части на сградата и мазе № 8 от 2.88 кв.м.

Установява се от представеното по делото /л. 6/ удостоверение за наследници, че Иван А.ов П. е починал на 11.05.1999 г. като е оставил за наследници по закон преживялата си съпруга П. И. П. /ищец по делото/ и двамата си синове – А. И. П. и С. И. П. /ответници по спора/.

В следствие на смъртта на И. П., притежаваната от него ½ идеална част от имота е наследена по равно от съпругата му и двете му деца /чл. 5 и чл. 9 ЗН/, с оглед на което всеки от тях е станал собственик на 1/6 ид. част от имота. Останалата половина от имота /изразена със същия знаменател като 3/6 ид.части/ е собственост на лично основание на ищеца по спора, като, в резултат на наследяването, П. П. е станала собственик на общо 4/6 ид.части от имота.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото безспорно се установява наличието на съсобственост между страните върху имота, предмет на спора.

За извършването на преценка при какви квоти следва да бъде допусната делба на имота, съдът дължи произнасяне по основателността на 4 своевременно релевираното от ответниците възражение по чл. 30 ЗН.

По така направеното възражение за възстановяване на запазена част, в тежест на ответниците по спора е да установяват: 1/ качеството си на наследник по закон на И. А.ов П., от кръга на лицата, имащи право на запазена част /обстоятелство, което е безспорно между страните/, както и 2/ извършено от наследодателя в полза на ищеца П. П. дарение.

Доколкото страните по делото не твърдят /и не представят доказателства/, че: 1/ към момента на смъртта си наследодателят е притежавал други имущества, освен процесния имот, че 2/ към момента на откриване на наследството в същото е имало задължения, както и че 3/ преди смъртта на наследодателя последният е извършил други безвъзмездни разпореждания, съдът намира, че процесният недвижим имот съставлява цялото имущество на наследодателя, в който случай не се формира маса по реда на чл. 31 ЗН и за основателността на иска не е необходимо да се събират доказателства за състоянието и стойността на имуществото към датата на извършеното разпореждане.

Основният спорен между страните въпрос е дали направеното от общия им наследодател нотариално заверено искане по чл. 102 ЗТСУ /отм./ с рег.№ 1684/24.02.1989 г., въз основа на което е издадена заповед по чл. 100 ЗТСУ /отм./ № РД41-168/07.03.1989г. на СНС-Изпълнителен комитет, представлява дарение.

За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:

ЗТСУ /отм./ предвижда възможността да бъде направено прехвърляне на правата на обезщетения имотно върху лице, включено в кръга на посочените в чл. 102 ЗТСУ членове от семейството му или роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията за придобиване на имота. Разпоредбата на чл. 102 ЗТСУ има предвид две хипотези - едната, когато собственикът на отчуждения имот отстъпва на член от семейството му даденото му като обезщетение жилище, и втората, когато има право на второ жилище като имотно обезщетение съгласно чл. 251а ППЗТСУ за нуждите на свои низходящи.

В случая с молбата от 24.02.1989 г., подписана както от И. П. /имащ право на имотно обезщетение/ и П. П. /негова съпруга/, е поискано тристайното жилище да им бъде дадено в обезщетение при равни квоти.