Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 21.02.2025, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1130/2024
Вид
Решение № 64
Подписан
21.02.2025
В сила
01.04.2025
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Карлово, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101130 по описа за 2024 година

Производството по делото е било образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, предявен от Х. Д. К., ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „***“ № ***, чрез пълномощника си адв. К. Й. К. против „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК: 175070632, със седалище в гр. София и адрес на управление: район „Възраждане“, ж.к.

„Сердика“, ул. „Гюешево“ №14, представлявано от изпълнителния директор ЕК. К.а П..

Съдът се е произнесъл с Решение №9/06.01.2025 г., с което е уважил иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдил в полза на Х. Д. К. заплатените от него 249.87 лева за държавна такса и 250 лева за възнаграждение на вещо лице, както и в полза на адв. К. К. сумата от 942.67 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. Ответникът е осъден да заплати и 50 лева по сметка на РС К. за дължима ДТ по предявения иск.

С молба вх. №1148/29.01.2025 г. адв. Г. Д. – пълномощник на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е направила искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските, както следва:

1. Да не бъдат присъждани разноски в полза на адв. К. К., тъй като в договора за правна помощ липсвала уговорка на кое конкретно основание се 1 осъществява безплатна правна защита.

2. Да не бъдат присъждани разноски в полза на Х. К., тъй като по делото не бил представен надлежен списък на разноските и не били представени своевременно доказателства, че разноските в размер на 499.77 лева са направени.

3. Да не бъдат присъждани в полза на РС Карлово 50 лева за ДТ, тъй като тази сума не се дължала.

В указания едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК от адв. К. – пълномощник на ищеца, не е постъпил писмен отговор.

Съдът намира следното:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК и е частично основателно.

По т.1.:

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и 2) насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие е достатъчно за приложението на посочената разпоредба. В случая несъстоятелно е твърдението на пълномощника на ответната банка, че в договора за правна помощ тази уговорка липсвала. В чл.3 от представения по делото Рамков договор за правна защита и съдействие /л.4/ е посочено следното: „Тъй като ДОВЕРИТЕЛЯТ е материално затруднено лице – не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатското възнаграждение, на осн. чл.38, ал.1 ЗА, изпълнението на задачата по чл.1 ще бъде безплатно…“.

По т.2.:

Неоснователно е твърдението, че ищецът не е представил списък на разноските – такъв е представен и приет в проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание /л.147 по делото/. Освен това, липсата на списък по чл.80 ГПК води до невъзможност за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, но не изключва присъждането им, ако такива са претендирани своевременно и са доказани. В случая по делото са представени доказателства за платени от ищеца общо 499.87 лева – 249.87 лева за държавна такса по предявения и увеличен впоследствие иск /л.15 и л.160/ и 250 лева за вещо лице по назначената СТЕ /л.49/. С оглед 2 изложеното и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца Х. К. се полагат разноски в размер на общо 499.87 лева – така, както са присъдени със съдебното решение.

По т.3.:

Съдът е приел, че е останала за довнасяне държавна такса от 50 лева, която с оглед отговорността за разноски е присъдена в тежест на ответника. В действителност държавната такса е внесена от ищеца изцяло, поради което искането за изменение на съдебното решение в тази му част се явява основателно.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №1148/29.01.2025 г. на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК: 175070632, със седалище в гр. София и адрес на управление: район „Възраждане“, ж.к.

„Сердика“, ул. „Гюешево“ №14, представлявано от изпълнителния директор ЕК. К.а П. чрез адв. Г. Д. за изменение Решение №9/06.01.2025 г., постановено по гр. д. №1130/2024 г. по описа на РС Карлово, в частта му за разноските, присъдени в полза на ищеца Х. Д. К., ЕГН: ********** и пълноимощника му адв. К. К..

ИЗМЕНЯ Решение №9/06.01.2025 г., постановено по гр. д. №1130/2024 г. по описа на РС Карлово, КАТО ГО ОТМЕНЯ в частта, с която в полза на РС Карлово са присъдени 50 лева – разноски за държавна такса, дължими от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, ЕИК: 175070632.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 248, ал. 3 от ГПК определението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 7, ал.2 от ГПК, препис от определението да се връчи на страните.

ЦЧ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3