Решение № 4323 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4323 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20261100506112 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. Д. Р., ЕГН **********, подадена срещу Разпореждане от 23.03.2026 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, постановено по изпълнително дело № 20168410403537, с което е отказано да се прекрати производството по принудително изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител е немотивирано. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано на 01.04.2016 г., като са наложени запори на банкови сметки. Твърди се, че от налагането на запорите до 04.11.2019 г. не са искани и не са предприемани никакви изпълнителни действия. Поддържа се, че взискателят е поискал извършването на справки за имущество на 08.11.2017 г., 01.08.2018 г. и 04.11.2019 г. Твърди се, че извършването на справката не изпълнително действие. Заявява се, че на 18.10.2019 г. е насрочен опис на движими вещи, без да е поискано това от взискателя и без съдебният изпълнител да е бил овластен по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Във връзка с посоченото се твърди, че изпълнителното дело е било прекратено още през 2018 г., независимо че на 04.12.2019 г. е било отразено плащане върху изпълнителния лист. Заявява се, че плащания са отбелязани и от 30.06.2022 г., 24.01.2023 г. и 14.11.2024 г., но без да съществуват доказателства за тези плащания. Твърди се, че в периода от 08.09.2021 г. – 14.01.2026 г. от взискателя е искано да се извършват справки, но по делото не са наложени запори на трудово възнаграждение. Сочи се, че първи ефективен запор е наложен едва на 15.01.2026 г. Предвид изложеното се моли съдът да отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител.

Взискателят по изпълнителното дело – „Макроадванс“ АД, твърди, че жалбата е неоснователна. Заявя в, че в хода на изпълнителното дело регулярно са искани и 1 предприемани изпълнителни действия, поради което липсват предпоставките по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Сочи, че още в молбата за образуване на делото от 01.04.2016 г. взискателят е овластил съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че са извършвани изпълнителни действия на 05.04.2016 г., 08.11.2017 г., 14.06.2018 г., 04.01.2019 г., 08.09.2021 г., 16.03.2023 г., 15.08.2024 г. и 14.01.2026 г. Заявява, че в резултат от наложени запори са постъпили суми на 19.02.2026 г., 19.03.2026 г. и 14.04.2026 г. Твърди, че молба за извършване на справки, съчетана с искане за налагане на запор или възбрана е годна да прекъсне перемпционния срок. Твърди, че при наложен запор върху трудовото възнаграждение всяка удръжка поддържа висящността на изпълнителното производство. Поддържа, че перемпцията се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие, независимо от това дали то е довело до удовлетворяване на взискателя. Твърди, че отбелязването от съдебния изпълнител върху изпълнителния лист е годно доказателство за плащането. Предвид изложеното се моли да се остави жалбата без уважение.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. излага съображения, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Твърди, че няма двугодишен период, през който да не са искани или извършвани действия от съдебния изпълнител. Заявява, че изпълнителното дело е поддържано активно и няма основание за прекратяването му поради перемпция. Предвид изложеното съдебният изпълнител моли да се остави без уважение жалбата.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

На 01.04.2016 г. е подадена молба от „Макроадванс“ АД за образуване на изпълнително дело срещу В. Д. Р. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 14.10.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 17973/2015 г. на СРС. С молбата е поискано да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Изрично съдебният изпълнител е упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Върху гърба на изпълнителния лист е отбелязано, че за погасяване на дълга са постъпили плащания на 04.12.2019 г., 24.01.2023 г., 18.02.2026 г., 18.03.2026 г. и 08.04.2026 г.

С разпореждане от 01.04.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на В. Д. Р. по сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, както и „Уникредит Булбанк“ АД. Наложен е запор и върху дружествените дялове на В. Д. Р. във „В и В Комерсио“ ООД.

Запорните съобщения са получени от горепосочените банкови институции през м. 04.2016 г.

На 08.11.2017 г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“ АД за извършване на справка за регистрирани трудови договори, сключени с В. Д. Р., и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Направено е и искане за извършване на справки за открити банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху същите.

На 17.11.2017 г. е връчено на длъжника В. Д. Р. съобщение за образуване на изпълнителното дело.

С разпореждане от 14.06.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на В. Д. Р. за 16.08.2018 г.

2

На 01.08.2018 г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“ АД с искане за извършване на справка за регистрирани трудови договори с длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

На 04.11.2019 г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“ АД с искане за извършване на справки за открити банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху същите.

С разпореждане от 18.11.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на В. Д. Р. при „Обединена българска банка“ АД. Запорното съобщение е получено от банката на 21.11.2019 г.

На 06.12.2019 г. по делото е постъпило съобщение от „Обединена българска банка“ АД, че се признава вземането, върху което е наложен запор. Уведомява се, че на 04.12.2019 г. е преведена сумата от 20 лева.

На 08.09.2021 г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“ АД, с която се иска да се извърши справка за регистрирани трудови договори и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Д. Р..

С разпореждане от 25.11.2022 г. е наложен запор върху вземанията на В. Д. Р. към „Айкарт“ АД.

На 16.03.2023 г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“ АД, с която се иска да се извърши справка за регистриран трудов договор на длъжника и да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение.

С разпореждане от 15.08.2024 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на В. Д. Р. за 24.10.2024 г.

На 14.01.2026 г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“ АД за извършване на справка за регистриран трудов договор на длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

С разпореждане от 15.01.2026 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на В. Д. Р., получавано от Столична община, район „Средец“. С писмо от 17.02.2026 г. работодателят е признал вземането и е заявил, че върху вземането няма наложени други запори.

На 23.03.2026 г. е постъпила молба от В. Д. Р. с искане за прекратяване на изпълнителното дело. Молбата е оставена без уважение с разпореждане от 23.03.2026 г. на ЧСИ Н.М..

На 27.03.2026 г. по изпълнителното дело е постъпило съобщение от Столична община, че трудовото правоотношение с В. Д. Р. е прекратено.

На 08.04.2026 г. е постъпила от В. Д. Р. жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия. В този случай 3 производството се прекратява ex lege, без да е необходим акт на съдебния изпълнител – така т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ако е издадено постановление за прекратяване, с него съдебният изпълнител единствено констатира вече настъпилото прекратяване по силата на закона.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 се изчислява считано от последно извършеното изпълнително действие по делото или от последното поискване да се извършат изпълнителни действия, когато същите не могат да се приложат по причини, за които взискателят не отговаря – така Решение № 48/17.09.2018 г. по гр.д. № 76/2018 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС.

Съобразявайки доказателствата по делото, въззивният съд намира, че в случая след образуване на изпълнителното дело надлежно е прекъснат перемпционният срок през м. 04.2016 г., когато са изпратени съобщения за налагане на запори върху вземания на В. Д. Р. към четири банкови институции. Впоследствие двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъсван на 08.11.2017 г. и 01.08.2018 г., когато с две молби взискателят „Макроадванс“ АД е поискал да се извърши справка и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. Няма данни тези молби на взискателя да не са били изпълнени поради неговото виновно поведение. Тоест кредиторът е проявил активност и е поддържал висящността на изпълнителното дело.

Впоследствие срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъснат на 04.11.2019 г., когато е отправена молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника след извършване на справка за новоразкрити такива. В изпълнение на тази молба съдебният изпълнител е наложил запор върху сметката на В. Д. Р. при „Обединена българска банка“ АД. В изпълнение на запора на 04.12.2019 г. са постъпили суми от банката, с което отново е прекъснат перемпционният срок.

Преди да изтекат две години от последното изпълнително действие, на 08.09.2021 г. взискателят „Макроадванс“ АД е поискал да се извърши справка и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В този смисъл взискателят своевременно е проявил активност и е предотвратил прекратяването на изпълнителното дело по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Вследствие от тази молба е започнал да тече нов перемпционен срок, който поначало изтича на 08.09.2023 г. Преди тази дата обаче „Макроадванс“ АД е поискало с молба от 16.03.2023 г. да се извърши справка и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Тази молба също е довела до прекъсване на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото съдебният изпълнител е бил длъжен да извърши поисканите от него изпълнителни действия. Няма данни действията да не са били извършени по вина на кредитора.

Впоследствие перемпционният срок е прекъснат с разпореждането от 15.08.2024 г., с което съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника.

Това действие е било годно да прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото още в молбата за образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е бил упълномощен от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Действията, за които съдебният изпълнител е бил упълномощен, не са ограничено и изчерпателно посочени от „Макроадванс“ АД, поради което според настоящия въззивен състав съдебният изпълнител е бил овластен да избира включително и начина за изпълнение.

Впоследствие през м. 01.2026 г. е подадена молба от „Макроадванс“ АД за 4 извършване на справка и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Така с тази молба отново е прекъснат срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Тоест към настоящия момент няма двугодишен период от време, през който да не са извършвани изпълнителни действия. Поради това изпълнителното дело не е прекратено по силата на закона поради настъпване на перемпция.

С оглед изложеното по-горе жалбата на В. Д. Р. следва да се остави без уважение като неоснователна.