Определение № 14 от 12.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Пазарджик, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900126 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Делото пред ПзОС е приключило с Решение № 88/05.07.2023 г., с което ответника „З. К. Л .И.” АД е осъден да заплати на ищеца Д. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.432 ал.1 КЗ, сумата 23631,91 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди при съобразяване установеното съпричиняване в размер на 20%, ведно със законната лихва считано от 02.10.2021 г. до окончателното плащане на главницата, претърпени вследствие на ПТП, станало на 09.08.2021 г., описано подробно в диспозитива на съдебния акт, като е отхвърлен искът по чл.432 КЗ за разликата над 23 631,91 лева до предявеният такъв от 51 840,44 лв. Осъден е също така ответникът да заплати на адв. Г. Й. от сумата 2186,86 лв., представляваща дължим по чл.38 ал.2 от ЗА адв. хонорар, изчислен по компенсация съобразно уважената част от иска. Осъден е ищеца Д. Б. да заплати на ответника разноски в размер на 480,20 лв., изчислени по компенсация и представляващи юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица. Осъден е ответника още да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПзОС и ДТ в размер на 945,28 лв. и разноски в размер на 592,50 лв. – платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

Против така постановеното решение са постъпили въззивна жалба вх.

№ 7099/09.08.2023 г., подадена от ищеца Д. Б., както и насрещна въззивна жалба с вх. № 8759/09.10.2022 г., депозирана от ответника.

След администриране на жалбите и изпращането им за разглеждане на ПАС, с Определение № 448/13.12.20203 г. по в.т.д. № 719/2023 г. въззивния съд е прекратил производството пред този съд, като е върнал делото на първата инстанция с подробни указания за провеждане процедурата по чл.247 ГПК, както и за администриране на въззивната жалба на „З. К. Л .И.” АД 1 съобразно мотивната част на същото определение.

В разглежданата хипотеза се констатира, че действително са налице основанията на чл. 247 ГПК – за поправка на постановеното по делото Решение № 88/05.07.2023 г. Съображенията за това са следните:

На първо място се констатира, че претенцията, с която е бил сезиран съдът инкорпорира искове за присъждане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432 КЗ, с обща цена от 51 840,44 лв., от които претендирани неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно с лихва за забава от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и имуществени вреди в размер на 1840,44 лв., ведно с лихвата за забава от завеждането на ИМ до окончателното им изплащане, претендирани в резултат на ПТП, настъпило на 09.08.2021 г., по отношение на всяка от които претенции в мотивната част на решението съдът е изложил съображенията, касаещи основателността, респ. неоснователността на тези искове (стр.11). Съдът е приел за основателна претенцията за неимуществените в размер на 30 000 лв. и за сумата 1840,44 лв., представляваща сторени от последния разходи за лечение - заплатени консумативи за извършената операция и за лекарства вследствие на процесното ПТП, които безспорно са доказани в процеса. Приел е в мотивите си, че са налице условията на чл.51, ал.2 ЗЗД, т.е. съпричиняване, определено в размер на 20%. В резултат на допусната ОФГ при изчисленията (по-надолу на стр.11) съдът е посочил, че на ищеца следва да се присъди сумата 23631,91 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди при съобразяване установеното съпричиняване в размер на 20%, ведно със законната лихва за забава от определената дата 02.10.2021 г.

Съобразно Решение № 38/01.02.2012 г. по гр.д. №343/2011 г. н.а ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС е приел, че грешките в пресмятането, включително и когато са в мотивите и в диспозитива, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК. Също така, отново съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 475 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 881/2010 г., II г. о., Решение № 117 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 86/2011 г., III г. о., Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г.о. и др.) една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), е пропуска на съда да отрази в решението (разбирай в диспозитива му) становища, личащи от мотивите. Приема се, че в този случай съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива, т.е. пропускането да се отрази в решението - в диспозитива, на част от формираната воля на съда, представлява хипотеза на допусната ОФГ. Именно такъв е и настоящия случай.

Видно е, че при изчислението на определената степен на съпричиняване от 20% върху определената сума в размер на 30 000 лв., дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 24 000 лв., а това за имуществени вреди – 1472,35 лв., които размери следва наред с това да бъдат 2 отразени поотделно в диспозитива на съдебното решение съобразно въведения петитум, а не общо, както това е сторено, като съответно бъде отхвърлена и претенцията за всяка от двете главници за разликите, до които същите се явяват неоснователни. Видно е, че се касае за аритметична, а не правна грешка, довела до несъответствие между истинската воля на съда и нейното външно изражение в мотивите и диспозитива на решението, което следва да бъде поправено по реда предвиден в чл.247 ГПК.

В диспозитива ще следва да се посочи надлежно и че върху всяка от тези главници се дължи лихва, считано от определената в мотивите на съдебния акт дата - 02.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията. Ще следва наред с това да бъде поправен и пропускът на съда да отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за претендирания период от 10.03.2021 г. до датата 02.10.2021 г. По отношение претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, заявена считано от предявяване на ИМ (01.08.2022 г. ) до окончателното изплащате съдът не е формирал воля в мотивите си, поради което и не може да се произнесе по реда на чл. 247 ГПК.

Като резултат от поправката на решението, свързана с грешката в пресмятанията на дължимите главници и в съответствие с цитираната по-горе съдебна практика на ВКС по този ред следва да бъде коригирано решението и досежно изчисленията на дължимите се разноски между страните, в т.ч. и тези, които се дължат в полза на бюджета на съда по сметка на ПзОС. В този смисъл следва да бъде осъден ответния застраховател да заплати адв. Й. сумата от 2560 лв., представляваща дължимо адв. възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА, дължими по съразмерност съобразно уважената претенция за неимуществени вреди (съгласно чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ) и сумата от 447,20 лв., дължими по съразмерност с оглед уважената претенция за имуществени вреди (съгласно чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ), или общо 3007,20 лв. Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 448,87 лв. – сторени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица и свидетели, изчислени по съразмерност с оглед отхвърлената част на претенциите, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Като резултат претенциите на ищеца са уважени общо за сумата от 25 472,35 лв. (24000+1472,35), поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПзОС дължимата ДТ по делото в размер на 1018,89 лв. Ще следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на съда и сумата от 291,13 лв., представляваща възнаграждения за вещите лица по изслушаните СМЕ и САТЕ, които са изплатени от съда, изчислени по съразмерност с оглед уважената част на исковете. Именно тази воля на съда следва да намери своето отражение и в диспозитива на решението след настоящото произнасяне по реда на чл. 247 ГПК.

3

Предвид на гореизложеното Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА

ГРЕШКА в Решение № 88/05.07.2023 г. постановено по т.д. № 126/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, както следва :

В диспозитива на решението ВМЕСТО :

„ОСЪЖДА „З. К. Л .И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “С. Ш.” № *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. С., ул. „С.“ **, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата 23 631,91 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди при съобразяване установеното съпричиняване в размер на 20%, ведно със законната лихва считано от 02.10.2021 г. до окончателното плащане на главницата, претърпени вследствие на ПТП станало на 09.08.2021 г. при движение на автомобила управляван от И. Ц. К. в посока от с.З., общ.С. към гр.С. по път **, в зоната на км ***, е застигнал велосипедиста Д. И. Б. и му е нанесъл удар на 1,10 метра от десния край на лентата за движение на двете ППС, като с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментно счупване на двете кости на дясната подбедрица – голям и малък пищял и охлузвания на крайниците, причинило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник по смисъла на чл. 129 НК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата от 23631,91 лева до предявеният такъв от 51840,44 лева.

ОСЪЖДА „З. К. Л .И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “С. Ш.” № *** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Г. Й. Й. с адрес: гр.С., бул.“Е. Х. Г.“ **** сумата 2186,86 лева, представляваща дължим по чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар изчислен по компенсация съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. С., ул. „С.“ ** ДА ЗАПЛАТИ НА „З. К. Л .И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “С. Ш.” № *** сумата от 480,20 лева, изчислени по компенсация и представляващи юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.

ОСЪЖДА „З. К. Л .И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “С. Ш.” № *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 945,28 лева и разноски в размер на 592,50 лева – платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.“

4

ДА СЕ ЧЕТЕ :

ОСЪЖДА „З. К. Л .И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “С. Ш.” № *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. С., ул. „С.“ **, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди и сумата от 1472.35 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди при съобразяване установеното съпричиняване в размер на 20%, ведно със законната лихва считано от 02.10.2021 г. до окончателното плащане на всяка от главниците, претърпени вследствие на ПТП станало на 09.08.2021 г. при движение на автомобила управляван от И. Ц. К. в посока от с.З., общ.С. към гр.С. по път **, в зоната на км ***, е застигнал велосипедиста Д. И. Б. и му е нанесъл удар на 1,10 метра от десния край на лентата за движение на двете ППС, като с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментно счупване на двете кости на дясната подбедрица – голям и малък пищял и охлузвания на крайниците, причинило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник по смисъла на чл.129 НК, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата от 24 000 лв. до 50000 лв., представляваща претендирани неимуществени вреди и за разликата от 1472.35 лв. до 1840.44 лв. , представляваща претендирани имуществени вреди, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 10.03.2021 г. до 02.10.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „З. К. Л .И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “С. Ш.” № *** ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Г. Й. Й. с адрес: гр.С., бул.“Е. Х. Г.“ **** сумата от 2560 лв., лв., представляваща дължимо адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, дължими по съразмерност съобразно уважената претенция за неимуществени вреди и сумата от 447,20 лв., дължимо адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА по съразмерност съобразно уважената претенция за имуществени вреди, или общо 3007,20 лв.