Решение № 532 от 04.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Русе, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520105525 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Юробанк България” АД гр. София, представляван от изпълнителните директори Димитър Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова, чрез процесуалния си представител в исковата молба, коригирана с молба вх. №33586/20.11.2023г., твърди, че на 14.09.2020г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и Г. Б. Н. е сключен Договор за потребителски кредит №CARD-18106293, съгласно който й е отпуснал кредит в размер 1078 лв за закупуване на стоки с първоначален срок на погасяване до 01.12.2021г. По кредита е сключена застраховка, съобразно посоченото в застрахователен сертификат. Кредитополучателят Г. Н. е усвоила предоставените й парични средства и се е задължила да издължава кредита на 14 месечни вноски всяка по 97.61 лв по погасителен план и съгласно уговореното в предоставена кредитна карта. Приложимият по кредита лихвен процент е 19.98 %. Поради просрочие на погасителни вноски на 13.12.2022г. е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит и задължението на кредитополучателя е станало изцяло изискуемо в размер на 2061.57 лв предсрочно изискуема главница, 232.03 лв договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.09.2022г. до 13.12.2022г. и 125.23 лв мораторна лихва за периода от 08.12.2022г. до 21.06.2023г. “Юробанк България” АД е придобило вземанията по посочения кредит с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023г. придобиване на търговско предприятие “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.410 ГПК, 1 образувано в ч. гр. дело №3451/2023г. на Русенски районен съд, който издал в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на Г. Б. Н. съществуването на вземанието му, произтичащо от Договор за потребителски кредит №CARD-18106293/14.09.2020г., а именно: 2061.57 лв предсрочно изискуема главница, заедно законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, 232.03 лв договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.09.2022г. до 13.12.2022г. и 125.23 лв мораторна лихва за периода от 08.12.2022г. до 21.06.2023г. Претендира разноските по заповедното производство тези в настоящото исково производство.

Ответницата Г. Б. Н. чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител заявява становище за неоснователност на иска и го оспорва, тъй като не е получила сумите по кредита и не дължи връщането им.

Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит от 14.09.2020г. поради нарушение на добрите нрави и нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към датата на сключването му. В настоящия договор единствено са посочени абсолютните стойности на лихвения процент по заема (ГЛП) и ГПР.

Липсва методика как е формиран ГПР от 21.92 % и кои компоненти са включени в него. Относно фиксираната годишна лихва - 19.98 % не е посочено как се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Не й е предоставена пълна, точна и ясна информация, за да направи информиран и икономически обоснован избор при сключване на договора, поради което договорът е недействителен и съгласно чл.23 ЗПК, тя дължи връщане само на чистата стойност на заема. Прави възражение и за изтекла погасителна давност по чл.111, б. “в” ЗЗД – позовава се на ТР №3/18.05.2912г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГКТК, ВКС. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №3451/2023г. на Русенски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело №3451/2023г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1684 от 03.07.2023г. срещу Г. Б. Н. да заплати на “Юробанк България” АД гр. София сумите: 2061.57 лв главница по Договор за потребителски кредит №CARD-18106293, заедно със законната лихва от 30.06.2023г. до окончателното изплащане, 232.03 лв възнаградителна лихва за периода от 01.09.2022г. до 13.12.2022г., 125.23 лв мораторна лихва за периода 2 от 18.12.2022г. до 21.06.2023г., както и за 48.35 лв разноски за държавна такса и 504.31 лв юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения Договор за потребителски кредит №CARD-18106293 от 14.09.2020г. се вижда, че ищецът е предоставил на Г. Б. Н. потребителски кредит за закупуване на стоки, посочени в договора: 1 бр. фризер марка “SNAIGE“ - 299.00 лв и 1 бр. хладилник марка “BOSCH“ – 779.00 лв, обща цена на стоките 1078.00 лв. По кредита е сключена застраховка “Закрила на плащанията Плюс“, съгласно представения застрахователен сертификат (л.30).

Общият размер на кредита възлиза на сумата 1198.74 лв.

Кредитополучателката се е задължила да върне предоставения и усвоен кредит до 01.12.2021г. на равни погасителни месечни вноски в съответствие с Погасителен план, който е неразделна част от договора и е инкорпориран в него. Погасителните вноски са дължими до първо число на месеца и са в размер на 97.61 лв. Към момента на подписване на договора уговореният лихвен процент е в размер на 19.98 %, а годишният процент на разходите е 21.92 %.

При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва за забава върху просрочените суми в размер на действащата законна лихва - чл.17, изр.1, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората месечна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изцяло изискуемо, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост - чл.17, изр.2.

Договор за потребителски кредит №CARD-18106293/14.09.2020г., приложен в цялост по гр. дело №3451/2023г., е подписан от кредитополучателя - ответницата, която не е оспорила автентичността на подписа си.

Видно от приложените на л.32 писмо (последна покана) от 13.12.2022г. на ответницата е било изпратено на посочения в договора адрес, писмено уведомление за дължими суми към 01.09.2022г., както и че кредиторът е 3 обявил вземането си за предсрочно изискуемо поради просрочие на две и повече месечни вноски.

От данните в приложената по делото и по ч. гр. дело №3451/2023г. на РРС подробна счетоводна справка от счетоводните книги на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България за размера на дълга по договор №CARD-18106293/14.09.2020г. се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 30.06.2023г., задължението на Г. Н., възлиза на сумите: 2061.57 лв главница, 232.03 лв договорна лихва и 125.23 лв лихва за забава за периода до 21.06.2023г.. Извлечението от счетоводните книги не е оспорено, видно от данните, отразени в протокола от съдебното заседание на 11.03..2025г. Поради това и на основание чл.182 ГПК същото има доказателствено значение относно посочените обстоятелства за размера на задълженията на ответницата по договора за кредит, които са правилно изчислени.

Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си, произтичащо от договор за кредит №CARD18106293/14.09.2020г Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на “Юробанк България” АД в качеството му на правоприемник на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България към 28.06.2023г. (справка от ТРРЮЛНЦ – л.45 от заповедното производство) към Г. Б. Н. за сумите 2061.57 лв главница, 232.03 лв договорна лихва и 125.23 лв лихва за забава за периода до 21.06.2023г.

Предвид изхода на делото съдът не обсъжда направените възражения в отговора на исковата молба от процесуалните представители на ответницата, които не се поддържат.

Ответницата дължи на ищеца общо 552.66 лв разноски по ч. гр. дело №3451/2023г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 434.11 лв разноски по настоящото дело.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова, ЕИК 000694749 към Г. Б. Н. от с. ****е, ул. “Плиска” №22, ЕГН **********, по Договор за потребителски кредит №CARD-18106293/14.09.2020г. за сумите 2061.57 лв предсрочно изискуема главница, заедно законната лихва от 30.06.2023г. до окончателното изплащане, 232.03 лв договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.09.2022г. до 13.12.2022г. и 125.23 лв мораторна лихва за периода от 08.12.2022г. до 21.06.2023г.

ОСЪЖДА Г. Б. Н. да заплати на “Юробанк България” АД сумите 552.66 лв общо разноски по ч. гр. дело №3451/2023г. на Русенски районен съд, както и 434.11 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5