Решение № 436 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора Д. К. А. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Наказателно дело за възобновяване № 20251000601331 по описа за 2025 година Производството пред Апелативен съд - София е по реда на чл.420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане, подадено на 13.10.2025 год. от адв. М. П. процесуален представител на осъдения К. А. А., действащ с изрично пълномощно, за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д № 7833/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО, в което, с решение от 30.06.2025 год., е потвърдена осъдителната за К. А. А. присъда от 30.09.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 965/2024 год. по описа на Софийски районен съд, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал.3 във вр. с ал.2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и „лишаване от право да управлява МПС“ с продължителност от 9 месеца.

В искането се твърди наличието на трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.

По същество обаче оплакването в него, свързано с необоснованост на атакувания съдебен акт поради неправилен доказателствен анализ за деянието и авторството му, изрично сочено от подателя като такова за неправилно приложение на материалния закон, е за другото касационно основание - по чл.

348, ал.1, т.2 от НПК, а не формално посоченото по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Поради това следва да се приеме, че само доводът за неправилна правна квалификация на деянието, съобразно нормата на чл. 325, ал.2 от НК, е 1 посочено основание за материална незаконосъобразност.

Оплакването за неправилен доказателствен анализ е такова за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата, довело до засягане на правата на осъдения – т.е във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, като се сочи, че първият и въззивният съд са допуснали нарушения на чл.13, чл. 14 от НПК, свързани с оценката на доказателства, като са приели за доказано авторството на деянието, макар че няма нито едно сочещо го доказателство; недоказано е и извършването му, защото е прието за осъществено само чрез показанията на пострадалия и тези на майка му.

Има оплакване и за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал.

1, т. 2 НПК – на процесуалните правила, изрязващо се в липсата на мотиви /по чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК/, аргументирано с неанализирането на противоречията в доказателствената съвкупност и конкретно за неприемането на обясненията на А. и от двете решаващи съдебни инстанции, както и поради неотговарянето от въззивния съд на защитните възражения.

В искането се сочи и касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като е направено оплакване за неправилност на преценката за индивидуализация на наказанието, тъй като не е съобразна със срока на разглеждане на делото и личността на извършителя.

В заключение следва да се приеме, че искането е за отмяна на решението по реда на възобновяването и ново разглеждане на делото от първия съд, каквото развитие сочи нормата на чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, както и евентуалното – за изменение на въззивното решение в интерес на осъдения в хипотезата на чл. 425, ал.1, т.4 от НПК.

Защитникът на осъдения, при пледирането си в защита на искането, акцентира на липсата на квалифициращия състав на хулиганството по чл. 325, ал. 2 НК, защото конкретните хулигански действия не се отличават с изключителна дързост, тъй като такава в съдебната практика се приема поведение, което включва в себе си хулигански изстъпления против отделната личност, както и, когато с деянието в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността, и упорито не се прекратява.

Прокурорът пледира за неоснователност на искането за възобновяване и допълнението му.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

С присъда № 520 от 30.09.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 965/2024 год. Софийският районен съд е признал К. А. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 22.09.2018 г. около 09,30 ч. в гр. София, района на светофарна уредба на кръстовището на ул. „И.ица Данчев“ и ул. „Панорамен път“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Турбо С“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, и деянието по своето 2 съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и „лишаване от право да управлява МПС“ с продължителност от 9 месеца.

С въззивно решение от 30.06.2025 год. по в.н.о.х.д № 7833/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО, присъдата е била потвърдена.

Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение – 30.06.2025 год., и поради това искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6-месечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по същество, искането на осъдения не е основателно.

С оглед характера на настоящото производство, съдът по възобновяване дължи приоритетно произнасяне по доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото от основателността или неоснователността им зависи, дали ще бъдат поставени на обсъждане останалите аргументи в искането, отнасящи се до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

Не е допуснато съществено нарушение от категорията на абсолютните. Направеното оплакване в искането, което очертава, че преценката за липсата на мотиви към присъдата/решението е основана на принципно същностни пропуски, е напълно лишено от основателност, защото мотивите и на двете съдебни инстанции отговарят на изискванията по чл. 305, ал.3 от НПК. В тях са отразени в пълнота оценките за достоверност при противоречивост между доказателствените източници. Изрично при въззивната проверка е потвърдена неверността на обясненията на А. и то основано на отричането им чрез съпоставка с гласните доказателства, събрани чрез разпита на независимите свидетели очевидци - св. И. и З., а и поради явната нелогичност на твърдението му за наличието на техническа неизправност на автомобила, с оглед на конкретно извършените при управлението му действия. В изпълнение на чл.339, ал.2 от НПК въззивният съд е отговорил убедително и на доводите на защитата. Поради това не може да се приеме, че липсва съществена част от мотивите по фактите и по правото, която да обосновава липса на мотиви, и да налага сама по себе възстановяване на висящността на производството.

В оплакването за неправилен доказателствен анализ, което е такова за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата, довело до засягане на правата на осъдения – т.е във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, също няма основателност. Веднага следва да се посочи, че в производството по възобновяване не може да бъде проверявана обосноваността на постановения съдебен акт, както и да се дава ново тълкуване на доказателствените материали и въз основа на него да се приемат различни факти, респ. недопустимо е съдът по възобновяването да прави преценка, за това дали правилно от решаващите съдилища са кредитирани доказателствата или доказателствените средства, а може само да преценява, 3 дали доказателствените източници са ценени обективно, съобразно действителното им съдържание и правилата на формалната логика, а не превратно.

Поради това ограничение, в конкретния случай, може да се преценява само оплакването за фактическа или логическа грешка при оценката на посочените гласните доказателства – на тези, събрани чрез разпита на „пострадалия и неговата майка, които са в разрез с останалите гласни и писмени доказателства“, както и чрез разпита на подсъдимия А., тъй като /както вече се посочи/ липсват и конкретни доводи в подкрепа на изрично формулираното оплакване за недоказаност на деянието и на авторството му, което е пречка настоящата инстанция да извърши пълноценен контрол.

При все това, доказателствената дейност на инстанциите по същество не сочи на пороци при събиране, проверка и оценка на гласни доказателствата, събрани чрез разпита на св. А. Х. /на него, защото само на св.Х. е било признато процесуалното качество на пострадал от обвинение срещу подс. А. за осъществено в съвкупност престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което обаче наказателното производство е било прекратено в съдебно заседание поради изтекла давност/. Въпреки това обаче, неговите показания изрично са били съпоставени, не само с тези на пътуващата с него св. Ч., но и с тези на случайно преминаващите св. И. и на св. З. и поради констатирано пълно фактическо съответствие при въззивната проверка е изключена и „условната заинтересованост на Х. от изхода на делото“.

Лишено от фактическа основателност е общото възразяване, че няма нито едно доказателство, сочещо за авторството на деянието, защото пълната доказаност на факта, че именно А. е водачът, управлявал л.а „Порше“ с рег. № СВ ********, и за двете решаващи съдилища е основана на резултатите от лицево идентификационна експертиза и от разпознаването, които не са оспорени дори и чрез обясненията на А., и от останалите гласните доказателства.

Несъмнено, гласните доказателствени средства по отношение на деянието са съдържали противоречива информация за движението на автомобила, управляван от А., доколкото той като подсъдим е дал различно обяснение за причината за спиранията, намаляването на скоростта и рязкото му потегляне. Обясненията му обаче са оценени обективно, като действителното им съдържание е възприето и от двете решаващи съдилища не само като неотговарящо на правилата на формалната логика, а поради опровергаването им от останалите гласни доказателства, тъй като не съответстват по съдържателност с възприятията на напълно безпристрастните свидетели.

Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Относно касационното основание по чл. 348, ал.1,т.1 от НПК.

4

С влязлото в сила въззивно решение не е допусната сочената грешка в правната квалификация на извършеното от А. престъпление, защото лишено от основателност е възражението, което е било и основно във въззивното производство - че хулиганството не е квалифицирано по ал.2 на чл. 325 от НПК, като не е оспорено, че наказването на престъплението е съобразно предвиденото наказание в ал.3, тъй като има функционална връзка между действията, грубо нарушаващи обществения ред и управлението на МПС.

Първият и въззивният съд са изследвали фактическия състав на хулиганството и са посочили конкретните действия, които квалифицират деянието като престъпление по чл. 325, ал.2 от НК – А. като водач на лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Турбо С“ не е потеглил умишлено на зелен светлинен сигнал на светофарната уредба, дал е знак да бъде заобиколен, в момента, в който това заобикаляне е било предприето е блокирал изпреварващият автомобил в лентата за насрещно движение, впоследствие е сторил същото и по отношение на друг, различен автомобил, няколко пъти, като при последния път, този автомобил се е наложило да спре в лентата за насрещно движение, за да не настъпи удар с движещите се в нея автомобили, блокирайки движението по нея, подсъдимият демонстративно сам е спрял в своята лента, препречвайки движението и на движещите се зад него автомобили, след което е напуснал автомобила си, изплюл се е в лицето на Й. П., удрял и клатил е лекия автомобил „Субару“, нанесъл е удари на св. А. Х. и през цялото време е обиждал и се е заканвал.