Определение № 305 от 31.07.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Смолян, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500282 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 296/08.05.2024 г. по гр. д. № 851/2023 г.

Смолянски районен съд е оставил без уважение молбата, подадена от адв.

М.М. – процесуален представител на А. М. Х., с искане за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК и присъждане на съдебни разноски по гр. д. № 851/23 г. на РС – Смолян на ищеца А. М. Х. в размер на 50 лева за платена ДТ и адвокат М.М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от адв.

М.М. – пълномощник на ищеца А. Х., с оплаквания, че е неправилно.

В частната жалба се възразява срещу извода на районния съд, че е налице злоупотреба с право. Твърди се, че предявените искови молби срещу „С.К.“ ООД са с абсолютен различен предмет, различни договори. Прави се позоваване на отхвърлянето от съда на искането за съединяване на производствата в едно. Прави се позоваване на практика на съдилища, които са приели за неоснователни възражения за злоупотреба с право.

С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираните разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответникът „С.К.“ ООД, чрез пълномощник адв. Х.М., с който се оспорва частната жалба. Сочи се, че исковете по цитираните осем дела и настоящото са предявени с единствена цел: да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Сочи се, че при цена на иска 15 лева се претендира адвокатско възнаграждение, надхвърлящо 32 пъти цената на иска – 480 лева, като подобно присъждане на разноски би довело до неоснователно 1 разместване на блага /неоснователно обогатяване/, което по същество представлява злоупотреба с процесуално право.

В отговора се прави позоваване на съдебна практика, в която е прието наличие на злоупотреба с право и е отказано присъждане на разноски.

С отговора се прави искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Гр. д. № 851/2023 г. е образувано по искова молба на А. М. Х., чрез адв. М.М., срещу „С.К.“ ООД, по която е постановено Решение № 70/14.03.2024 г., с което ответникът е осъден на основание чл. 55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД да заплати на ищеца сума в размер на 15. 00 лева – недължимо платена по недействителен договор за кредит от 10.06.2022 г.

В обжалваното определение районният съд е приел, че предвид заведените еднотипни дела от Х. срещу същия ответник, по които се претендира връщане на малки по размер парични суми, би била налице нееквивалентност, ако се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, както и внесената ДТ. Прави се позоваване на практика на ВКС относно злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

В Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС съдът сочи, че претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лева по иск с цена 119, 34 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес; съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.

В Решение от 21.01.2021 г. по В. гр. д. № 6572/2019 г. на Софийски градски съд се приема, че макар и да има възможност да получи защита на цялото си вземане в едно производство, ищецът е образувал редица искови производства за вземанията си по всяка фактура; с тези действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата – ДТ и адвокатски хонорар. Сочи се, че неупражняването на всички права в рамките на едно или няколко /значително по-малко на брой/ производства е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно /респективно няколко/ производства. Сочи се също, че да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 от ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Приема се, че предявяването на отделни искове по всяка от фактурите по процесните договори за обществена 2 поръчка, с незначителни размери или такъв под 1 000 лева, защитата е била осъществявана от един и същ адвокат и е бил претендиран минималния адвокатски хонорар, представлява злоупотреба с процесуални права, в нарушение на чл. 3 от ГПК. Прието е, че тези искове са насочени не само към защита на субективни права, но целят и създаването на формални основания за увеличаване на разноските в тежест на ответника – размерът на търсените разноски е около два пъти по-голям от общия сбор на съдебно предявените парични притезания.

Настоящият състав споделя цитираната практика и установи, че в настоящия случай, както сочи и районният съд, от същия ищец А. Х., чрез пълномощник адв. М.М., по осем дела, цитирани от РС, са предявени искове срещу един и същи ответник „С.К.“ ООД за ниски по размер суми: гр. д.

266/23 г. за 96 лева, гр. д. № 827/23 г. за 33, 85 лева, гр. д. № 829/23 г. за 137, 76 лева, , гр. д. № 264/23 г. за 345 лева, гр. д. № 828/23 г. за 715, 48 лева, гр. д. № 662/23 г. за 1 670 лева и по настоящото производство гр. д. № 851/23 г. за 15 лева. По тези производства присъдените до момента адвокатски възнаграждения са общо в размер на 2 960 лева за производствата пред районния съд /780 лева за ОС/. Общия сбор на предявените парични притезания по теза дела е в размер на 3 025, 57 лева. При тези стойности, ако се използва разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение с ДДС би било в размер на 602, 50 лева. Както се посочи, към настоящия момент по така предявените искове на адв. М.М. вече е присъдено адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 960 лева – многократно над минималното по НМРАВ. В този смисъл Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение № 27213:/03.08.2023 г. по гр. д. № 55943/22 г. на СРС, Решение № 260514/21.01.2021 г. по В. гр. д. № 6572/2019 г. на СГС, Решение № 6654/28.04.2023 г. по гр. д. № 34485/2022 г. на СРС и цитираната в него практика на СГС.

В настоящия случай заведените дела от същия ищец срещу същия ответник, макар и да касаят различни договори за кредит между двете страни, защитата на ищеца би била еднакво адекватна и при завеждането им в едно производство. По исковете за недействителност на договори за потребителски кредити и за неоснователно обогатяване вече има установена обилна съдебна практика и освен че теза дела обикновено не са с фактическа и правна сложност, при тях основанията за прогласяване недействителност на договорите са еднотипни.

Поради това настоящата инстанция приема, че в случая е налице злоупотреба са право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като тези искове са насочени не само към защита на субективни права, но целят и създаването на формални основания за увеличаване на разноските в тежест на ответника – размерът на вече присъдените разноски е почти равен на общия сбор на съдебно предявените парични притезания.

3

Предвид гореизложеното законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.М.. Ще следва единствено да се присъдят в полза на ищеца направените разноски за ДТ пред районния съд в размер на 50 лева.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 296/08.05.2024 г. по гр. д. №

851/2023 г. на Смолянски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молба вх. № 2034/29.03.2024 г. на ищеца А. М. Х. за присъждане на ДТ в размер на 50 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК *****, гр. С., бул. „Ц.ш.“ 115Е, ет. 5, да заплати на А. М. Х., ЕГН **********, разноски за ДТ по гр. д. № 851/2023 г. на РС – Смолян в размер на 50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 296/08.05.2024 г. по гр. д.

№ 851/2023 г. на Смолянски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отказано присъждане в полза на адвокат М.М. на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4