Решение № 415 от 07.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Русе, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200935 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Г. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ******, против Наказателно постановление № 26-1085-000680/28.05.2026 г. издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, в частта, с която на жалбоподателя са му наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро (200 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП и в частта, с която са му наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро (200 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Оспорва да е настъпвало ПТП между него и дете. Не е разбрал, че е имало съприкосновение между пешеходец и неговия автомобил.

Не е съзнавал обстоятелства от фактическа страна, които могат да обосноват вината му, което не се дължало на непредпазливост, поради което е налице изключващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 2 НК. Болките в 1 коляното на пострадалата били се появили по-късно и тогава е потърсила медицинска помощ. Освен това съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на участник в ПТП следвало да се наложи само едно административно наказание, когато наруши задълженията си – използвано било множествено число, поради което волята на законодателя била да се наложи едно наказание.

Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и счита, че не следва да му бъде налагано административно наказание.

Административнонаказващият орган – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 12.06.2026 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 01.06.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 26-1085-000680/28.05.2026 г. на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе е издадено против Е. Г. В. за това, че на 29.04.2026 г., около 07,50 ч., в гр. Русе, на кръстовище на ул. „Лисец планина“ и ул. „Згориград“, в посока ул. „Тича“, управлявайки лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *****, причинил ПТП и като водач и участник в ПТП с пострадали хора не уведомил компетентната служба на МВР, както и че след настъпване на ПТП не останал на мястото на произшествието до пристигане на Пътна полиция.

От разпита на актосъставителя, свидетелите, обясненията на жалбоподателя и приложените към делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Жалб. Е. В. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС за категории B, M и АМ. На 29.04.2026 г., около 07,50 ч., жалб. В. управлявал таксиметров автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *****, собственост на Е.ия П. В.а, ЕГН: **********, като се движел по улиците на гр. Русе. Той се 2 движил с управлявания от него автомобил по ул. „Лисец планина“ в посока кръстовището на ул. „Згориград“, където възнамерявал да предприеме маневра ляв завой. През това време в близост до кръстовището на ул.

„Згориград“ и ул. „Лисец планина“, от южната страна на кръстовището, където имало пешеходна пътека, стояла св. М. Е. Е., която искала да пресече ул. „Згориград“ движейки се по посока към ж.к. „Родина“. Тя забелязала, че от лявата страна идват автомобили, които спрели да я пропуснат. Забелязала и автомобила на жалбоподателя, който идвал от ул. „Лисец планина“ и се готвел да извърши ляв завой и да продължи движението си по ул. „Згориград“ в посока ул. „Тулча“ в лявата лента, доколкото след това кръстовище пътят ставал двулентов и еднопосочен. Автомобилът на жалбоподателя също спрял и св. Е. започнала да пресича. Когато пресякла наполовина пешеходната пътека обаче, жалб. В. превел отново автомобила си в движение, при което възникнало съприкосновение между предна дясна част на управлявания от жалбоподателя автомобил краката на св. Е., при което тя получила контузия на дясното си коляно. Въпреки удара тя успяла да достигне отсрещния тротоар, като малко след това жалб. В. спрял на известна дистанция от местопроизшествието, след което решил да възобнови движението си. Св. Е. се обадила на своята майка, която дошла на място и двете сигнализирали за инцидентна на ЕЕН 112. Също така лице, представило се за Веселинов, уведомило чрез ЕЕН 112 за настъпването на инцидента. На място бил изпратен полицейски екип от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, в състава на който били свидетелите Е. М. И. и З. Г. В.. Пред тях св. Е. заявила, че била ударена от таксиметров автомобил и можела да разпознае водача, в случай че същият бъде установен. Впоследствие св. Е. била откарана от екип на спешна помощ в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД – гр. Русе.

Двамата полицейски служители установили две камери в района на местопроизшествието, като на едната можело да се проследи движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, който захождал за ляв завой от ул. „Лисец планина“, но пешеходната пътека, където настъпил инцидентът, не била видима. Виждало се също така и как автомобилът на жалбоподателя продължавал по ул. „Згориград“ и спрял за известно време на място, след което отново продължил движението си. Св. Е. била освободена за домашно лечение, като полицейските служители я поканили в сградата на Сектор „Пътна полиция“ за изясняване на обстоятелствата по случая. Те поканили да 3 се яви при тях и жалб. В., когото св. Е. разпознала като водача на таксиметровия автомобил, участвал в настъпване на произшествието.

Тази фактическа обстановка съдът установи еднозначно от доказателствената съвкупност, като липсват принципни противоречия между отделните доказателствени източници. От показанията на свидетелите Е. И., З. В. и М. Е., както и от приложените по делото писмени доказателства и в частност изготвения протокол за ПТП, се установява, че св. Е. е била блъсната от лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *****, управляван от жалб. Е. В..

Последният в обясненията си не отрича да е отнемал предимство на преминаващия пешеходец – св. Е., като спрямо него обжалваното наказателно постановление е влязло в сила касателно нарушението по чл. 179, ал. 2, вр. чл.

179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, а именно предизвикване на ПТП при нарушаване правилата на предимството. При това положение съдът кредитирта всички доказателства еднакво, включително и дадените от жалб. В. обяснения. Съдът единствено не кредитира показанията на св. Е. по отношение на факта, че след настъпване на ПТП жалбоподателят е спрял за малко, след което е продължил движението си. Това обстоятелство е заявено за първи път от жалбоподателя в жалбата си, поддържано в неговите обяснения, дадени в проведеното съдебно заседание, и се потвърждава и от полицейските служители, които са прегледали видеозаписите във връзка с настъпилия пътен инцидент. Въпреки това спирането за малко от страна на жалбоподателя се явява очевидна индиция, че той е възприел настъпването на пътния инцидент, поради което съдът не кредитира неговите обяснения, че не е разбрал за настъпване на ПТП, съответно е могъл да установи и да се убеди какво е състоянието на пострадалото лице. В настоящия случай няма как да бъдат проверени и установени с преки доказателства субективните възприятия на жалбоподателя, но за същите може да съдим от неговото последващо поведение след настъпване на ПТП, а именно, че той е спрял за момент, опитвайки се да изясни ситуацията. Това обстоятелство се потвърждава както от жалбоподателя, така и от полицейските служители, които чрез изгледаните видеозаписи са възприели това последващо спиране на участвалия в ПТП лек автомобил.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 4

ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175, ал.

1, т. 5 ЗДвП, субектът на административнонаказателната отговорност, който следва да притежава качеството „водач“, следва да наруши задълженията си като участник в ПТП. Задълженията на водача при ПТП са уредни в разпоредбата на чл. 123 ЗДвП. В настоящия случай жалбоподателят е обвинен за това, че не е изпълнил задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ЗДвП, а именно при настъпило ПТП с пострадали хора да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. От доказателствата по делото и от показанията на свидетелите и основно от тези на св. Е., се установява по категоричен начин, че жалб. В. е притежавал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП. Според тази рапзоредба „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т.н. Св. Е. е видяла, че жалб. В. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *****, при настъпване на твърдения инцидент, следователно той е имал качеството на водач към него момент. На следващо място, за да се обсъди въпросът дали има неизпълнение на някое от задълженията на водача по чл. 123 ЗДвП във връзка с настъпило ПТП, трябва да се установи има ли възникнало такова. Съгласно § 6, т. 30 ДР ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или 5 смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Макар и думата „нараняване“ да е легален термин, то няма дефиниция в какво следва да се изразява нараняването, следователно тя има същото значение, каквото значение има и в общоупотребимия български език. Нараняванията могат да се изразяват както в причиняване на телесни увреждания – травми, така и в причиняване на повърхностни наранявания или само на болка и страдание. В този смисъл, за да е налице ПТП с причинено нараняване на хора, е достатъчно в хода на управление на едно МПС да настъпи такова събитие, което да доведе до причиняване най-малкото на болка и страдание на поне един човек, вследствие на управление на МПС. Хипотетично биха могли да настъпят и наранявания, които изначално не са видими, но впоследствие същите да се проявят чрез болка със засилващ се интезитет. Именно по тези причини законодателят е предвидил задължение за водач на МПС, който е участник в ПТП с пострадали хора, да уведоми компетентните контролни служби, за да може на първо място да бъдат взети съответните мерки за безопасност и оказване на помощ на пострадалите, а на второ – реализиране на евентуалната наказателна отговорност за по-тежки случаи на увреждане. Макар и текстът на чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП да използва терминът „пострадал“, то ЗДвП също не дава дефиниция на това понятие. Най-близкото се явява това в чл. 74, ал. 1 НПК, според което пострадалият е лице, претърпяло имуществени и неимуществени вреди от съответното деяние. Неимуществени вреди няма спор в теорията и практиката, че представляват такива, които поначално не могат да бъдат остойностени или оценени в конкретно материално изражение, поради което тяхната имуществена стойност се определя по справедливост.