Определение № 2174 от 30.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2174 гр. София, 30.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20231000500174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от ЗД „Бул Инс“ АД чрез неговия процесуален представител, за изменение на въззивното решение в частта на разноските, които са му присъдени от въззивниата инстанция. Счита, че неговата жалба е уважена частично, а тази на ищците не е уважена изцяло. Поради това моли да му се присъди адвокатско възнаграждение, съответстващо на изхода на спора пред САС.

Затова моли съда да измени решението си в частта за разноските като му присъди разноски за адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.78 от ГПК.

Постъпила е молба и от Д. Ц. С. и К. Ц. С. за изменение на решението на САС в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение на адв. Д. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Излагат, че съдът не е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС по въпроса.

Затова молят съдът да уважи молбата и присъди адвокатско възнаграждение на адв. Д. по реда на чл.38 от ЗАдв.

ЗД „Бул Инс“ АД не чл.248, ал.2 от ГПК. е депозирало писмен отговор в срока по

Д. Ц. С. и К. Ц. С. са депозирали в срок писмен отговор на молбата на 1 застрахователя като заявяват, че тя следва да бъде оставена без уважение.

Позовават се на нищожност на договорите за правна защита и съдействие над 21 100лв., тъй като не е извършен паричен превод съгласно чл.3 от ЗОПБ.

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбите по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допустими, като предявени в предвидения в процесуалния закон срок и от легитимирани страни. И двете се отнасят до разноските на самите страни, поради което е необходим списък на разноските по чл.80 от ГПК като условие за допустимостта на производството. И двете страни в процеса са представили списъци за направените пред САС разноски, поради което подадените от тях молби са допустими. Разгледани по същество частично основателна е молбата на ЗД „Бул Инс“АД.

Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях. В случая въззивният съд е отменил частично обжалваното решение като е уважил въззивната жалба на застрахователя, а на въззивната жалба на ищците С.и не е уважена изцяло. С оглед на това на ответника ЗД„Бул Инс“ АД се дължат разноски в хипотезата на чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК. Видно от представените три броя договори за правна защита и съдействие е, че за защита по жалбата, подадена от застрахователното дружество срещу два иска е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от по 5 300лв. За защита по жалбата на Д. С. се претендира адвокатско възнаграждение от 10 550лв. заплатено в брой. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде направено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, когато се провежда открито съдебно заседание. Процесуалният закон не е предвидил то да бъде мотивирано. Достатъчно е да е заявено своевременно. Срещу адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от застрахователя, своевременно е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, по което въззивният съд не е взел отношение в решението си, но го счита за основателно. Съгласно т.3 от ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС при възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото, на вложените усилия от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси в хода на процеса. Въззивният съд счита, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, има формирана задължителна практика по 2 аналогични казуси, което намалява правната сложност на делото. Съдът съобрази вложените усилия от пълномощника на дружеството- подадена въззивна жалба без отговор по тази на насрещните страни. В случая следва да се съобрази и материалният интерес, срещу който се защитава ответника, а именно 102 500лв. по иска на Д. С., тъй като няма посочено, че адвокатското възнаграждение от 10 550 лв. е и за защита по жалбата на К. С.. Пред въззивния съд е проведено едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства, при което фактическата обстановка остава непроменена.

Следва да се съобрази и материалния интерес, за който се отнася въззивната жалба на ответника и този, за който тя е уважена. Последният е 64000лв.

Като съобрази изложеното направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника е основателно.

Въззивният съд следва да съобрази и решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. Трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение не следва да е в размер обидно нисък с оглед на положения труд от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси. При тези правни изводи въззивният съд намира, че за въззивната инстанция на дружеството се дължи адвокатско възнаграждение като разноски за подадената от него въззивна жалба в размер на 2400лв. с ДДС като минимумът съгласно чл.7, ал.2, т.4 е 3 570, 52лв. За защита по жалбата на Д.

С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 4800 с ДДС или още 3 431, 58лв.

Неоснователно е възражението на молителя, развито в отговора по молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК, досежно нищожност на договорите за правна защита и съдействие на основание чл.3 от ЗОПБ, доколкото за неспазването му е предвидена административна санкция.

По молбата на Д. и К. С.и.

Същата е неоснователна. В мотивите на въззивното решение съдът е изложил мотиви, защо отказва да присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител по реда на чл.38 от ЗАдв. При плащане в хода на процеса, какъвто е настоящият случай, ищците не са материално затруднени лица. Всяка инстанция трябва да има възможност самостоятелно да преценява дали са налице предпоставките по чл.38 от ЗАдв.

Обстоятелствата, при които е сключен договорът за безплатна правна помощ 3 се променят и поради това съдът следва да отрази това. Предоставянето на адвокатски услуги на страната е безплатно в отношенията между нея и процесуалният й представител, но това не е така за насрещната страна.

Последната поема задължението й за заплащане на адвокатско възнаграждение съобразно правилото на чл.78 от ГПК. Затова при промяна на условията за предоставяне на безплатна правна помощ, както в случая, не следва ответникът да понесе отговорността за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. при наличието на финансова възможност от съответната страна. ./ опр. № 295/16.06.2017г. по ч.т.д. № 1962/16г., I т.о. на ВКС, опр. № 732/13.12.2019г. по ч.т.д. № 2753/18г., II т.о. на ВКС/.

Поради изложеното подадената молба от С.и по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 1199/30.10.2023г., постановено по гр.д. № 174/23г. на САс, ГО, 10 състав в частта, в която са присъдени разноски на ЗД „Бул Инс“ АД за въззивната инстанция като:

ОСЪЖДА Д. Ц. С., ЕГН ********** и К. Ц. С., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. *** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хр. Белчев“ № 2, четвърти полуетаж чрез адв. Н. Д. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 още 5831,58 лв. с ДДС разноски за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Ц. С. и К. Ц. С. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5