Решение № 19981 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19981 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110142617 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Д..........“ ЕАД срещу ЗАД „О......“, с която е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2143,52 евро /4192,37 лв./, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета с №...., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 05.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск по чл. 497 КЗ за сумата от 131,29 евро /256,78 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2025 г. до 09.07.2025 г.

Ищецът основава претенцията си с твърдения, че на 30.05.2024 г. в гр. С на паркинг, находящ се на ....... при движение назад, водачът на товарен автомобил „И..“, с рег. № ......, реализирал удар с намиращия се на платното за лек автомобил „Т“, с рег. № ......., при което са настъпили множество материални щети за последното. Излага, че част от увредените детайли на автомобила били ляв калник, задна броня, стопове, задна престилка, задна лява колона, ляв водач на задна броня и други, като те попадали под застрахователното покритие на сключената при ищеца имуществена застраховка „Каско +“ на МПС, с валидност от 25.03.2024 г. до 24.03.2025 г. Във връзка процесното ПТП при ищеца била образувана ликвидационна преписка по Щета № .... и определено обезщетение, като в полза на доверения сервиз „.......“ ООД, където увреденият автомобил бил ремонтиран, изплатил сума в размер на 4177,37 лв, с вкл. ДДС, видно от фактура №0000039323/18.10.2024 г. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на товарен автомобил „И..“, с рег. № ......, имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 18.02.2024 г. до 17.02.2025 г. Поддържа, че изпратил на ответника регресна покана с изх. № 0-92-../21.11.2024 г. за възстановяване на изплатеното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски за определянето му в размер на 15 лв., но към датата на подаване на исковата молба плащане не постъпило, поради което претендира просъждане и на обезщетение за забава за периода 20.01.2025 г. до 09.07.2025 г. в общ размер от 131,29 евро /256,78 лева/. С тези доводи моли за уважаване на исковата претенция и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е описания в исковата молба механизъм 1 на ПТП с твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на застрахования при ищеца водач, който предприел несъобразена маневра и отнел предимството на другия водач.

При условията на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Оспорва между твърдените вреди и процесното ПТП да е налице причинно-следствена връзка. Оспорил е иска и по размер с твърдения, че същият бил прекомерно завишен и неотговарящ на действителните разходи за части и труд. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

В тежест на ответника е да установи всички факти, от които произтича възражението му за изключителна вина за настъпване на ПТП от страна на водача на автомобила, застрахован при ищеца, респ. да докаже твърдените от него действия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обстоятелствата за наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско +“ по застрахователна полица с валидност от 25.03.2024 г. до 24.03.2025 г. за лек автомобил „Т“ с рег.№ ....... при ищцовото дружество; наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил „И..“ с рег.№ ...... при ответното дружество, както и че ищецът е заплатил сума в общ размер 4177,37 лева по щета № .... в полза на доверения сервиз „....“ ООД, извършил ремонта на автомобил „Т“. Безспорно е също така, че ПТП в действителност е било реализирано между тези две МПС, както и че ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение с писмо от 21.11.2024 г., като претендираната сума не е била изплатена. Спорните между страните въпроси касаят механизма на ПТП и чия е вината за настъпването му, респ. има ли съпричиняване и каква е действителната стойност на вредите.

От представения и неоспорен по делото констативен двустранен протокол, събраните гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите – водача на автомобил „Т“, както и водача на автомобил „И..“, които съдът кредитира, поради обстоятелството, че свидетелите са участници в процесното ПТП и последователно при депозиране на показанията си са възпроизвели факти, които непосредствено са възприели и запаметили, както и заключението на приетата САТЕ, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, се установява, че на посочената от ищеца дата – 30.05.2024 г. е настъпило ПТП със следния механизъм:

На 30.05.2024 г. около 13 часа, в гр.С, бул.“....“ в района на ..., водачката на лек автомобил „Т .....“ с рег.№ ....... – свидетелката В. паркирала на обозначен паркинг в центъра на гр.С, зад ...... При излизане от паркинга следвало да се движи на заден ход, с оглед начина и на паркиране. Предприела маневра за движение на заден ход от паркирано състояние, като възприела товарния автомобил, който се задавал на паркинга и се прибрала, за да може да го пропусне. Камионът я подминал и стигнал до края на паркинга, когато тя отново опитала да предприеме маневра за излизане от паркомястото назад, когато възприела, че камионът се движи назад, поради което спряла, за да разбере какви ще бъдат намеренията на другия водач. Движението на водача на товарен автомобил „И.. 50С35“ с рег.№ СН0392 – свидетелят Низам било по предприемане маневра за движение на заден ход от дясно наляво, 2 считано от посоката на движение на лек автомобил „Т“, като в този момент управляваният от свидетелката В. автомобил бил с издадена задна част, след което последвал удар между двата автомобила.

От констативния протокол, приетия по делото опис на щети и заключението на СТЕ се установява, че на автомобил „Т .....“ са били причинени вреди на заден ляв фар, врата на багажник, задна броня, стоп ляв и фар за мъгла.

Съдът възприема за достоверен логическия извод на вещото лице, че всички описани щети се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и механизма, по който се е реализирало. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на увредените части на автомобил марка „Т .....“, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на сума в размер на 2159,41 евро, който извод съдът изцяло кредитира.

По отношение на възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че за настъпването на процесното ПТП в еднаква степен вина имат водачите и на двата автомобила .

От събраните по делото доказателства се установява, че водачката на автомобил „Т“ е предприела маневра за излизане от паркомясто чрез движение назад, като е осъществила маневрата на няколко етапа, с преустановяване на движението между тях, след което отново е продължила придвижването назад и накрая е спряла с издадена кола извън паркомястото.

Поетапното извършване на маневрата, съчетано със спиране съдът намира, че обективно е могло да създаде у водача на товарния автомобил впечатление, че водачката на лекия автомобил е преустановила маневрата си по излизане от паркомястото. Последващото продължаване на движението назад и внезапното спиране, при което задната част на лекия автомобил е навлязла в пространството на движение на товарния автомобил, е създало предпоставки за възникване на ПТП между двете превозни средства. Съдът намира, че св.В. не е положила и усилия да се убеди, че пътят зад нея е свободен преди да продължи извършването на маневрата по излизане на паркомястото и да съобрази предстоящото поведение на товарния автомобил, който вече е възприела като участник в движението на паркинга.

С това си поведение съдът намира, че е нарушила както разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, така и разпоредбата на чл.40 от ЗДвП, която вменява задължение на всеки водач преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Ако свидетелката В. беше положила усилия да не създава обективно заблуждение за участниците в движението на паркинга относно това дали е започнала, респ. прекратила маневра по движение назад за излизане от паркомястото, да съобрази в по-голяма степен продължаването на своята маневра и опасността от спирането с издадена кола назад извън обозначеното паркомясто, както и да положи усилия да се убеди, че пътят зад нея е свободен и няма други участници в движението в непосредствена близост, съдът намира, че нямаше да се стигне до настъпване на процесното ПТП.

От друга страна, водачът на товарния автомобил също е бил длъжен да следи непрекъснато пътната обстановка и да контролира движението на управляваното от него превозно средство. Същият е следвало първо да се убеди, че пътят пред него е свободен и след това да продължи маневрата по движение на заден ход. В случай, че при осъществяване на маневрата е възникнало препятствие - същият е следвало да възприеме издадената задна 3 част на колата и да предприеме необходимите своевременни действия за предотвратяване на удара като спре. С поведението си водачът на товарния автомобил – св.Низам е нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗдвП, която задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. В случай, че беше положил усилия да възприеме препятствието пред него - издадена част на автомобил „Т“ и беше контролирал управляваното от него превозно средство, вкл. да спре, съдът намира, че също нямаше да се стигне до настъпване на процесния удар и причиняване на щети.