Решение № 211 от 12.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20241800500146 по описа за 2024 година

С Решение № 2/08.01.2024г., постановено по гр.д. № 2 78/2022г. на П.ския районен съд, е осъдено „В.О.К.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. Д. Т. с ЕГН ********** сумата 5000 лева (пет хиляди лева) – главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, стрес и уплаха, настъпили вследствие на извършено на 06.05.2022 г. в град П., ул. „Ц.О.“ № 2, на бензиностанция „Ш.“ – собственост на ответника, ухапване от куче, което е под надзор на ответника „В.О.К.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 06.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лева (петдесет лева) – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца съгласно фактура № 1700009224/ 13.05.2022 г., издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, настъпили вследствие на извършено на 06.05.2022 г. в град П., ул. „Ц.О.“ № 2, на бензиностанция „Ш.“ – собственост на ответника, ухапване от куче, което е под надзор на ответника „В.О.К.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 06.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение искът за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 5000 лв. до предявения пълен размер от 10000 лева, а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 50 лв. до предявения пълен размер от 170 лева.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е о бразувано по въззивна жалба на „В.О.К.“ ЕООД срещу горното решение в осъдителните му части. Жалбоподателят оспорва 1 извода на районния съд, че кучето било отглеждано в двора на бензиностанцията в специална колиба и е било хранено от служителите на бензиностанцията. Счита този извод за опроверган от факта, че бензиностанцията няма двор, както и поради липсата на доказателства за това, че именно управителят на ответното дружество е разпоредил и/или с негово знание и/или одобрение кучето се е намирало в района на бензиностанцията. Разглежда различни хипотези и прави изводи във връзка с тях. Счита за недоказано, че кучето е стопанисвано от ответника „В.О.К.“ ЕООД чрез управителя В. Д. Н., но въпреки това съдът неправилно бил обосновал отговорност по чл. 50 от ЗЗД. Счита, че отстраняването на кучето е било задължение на общината и/или организация с такъв предмет на дейност.

Анализира предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 50 от ЗЗД (каквито според него са животното да има собственик и то да е под надзора на ответника) и намира, че в случая те не са налице. Счита, че кучето е било безстопанствено, поради което отговорност следва да се носи от организация по чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните.

Според жалбоподателя, първоинстанционният съд не бил анализирал медицинските документи и свидетелските показания, касаещи характера и степента на телесните увреждания на ищеца. Не бил приложен правилно и чл.

172 от ГПК. Прави изводи от представения по делото видеоматериал и го анализира в детайли. Счита за категорично разколебано предположението, че ищецът е ухапан на това място, по това време и от това куче.

Също така, жалбоподателят обособява гласните доказателства в групи и изразява становище за тяхното кредитиране или некредитиране. Прави извод за недоказаност на твърденията на ищеца, че кучето е собственост на ответника и му е възложено да осъществява надзор над него, че кучето постоянно пребивава в търговския обект и то - по заповед на управителя, както и че са му причинени описаните в исковата молба телесни увреждания.

Счита, че заключенията по СМЕ изцяло опровергават твърденията, че ищецът е получил описаните в исковата молба травми. Обобщава, че, приемайки различна от действителната фактическа обстановка, ПРС бил достигнал до неправилни правни изводи. Моли съда да отмени Решение № 2/08.01.2022г. по гр.д. № 278/2022г. по описа на PC- П. в обжалваната му част и да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения от М. Д. Т. иск срещу „В.О.К.“ ЕООД. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адв. Ц., който поддържа жалбата и препраща към изложените в нея аргументи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отхвърли предявения иск. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК и писмени бележки, които дословно възпроизвеждат текста на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият М. Т. не се явява. Представлява се от адв. Г., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като обосновано и законосъобразно. Счита за доказани съдържащите се в исковата молба твърдения. Позовава се на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски и 2 представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на доказателствата, събрани пред П.ския районен съд, е установена фактическа обстановка, която е описана в обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

В хода на въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива за имуществени и неимуществени вреди.

ІІІ. По същество

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на обжалваното решение в частта им, обосноваваща настъпването на вредоносното събитие и отговорността на ответника, и препраща към тази тяхна част на основание чл.

272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи във връзка с тези обстоятелства, съдът намира за неоснователно оспорването на жалбоподателя, че процесната телесна повреда на въззиваемия е била причинена на твърдяното от последния място и време и чрез ухапване от куче. Тези оспорени обстоятелства се установяват по категоричен начин на първо място от заключението по съдебната компютърно- техническа експертиза, както и от показанията на св. Н. Н. – лекаря от СМП, който е прегледал ищеца непосредствено след инцидента. Независимо че той не е присъствал на процесните събития, неговата медицинска квалификация дава основание на съда да приеме за достоверна преценката, която е направил непосредствено след тях. Също така, в косвена подкрепа на горното е и Съдебномедицинско удостоверение № 503/2022г., макар и издадено една седмица след инцидента (л. 12-13 от първоинстанционното дело). На последно място, в същия смисъл следва да се ценят и показанията на св. С. и св. Т.а. Независимо че тези две свидетелки не са били преки очевидци на този инцидент, те са възприели ситуацията непосредствено след настъпването му, като при това имат съответни впечатления за последиците от ухапването.

Наистина, техните показания следва да се преценяват критично в светлината 3 на чл. 172 от ГПК, но няма основание да бъдат игнорирани, доколкото в тези си части те съответстват на основните и безспорни доказателства за оспорените от жалбоподателя обстоятелства, а именно – обсъденото по- горе заключение по СКТЕ и показанията на св. Н.. Същевременно, не следва да се ценят показанията на св. М., на които се позовава жалбоподателят, тъй като те са изолирани и противоречат на всички останали доказателства за тези обстоятелства. Освен това, фактът, че тази свидетелка не е възприела определено събитие, не може да бъде категорично доказателство, че такова не е настъпило.

Неоснователно жалбоподателят счита, че няма основание да носи отговорност по чл. 50 от ЗЗД, а ищецът следвало да насочи иска си срещу общината или срещу организация за защита на животните. Видно от разпоредбата на § 1, т. 1 от Наредба № 4 от 1.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, „безстопанствено куче“ е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. В случая доказателствата по делото недвусмислено сочат, че процесното куче не е такова, тъй като то се е намирало под надзора на служителите на бензиностанцията, пребивавайки в и около нея трайно (виж. показанията на св. М. и св. Т.а) и в момента на инцидента (виж заключението по СКТЕ и показанията на св. С.). Освен това, заключението по СКТЕ и показанията на св. Т.а и св. С. налагат категоричен извод, че към момента на инцидента отношението на служителите на бензиностанцията към това куче не e било като към безстопанствено такова.

Извод в тази насока съдът прави от вниманието, с което служителка на бензиностанцията прави опит за преместването му след инцидента (виж. кадри с номера 6 и 7 от анализирания в заключението видеозапис), както и от самия факт на пребиваването му в сграда, намираща се под надзора на служители на ответника, в която кучето не би могло да се намира, ако не е допуснато от тях. Същевременно, няма данни, кучето да е било маркирано, в който случай евентуално би могло да се мисли за хипотеза по чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните.

По този въпрос съдът не споделя довода на жалбоподателя, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД може да възникне само ако вещта (животното) има установен собственик. Тази разпоредба, наистина, урежда солидарна отговорност на собственика и на лицето, упражняващо надзор върху вещта, но не изключва самостоятелната отговорност на някое от тези лица при липса на друго такова.

Неоснователни са и изводите, които жалбоподателят прави от липсата на двор на бензиностанцията и недоказаното разпореждане на нейния управител за отглеждане на кучето. Тези обстоятелства са напълно ирелевантни за обосноваване на отговорността му за причинените на ищеца вреди, тъй като инцидентът е възникнал в самата сграда на бензиностанцията (не в нейния двор), а упражняването на надзор върху кучето е фактическо обстоятелство, за наличието или липсата на което не е необходимо да се доказва изрично разпореждане на управителя на ответника.

Основателни, обаче, са доводите на жалбоподателя относно характера и степента на уврежданията на ищеца, доколкото те са свързани с интензивността на претърпените болки и страдания и определяне на 4 справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. На първо място, заключенията по основната и допълнителната СМЕ са категорични, че ищецът не е претърпял счупване на костите на ръката, с което се опровергава допълнението към Съдебномедицинско удостоверение № 503/2022г., приложено на л. 11 от първоинстанционното дело. На второ място, свидетелите Н. и К., които са контактували с ищеца непосредствено след инцидента, са категорични, че ищецът не е имал открита рана, като св. Н. дори заявява: „Аз не видях дори одраскано“. Същият свидетел сочи, че ищецът е можел да движи пръстите на ръката си, т.е. травмата му не е била тежка. В съответствие с тези показания са и данните от съдебномедицинското удостоверение, както и показанията на доведените от самия ищец св. Т.а и св.

Разпечатката съдържа 39 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3fde06c-8c66-46b2-81e5-7628ee6883d1