Решение № 49 от 07.03.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Сливница, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря ЖА. Ив. Божилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20231890200720 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. Л. – ***, подадена чрез адв. В. Д. от САК, срещу наказателно постановление № 42-0003080 от 07.12.2021 г., издадено от Ч.А.К. – *** РД „Автомобилна администрация“ – С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. за това, че на 04.07.2021 г., около 15.00 часа, на ГКПП – Калотина – вход, като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ8043МР, извършва обществен превоз на двама пътници М. М.

З. и З. И. К., видно от два броя сведения, собственоръчно написани от пътниците, без валидно издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р. България, лиценз на Общността за международен превоз на пътници, удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, на основание - нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтПр.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Посочено е, че в случая се касае за споделен превоз, при който пътуващите са имали уговорка да си поделят свързаните с това разходи. Жалбоподателят изтъква, че не е имал уговорки с пътниците да му бъде заплатено за превоза, което е и основната разлика с обществения превоз. Заявява, че АУАН и НП са издадени при непълно изяснена фактическа обстановка, като не е бил спазен и редът по чл. 44, ал. 1 АПК, поради което моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание пред въззивния съд, разглеждащ делото за втори път, след отмяната му с Решение № 1262 от 27.10.2023 г. по КНАД № 827/2023 г. по описа на АдмС – С. област, жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено. Сочи, че от надлежно събраните по делото доказателствата се установява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – 1

Ч.А.К. – *** РД „Автомобилна администрация“ – С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което делото е изпратено в съда, въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.12.2021 г., а жалбата е подадена на 23.12.2021 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

С Решение № 35 от 03.02.2023 г. по АНХД № 62/2022 г. по описа на РС – Сливница съдът е потвърдил атакуваното от жалбоподателя НП.

Решението е обжалвано от въззивника, като с Решение № 1262 от 27.10.2023 г. по КНАД № 827/2023 г. по описа на АС – С. област, съдът е обезсилил атакуваното въззивно решение поради ненадлежно конституиране на страните по делото, като същото е върнато на РС – Сливница за ново разглеждане с конституиране на надлежния ответник по жалбата.

След връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд проведе съдебно следствие по правилата чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 276 и сл. НПК, в хода на което се установи следната фактическа обстановка:

През юни 2021 г. свидетелките З. И. К. и М. М. З. заминали в Австрия, за да берат ягоди. Малко след тях като берачи на ягоди дошли да работят и жалбоподателят Д. В. С., и съпругата му А.Г. С.а.

На 03.07.2021 г. свидетелките З. И. К. и М. М. З., заедно с жалбоподателя Д. В. С., съпругата му А.Г. С.а и още 4 лица – С.А.К., К.А.К.., С.З.П., Н.М.К. и К.Л.К., които също били берачи на ягоди в Австрия, тръгнали от Австрия към България със собствения на А.

С.а лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ8043МР, който бил управляван от жалбоподателя С.. Пътниците се уговорили да пътуват заедно със семейството, за да спестят от цената на билета за автобуса, като се разбрали с водача да си разделят разходите за пътуването, като уговорката била той да събира бележките за заплатено гориво и да си разделят сумата, когато стигнат в България. За прибирането си до България работниците получили от дружеството работодател в Австрия сумата в размер на по 120,00 евро.

На 04.07.2021 г., в 13.08 часа, жалбоподателят и пътниците пристигнали на ГКПП – Калотина, трасе „Входящи автомобили“, като управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка. В хода на същата свидетелките З. И. К. и М. М. З., първата от които била на възраст 68 години, били въведени в помещение, в което им било указано да попълнят сведение за извършения превоз. В сведението си свидетелката К., объркана какво точно се иска от нея, записала „От около месец и половина бях в на работа в Австрия за бране на ягоди. За да се прибера в България съм заплатила 100 €“. Свидетелката подписала сведението, но същото не било подписано от длъжностно лице, което го снело. В сведението си свидетелката З., също подведена от обстоятелствата около селектирането им за проверка, записала „От два месеца работя в Австрия селскостопанска работа. Платих 100 € да се прибера в България, не са ми дали билет“. Свидетелката подписала сведението, но същото отново не било подписано от длъжностно лице, което го снело.

По повод така съставените сведения на място били извикани свидетелите Д. Г. Ц. и Б.

Г. Н. – служители на РД „АА“ – С., за вземане на отношение по компетентност. След като се запознал със сведенията и игнорирайки опитите на свидетелите К. и З. да му обяснят, че са допуснали грешка, свидетелят Д. Г. Ц. на длъжност инспектор при РД „АА“ гр. С., в 2 присъствието на свидетеля Б. Г. Н., съставил на жалбоподателя Д. В. С. АУАН Серия А2020 бл. № 292417 от 04.07.2021 г. за това, че на 04.07.2021 г., около 15.00 часа, на ГКПП – Калотина – вход, като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ8043МР, собственост на А.Г. С.а, извършва обществен превоз на 2 бр. пътници М. М. З. и З. И. К., видно от два броя сведения, собственоръчно написани от пътниците, като извършва следното нарушение: Автомобилът, с който водачът извършва превоза е без валидно издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р. България, лиценз на Общността за международен превоз на пътници, удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници – нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтПр. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, след което бил връчен лично на жалбоподателя С. на същата дата за запознаване, а последният го подписал и записал, че има възражение.

На основание чл. 106а, ал. 3 ЗАвтПр табелите с регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил били свалени с протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на документи, като със същия протокол било иззето и свидетелството за регистрация на процесното МПС.

Водачът и пътниците продължили пътя си, като свидетелките З. и К., заедно с останалите им колеги били оставен пред дома на жалбоподателя в гр. С., от където всеки си бил организирал превоз до дома си. Там част от хората събрали някаква сума пари, за да бъде дадена на жалбоподателя за заплатеното от него гориво, което той отказал на сподели на каква стойност е, тъй като се прибрал в дома си, разтревожен от случилото се.

На следващия ден срещу АУАН постъпило и възражение вх. № 52-00-296445/05.07.2021 г.

На жалбоподателя била издадена и ЗПАМ № РД-14-2066/05.07.2021 г., с която били приложени следните принудителни мерки:

1. по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превозивременно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик”, с рег.№ СВ8043МР - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

2. по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от Закона за автомобилните превози- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача Д. В. С.- до отстраняване на нарушението, но за не повече от година.

Доколкото за установеното деяние е имало съмнение, че изпълнява признаците на престъпния състав по чл. 234г НК, била извършена проверка по ЗМВР, която приключила с постановление на прокурор при РП – Сливница, за отказ да се образува ДП. Със същото наблюдаващият прокурор, при идентичност на фактическата обстановка, е приел, че анализът на гласните и писмени материали по преписката не позволява да се изведе извод, че в конкретния случай е налице заплащане на транспортна услуга, за да е налице обществен превоз, което се изисква от обективна страна за да е осъществено изпълнителното деяние по чл. 234г НК. Със същото постановление преписката е изпратена на ИА „АА“ за преценка дали следва да се продължи образуваното спрямо водача административнонаказателно производство.

Въз основа на така изпратеното постановление и издадения АУАН и при идентичност на фактическа обстановка и описанието на нарушението, Ч.А.К. – *** РД „Автомобилна администрация“ – С., издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 420003080 от 07.12.2021 г., с което за нарушението на чл. 6, ал. 1 ЗАвтПр на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните 3 в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – копие от контролен талон, 2 бр. сведения, протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на документи, възражение вх. № 52-00-296445/05.07.2021 г., постановление от 19.07.2021 г. на СРП, постановление от 19.11.2021 г. на РП – Сливница, длъжностна характеристика на Д. Ц., заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния *** ИА „АА“, материалите находящи се по изисканата пр.пр. № 807/2021 г. по описа на РП – Сливница, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. Г. Ц., Б. Г. Н., М. М. З. и З. И. К..

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им, а частният диспозитивен документ – идентификационна карта, удостоверява изявлението на управителя на дружеството касателно предмета на дейност.

При изграждане на изводите си, съдът на основание чл. 21 НПК не се позова на представените по административнонаказателната преписка документи на чужд език – два броя документи, касаещи жалбоподателя и А. С.а, а също и още един документ, всички с неизвестно за съда съдържание, за които не бяха представени преводи на български език, въпреки изричните указания на съда.

Съдът, при изграждане на изводите не взе предвид и заявеното от свидетелките М. М.

З. и З. И. К. в находящите се по делото сведения, доколкото същите по същество представляват свидетелски показания в писмена форма, каквито са недопустимо в административнонаказателното производство пред въззивния съд по арг. от чл. 84 ЗАНН, съгласно който доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите н а Наказателно-процесуалния кодекс. Следва да се отбележи, че тези сведения не са приобщени към административнонаказателната преписка и по реда на чл. 44 АПК, съгласно който административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. По отношение на тази сведения обаче е предвидено, че се дават писмено, но се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител, като административният орган разяснява на лицата, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. В конкретния случай сведенията не просто не са приподписани от административния орган или от определен от него служител, а не са подписани от никое длъжностно лице, така, че поне да може същото да бъде разпитано в качеството на свидетел за възприетите лично от него обстоятелства, доколкото актосъставителят и свидетелят по акта не са възприели никакви обстоятелства във връзка с твърдяното административно нарушение, а са се позовали единствено на представените им от неустановено по делото лице (вероятно митнически служител) писмени сведения.