Решение № 6693 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6693 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100505683 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 18463/09.11.2023 г., постановено по гр.д. № 41905/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав, ответникът ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК *******, е осъден да заплати на Б. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 15,29 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху дължимите от ответника на ищеца трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г. за периода 16.09.2021 г. – 02.11.2021 г., като искът е отхвърлен за размера над 15,29 лв. до 154,60 лв., както и за периодите 01.08.2021 г. - 15.09.2021 г. и за периода 03.11.2021 г. – 02.08.2022 г. Със същото решение ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК *******, е осъден да заплати на Б. Л. П., ЕГН **********, на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 62,21 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху дължимите от ответника на ищеца трудови възнаграждения за м. октомври, ноември и декември 2021 г. и януари 2022 г. за периода 16.11.2021 г.

– 14.03.2022 г., като искът е отхвърлен като неоснователен за размера над 62,21 лв. до 138,79 лв., както и за периода 01.10.2021 г. - 15.11.2021 г. С решението е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 128, т.

2 КТ, предявен от Б. Л. П., ЕГН **********, против ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК *******, иск за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 1516,57 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /02.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението. С решението, имащо характер на определение, производството по делото частично е 1 прекратено с оглед оттеглянето на `as tot исковете от ищеца.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 1516,57 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /02.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за размера над 15,29 лв. до 154,60 лв. - мораторна лихва, начислена върху дължимите от ответника на ищеца трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г., както и за периодите 01.08.2021 г. - 15.09.2021 г. и за периода 03.11.2021 г. – 02.08.2022 г., е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Б.

Л. П.. Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано. Поддържа се, че единственото уважено от първоинстанционния съд доказателствено искане било изготвената СЧЕ, която установила, че счетоводството на ответника е нередовно водено в нарушение на принципа за текущо отчитане на задълженията за конкретния месец. Твърди се, че на основание чл.55,ал.2 ТЗ нередовно воденото счетоводство не може да служи като доказателство в полза на ответника. Въззивникът сочи, че доказателствената стойност на представените ведомости за изплатени заплати е опорочена поради нередовно воденото счетоводство на ответника, като по делото се установило, че заплатите му били изплащани системно по банков път с изключение за двата процесни м. август и септември 2021 г., което косвено доказвало, че претендираните трудови възнаграждение не били изплатени. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл и по отношение на претендираната мораторна лихва върху заплатите за м.08.2021 г. и м.09.2021 г., доколкото счетоводството на ищеца е нередовно водено и не притежава доказателствена стойност, респ. не се доказвало датите на заплащане на съответните трудови възнаграждения. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият ЕТ „Е. – Д.К.“ е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Сочи, че е доказал в условията на пълно и главно доказване, че е погасил претендираните трудови възнаграждения. Навежда, че няма доказателства счетоводството да е водено нередовно, а изготвената СЧЕ установява, че на всички работници при ответника възнагражденията за м. август и септември 2021 г. са платени на каса, а не по банков път. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до 2 следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Основен спорен момент между страните, във връзка с който са и заявените във въззивната жалба доводи, е дали ответникът е доказал пълно и главно плащането на трудовото възнаграждение на ищеца за м. август и септември 2021 г. За установяване на посочените обстоятелства като доказателства са приети разчетно-платежни ведомости на Е. – Д.К. ЕТ за м. август и м. септември 2021 г. , от които е видно, че за м. август 2021 г. ищецът е имал сума за получаване в размер на 936,76 лв., а за м. септември – 575,91 лв. Последната колона на двете ведомости е озаглавена „Подпис получил сумата“, където са положени подписи, чието авторство не е оспорено от ответника.

Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане.

Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че 3 съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т.е. е вярно / Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 558/2012 г., IV г. о., ГК/. Допустимо е да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен са различни, т.е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност, т.е. е невярно, но при съобразяване ограничението на чл.164,ал.1,т.6 ГПК по отношение допустимостта на свидетелските показания. По делото няма доказателства, които да сочат, че плащане не е било извършено – от една страна от самите ведомости е видно, че и останалите служители на ответника са получили в брой трудовите си възнаграждения за м. август и м. септември 2021 г., като това обстоятелство се подкрепя и от заключението на приетата СЧЕ

По изложените съображения и въззивният съд намира, че претендираните трудови възнаграждения за м. август и м. септември 2021 г. са платени на ищеца, поради което и искът по чл.128 , т.2 КТ се явява неоснователен. По отношение иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху заплатите на м. август и м. септември 2021 г., изготвената СЧЕ установява, че плащането на възнаграждението за м. август е осчетоводено на 31.10.2021 г., а това за м. септември – на 02.11.2021 г. По делото няма събрани доказателства плащанията да са извършени на други дати, поради което и именно посочените дати следва да се съобразят като дати на плащане на трудовите възнаграждения при изчисляване на размера на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД, което е и направил първоинстанционният съд.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 750 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18463/09.11.2023 г., постановено по гр.д.

№ 41905/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б. Л. П., ЕГН **********, срещу ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да 4 заплати в полза на ищеца сумата от 1516,57 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /02.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД размера над 15,29 лв. до 154,60 лв. - мораторна лихва, начислена върху дължимите от ответника на ищеца трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г., както и за периодите 01.08.2021 г. - 15.09.2021 г. и за периода 03.11.2021 г. – 02.08.2022 г.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Б. Л. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.

3 ГПК на ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК ******* , разноски за въззивното производство в размер от 750 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5