Решение № 5 от 02.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

................... 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

АЛЕКСАНДРИНА

ДОНЧЕВА при участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Нина Янева, като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 3379 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано по жалба от защитника на подсъдимата – адв. П.

– срещу присъда № 134431 от 06.06.2019г. по НОХД № 6823/2018г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, с която подс. Т.А.Т. / с установена по делото самоличност/ е призната за виновна за това, че на 02.10.2007 г . в гр. София, ж.к. „*******“, Бизнес парк - София, № 1, сграда 12 Б или сграда 14 чрез използване на неистински документ - Договор за потребителски заем № CASH - *********/26.09.2007 г., на който е придаден вид, че в графи „Съгласие на заемателя“ и „Заемател‘ ръкописните текстове са изписани от и подписите са положени от Д.Г.Ч., представен от Т.А.Т. пред неустановено по делото лице служител в централния офис на дружеството заемодател - „Д.Ф.И.“ ЕАД, преименуван на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, получила без правно основание чуждо движимо имущество - паричната сума от 1200.00лв. ( хиляда и двеста лева ), собственост на „Д.Ф.И.“ ЕАД преименуван на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, представляваща отпуснат паричен заем на Д.Г.Ч., с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 НК. На основание чл.54 вр. чл.2, ал.2 от НК и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ години. С присъдата съдът е възложил направените по делото разноски в тежест на подс. Т..

В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Според становището на защитата не са събрани достатъчно доказателства, за да бъде безспорно установено, че подс. Т. е извършила инкриминираното деяние. Моли съдът да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. Т..

В закрито заседание на 08.10.2019. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимата, свидетели, както и на вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимата – адв. П. поддържа жалбата и моли съдът да отмени така постановената присъда. Излага подробни съображения в тази насока, вкл. прави анализ на доказателствената съвкупност. Намира, че приетата за установената фактическа обстановка се дължи на неправилна оценка на доказателствата.Твърди, че не са обсъдени всички доказателства подробно и е нарушена разпоредбата на чл.14 от НПК. Релевира, че липсва касов ордер/разписка, която да удостовери отпускането на сумата, както и че липсват доказателства досежно фактическото владение на самата процесна сума от 1200 лв., прието като място на извършване на деянието е в разрез със събраните доказателства, от които се установява, че подс. Т. е изпълнява задълженията си на друго работно място. Счита, че СРС не е положил достатъчно усилия да разбере кое е лицето, отпуснало кредита, както и че не сочи доказателства за разпореждането със сумата от страна на подс. Т.. Намира поставеният първоинстанционен акт за необоснован, а показанията на св. Ч.за нелогични и преднамерени.

Прокурорът от СГП намира, че атакуваната присъда следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционната присъда е постановена при всестранен и обективен анализ на достъпните и възможни за събиране по делото гласни и писмени доказателства. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. С оглед гореизложеното не може да бъде споделено възражението на защитата, че осъдителната присъда спрямо подс. Т. е постановена при дефицит на доказателства, а фактическата обстановка е изградена на основата на предположения.

Обстоятелството, че служителят на централния офис - неустановено по делото лице, не е разпитано, по никакъв начин не компрометира крайния извод на съда по фактите и правото, тъй като в процесния случай е налице съвкупност от други гласни и писмени доказателства, посредством които се установява механизмът на отпускане на одобрената парична сума по кредита, а именно – след надлежна проверка от страна на служител от централния офис на дружеството.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата Т.А.Т. е родена на *** ***, българка, българско гражданство, средно-специално образование, разведена, осъждана, управител на фирма „Т.**“ ЕООД, с постоянен адрес:***, ЕГН: ********** През 2007 г. ЮЛ „Д.Ф.И.“ АД се занимавало с отпускането на парични заеми. Седалището и адресът на управление на това дружество били в гр.

София, община „*******“, „Бизнес парк София“, сграда 12Б, офис 305. Дружеството имало и офис в гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „*******

На 23.05.2008 г. горепосоченото дружество било преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“, „Бизнес парк София“, сграда 14.

Подс. Т.Т. била на граждански договор

(споразумение за дистрибуторство) с „Д.Ф.И.“ АД от 02.02.2007г. до 07.01.2008г., когато договорът й бил прекратен поради констатирани злоупотреби.

Съгласно споразумението за дистрибуторство подс. Т. в качеството си на дистрибутор трябвало активно да търси клиенти за сключване на договори за заем; да сключва договори за личен заем, одобрени от Дружеството, като самото дружество оправомощавало подс. Т. да сключва предварително одобрени договори за личен заем, като за тази цел използва саморъчен подпис, удостоверен със спесимен, и печат. Възнаграждението на подс. Т. като дистрибутор се определяло като процент от сумата на всички събрани от нея погасителни вноски.

С договор за цесия от 30.06.2009 г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: ******* прехвърлило на „М.Ф.М.“ АД всичките си вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит и подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия. Сред тези вземания било и процесното по отпуснатия договор за заем в размер на 1200 лв..

На 14.04.2014г. СРС, ГО, 28 състав издал изпълнителен лист, с който осъдил се. Ч.да заплати на дружеството „М.Ф.М.“ АД сумата по кредита, ведно със законна лихва за забава, договорна лихва, разноски по делото и държавна такса. Дружеството се обърнало се съдействие за събиране на вземането си към ЧСИ М.Б. за образуване на изпълнително дело, вследствие на което до работодателя на се. Ч.било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Ч..

През 2007 г. подс. Т. *** и работила като кредитен консултант (дистрибутор) по силата на граждански договор за дистрибуторство, сключен с „Д.Ф.И.“ АД, преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******.

Сред основните й задължения били търсенето на клиенти за сключване на договори за заем, саморъчното подписване на такива договори, събирането на погасителните вноски по предоставените заеми и отчитането на приетите суми пред дружеството заемодател. За извършваната дейност кредитният консултант получавал възнаграждение, уговорено в определен процент от всички събрани погасителни вноски. Процедурата за отпускане на заем била следната:

Подавало се искане, придружено с копие от лична карта, до кредитния консултант (дистрибутора), като последният следвало да администрира искането в Централния офис на дружеството в гр. София, община „*******“, „Бизнес парк София“, за одобрение. В случай, че искането бъде одобрено, сумата се предоставяла на кредитния консултант, който следвало да сключи от името на заемодателя договор за заем и да предаде отпуснатата парична сума на заемополучателя. Информацията за заемателя в съответните графи на договора се попълвала собственоръчно от консултанта, а получаването на сумата по отпуснатия кредит се удостоверявало чрез саморъчно положен подпис от кредитополучателя в графа „Удостоверяване на изпълнението“. Заемът се погасявал от клиента чрез плащане на седмични вноски, съгласно индивидуален погасителен план, като дължимите суми се предоставяли на кредитния консултант, срещу което последният следвало да издава касов бон, удостоверяващ полученото плащане.

През 2007 г. свид. Д.Г.Ч. живеела и работела в гр.София, но не познавала подс.Т.А.Т. и не се била срещала с нея.

Фамилното име на св. Ч., след сключване на граждански брак на 20.04.2008 г. било променено на „Мокрева“, тъй като приела фамилното име на съпруга си.

На 17.10.2016 г. св. Ч.разбрала, че бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение. Запорът бил за вземане в размер на 2715 лв. и бил наложен от ЧСИ М.Б.. Това обстоятелство учудило св.Ч., тъй като към този момент тя нямала непогасени задължения. След среща със съдебния изпълнител св.Ч.разбрала, че взискател по изпълнителното дело е „М.Ф.М.“ АД, което дружество придобило вземането си чрез договор за цесия с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. След това провела телефонен разговор с представител на взискателя и установила, че от нейно име бил сключен договор за заем. Получила по имейл копие от този договор и видяла, че единственото, което отговаря на действителността от попълненото съдържание на договора, са трите й имена, ЕГН, номерът на личната й карта, датата на издаването й и месторождението. Неверни били всички останали обстоятелства в попълнената бланка и тя не била подписвала този договор. След констатиране на гореизложеното, свидетелката Ч.се обърнала към органите на полицията и прокуратурата за съдействие.

В хода на разследването и след приобщаване на оригинала на описания по-горе договор за кредит се установило, че на 02.10.2007 г. в гр. София, ж.к. „*******“, „Бизнес парк София“, № 1, подс. Т.А.Т. използвала посочения неистински документ - Договор за потребителски заем № CASH -

04125317/26.09.2007 г., на който бил придаден вид, че в графи „Съгласие на заемателя“ и „Заемател“ ръкописните текстове са изписани и подписите са положени от Д.Г.Ч.. Установено било, че поде. Т.Т. е изписала ръкописния текст в графа „представител на заемодателя“, а така също и положила подписа в същата графа „представител на заемодателя“ на инкриминирания и посочен договор за потребителски заем.

Конкретно, на същата дата - 02.10.2007 г., подс. Т.Т. представила посочения неистински документ - Договор за потребителски заем № CASH - 04125317/26.09.2007 г., на който е придаден вид, че в графи „Съгласие на заемателя“ и „Заемател“ ръкописните текстове са изписани и подписите са положени от Д.Г.Ч. пред неустановено по делото лице - служител в централния офис на дружеството заемодател - „Д.Ф.И.“ ЕАД, преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, като подс. Т. получила без правно основание чуждо движимо имущество - паричната сума в размер на 1200.00 ( хиляда и двеста) лева, собственост на „Д.Ф.И.“ ЕАД, преименуван на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, представляваща отпуснат паричен заем на Д.Г.Ч., с намерение да го присвои. Впоследствие поде. Т.Т. се разпоредила по неустановен начин с процесната парична сума.