Решение № 40 от 04.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000480 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №190 от 25.06.2025 г.,постановено по т.д.№317/2023 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,са отхвърлени като неоснователни всички предявени по делото от ищеца “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД-гр.София с ЕИК 121577013 срещу ответника “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД- с.Александрово, община Павел Баня,с ЕИК 123754715 осъдителни искове,както следва:

Отхвърлен е като неоснователен предявения от

“ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД-гр.София с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД- с.Александрово, община Павел Баня,с ЕИК 123754715 главен иск за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.,представляваща авансово заплатени СМР по договор №28,сключен на 27.09.2022 г.,който иск е основан на твърдението,че договора е нищожен,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлен е като неоснователен и иска на

“ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД-гр.София с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД- с.Александрово, община 1

Павел Баня,с ЕИК 123754715,предявен като евентуален спрямо първия иск и основан на чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.16,ал.1,предл.1 от договор №28 и чл.87 от ЗЗД,с който е поискано да се заплати от ответника на ищеца сумата от 302 679,50 лв.,представляваща авансово заплатени СМР по договор №28,сключен на 27.09.2022 г.,като платена по развален договор,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлен е като неоснователен и евентуалния иск на

“ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във вр. с чл.262,ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.авансово заплатени СМР по договор №28 от 27.09.2022 г.,основан на твърдението за разваляне на договора на това основание,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба22.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлен е като неоснователен и предявения от ищеца срещу ответника евентуален иск по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.89 ЗЗД във вр. с чл.267,ал.1,изр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.-авансово заплатени СМР по договор №28 от 27.09.2022 г.,основан на твърдението,че договора е развален по право /по обективни причини/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба22.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлен е като неоснователен и евентуалния осъдителен иск на дружеството-ищец срещу дружеството-ответник по чл.55,ал.1,пр. 3 ЗЗД във връзка с чл.268 от ЗЗД за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.-авансово заплатени СМР по договор №28 от 27.09.2022 г.,основан на твърдението,че договора е прекратен при отказ от страна на поръчващия на основание чл.268 от ЗЗД,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

И на следващо място е отхвърлен осъдителния иск на

“ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 за заплащане на сумата от 25 223,29 лв.-дължима договорна неустойка по чл.14 от договор №28,сключен на 27.09.2022 г.

Със същото решение е осъден ищецът

“ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013 да заплати на ответника “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 сумата от 2450 лв.-разноски в производството.

Срещу горното решение на ОС-Стара Загора е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-“ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013,чрез пълномощника на дружеството-адв.Т. Д.,с която решението се обжалва изцяло.Твърди се от жалбоподателя,че решението е неправилно,необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,като се излагат и конкретни доводи за обосноваване на 2 това становище.В тази връзка дружеството-жалбоподател поддържа,че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правилачл.235,ал.2 и чл.12 от ГПК,не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона,не е обсъдил в мотивите на решението всички доказателства,въз основа на които намира едни от обстоятелствата за установени,а други за неосъществили се и освен това не е обсъдил всички доводи на страните,които имат значение за решението по делото.

По отношение на произнасянето на съда по главния иск,с който исковата сума е претендирана като подлежаща на връщане поради нищожността на договора,по който е платена,жалбоподателят-ищец оспорва като неправилен извода на съда,че е законово допустимо сключването на процесния договор с ответното дружество,след като същият не е регистриран по чл.3,ал.2 от ЗКС и ответникът не представя удостоверение за строеж трета категория или наймалко за изпълнението на отделните видове строителни и монтажни работи по договора.Поддържа своето възражение,че процесният договор е нищожен,тъй като за изпълнителя по него “Форест Груп 2018”ЕООД съществува нормативно регламентирана забрана или ограничение за изпълнението на визираните в договора СМР и от правна страна е недопустимо последващото валидиране на договора със сключения на 03.10.2022 г. договор за подизпълнение с

“БЕРК-05”ЕООД.В този смисъл,според жалбоподателя,аргументът на съда,че регистрацията на подизпълнителя на СМР може да валидира процесния договор,макар договорът за подизпълнение да е сключен дни след нищожния договор №28/27.09.2022 г.,не намира опора в закона-чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД и съдебната практика.Поддържа и довода,че именно поради действащите рестрикции по ЗУТ и ЗКС при изпълнение на СМР по процесния договор,не може по тълкувателен път да се извлича воля на страните,каквато липсва изразена,че е допустимо превъзлагане на работата на трето лице.Това,според жалбоподателя,би обезсмислило и правилата на ищеца,да провежда състезателна процедура по възлагане на строителните работи,ако няма представа кой ще е реалният им изпълнител.С оглед на тези аргументи,жалбоподателят счита,че съществуващата към момента на сключването на процесния договор нормативно регламентирана забрана или ограничението за изпълнението на договорените СМР категорично налага правния извод за нищожността на този договор по смисъла на чл.26,ал.2,предл. 1 от ЗЗД,поради което обжалваното първоинстанционно решение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено,а искът да бъде уважен.

По повод произнасянето на първоинстанционния съд по втория евентуално съединен иск за заплащане на исковата сума от 302 679,50 лв.,базиран на твърдението за разваляне на процесния договор поради виновното му неизпълнение от ответника, жалбоподателят оспорва изложения в първоинстанционното решение решаващ извод,че договореният срок за изпълнение от 180 дни не е започнал да тече и изложения в тази връзка мотив,че липсата на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво по чл.77,ал.3 от Наредба 3

№3/31.07.20023 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е обективна пречка за ответника,респективно и за подизпълнителя на процесните СМР-“Берк-05”ЕООД,да започне изпълнение на договорените си задължения и да изпълни същите в установения срок.Счита,че този извод не намира опора в нормата,на която се позовава съдът,защото в Наредба №3/31.07.2003 г. липсва чл.77,ал.3.Освен това,според жалбоподателя,по делото е доказано,че за обекта е издаден протокол за откриване на строителната площадка.

В жалбата се поддържа и довода,че по делото са установени релевантни факти и обстоятелства,от които следва извод,че липсват законови и/или обективни пречки за изпълнение на възложената на ответника работа с договор №28.Сочи се в тази връзка,че за процесния обект е представено влязло в сила разрешение за строеж №162/13.09.2019 г.,както и акт образец №14/18.11.2021 г. за приемане на конструкцията на Хотелска сграда 3* и външен басейн в кк “Св.Св. Константин и Елена”,жр.Варна,където са изброени всички актове и протоколи съставени по време на строителството и декларации за характеристики на вложените материали и строителни продукти до момента на съставянето на този акт.Посочено е още,че по смисъла на ЗУТ и Наредба №3,за строителството на тази хотелска сграда се издава само един “Протокол образец №2 за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа,като се твърди,че в случая такъв протокол е издаден на 22.01.2020 г. и надлежно подписан от всички лица по чл.7,ал.3,т.2 от Наредба №3,което според жалбоподателя се доказа с компетентния преглед на всички строителни документи,извършен от съставителите на акт образец №14/18.11.2021 г. за строежа-технически ръководител,строителния надзор и проектанта.

Жалбоподателят счита в този аспект,че като официален свидетелстващ документ акт образец №14 има обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства,в т.ч. Вида,характера и предназначението на строителството,достигнало до установения етап,което доказвало издаването за обекта на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа.Заявява,че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства,които да оборят направените с този акт констатации и противното становище би означавало,че е налице незаконно строителство за този обект по смисъла на ЗУТ,за каквото строителство няма данни по делото,като заключението на приетата обективна и компетентна съдебно-техническа експертиза изключва тази хипотеза.Посочва,че допълнително наличието на издаден за обект протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво се извежда и от Констативен акт обр.№3/11.03.2020 г. /приложен към ИМ/,който хронологично и законово следва влизането в сила на разрешението за строеж и издаването на протоколи обр.№2.

Наред с гореизложеното,дружеството-жалбоподател счита,че на ответника не е възложено с процесния договор изграждане на строителни конструкции,които да налагат представител на този строител да подписва нарочни протоколи образец №2 и /или обр. №2а,като такъв протокол не бил 4 подписан от ответника за другия договор с №30,но договорените с него СМР са били извършени в голям обем и тези конклудентни /според жалбоподателя/ действия установяват,че и според самия ответник този протокол не е основателна причина за неизпълнение на договор №30,респективно и на напълно идентичния като клаузи договор №28.Твърди още,че издаването на протокол за откриване на строителната площадка се потвърждава и от приетата съдебно-техническа експертиза.

С оглед на гореизложеното,жалбоподателят счита,че към датата на подписване на процесния договор-27.09.2022 г.,са били налице всички обективни предпоставки по ЗУТ за изпълнение на дейностите по този договор /и другите два договора с №№29 и 30/,като единствените пречки за това към този момент са били наложената със заповед №1127/26.04.2022 г. На кмета на община Варна забрана за извършване на СМР в периода 15.05.2022 г.01.10.2022 г. и липсата на издаден акт образец №11 по Наредба №3 за продължаване на строителството,спряно с тази заповед и акт образец №10/19.11.2021 г.В този контекст жалбоподателят посочва,че по делото е проведено успешно оспорване на акт образец №10,след като с приетата графологическа експертиза е доказано,че същият е неавтентичен и текстът не представлява изявление на посочените като негови съставители лица,които не са били на място на проверката,не са възприели отразените в акта факти.От това според жалбоподателя следва,че акта не е съставен и оформен съобразно изискванията на Наредба №3 и не е спазен предвидения в чл.4 и 5 от Наредбата формален ред за съставянето на акта по отношение на всички участници в строителството,поради което презумпцията на чл.5,ал.6 от същата наредба за момента на съставяне на акта е неприложима,като вероятно /според жалбоподателя/ този документ е създаден постфактум-за нуждите на ответника в настоящия процес.