Решение № 332 от 08.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20235300900461 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

„1284” ЕООД ЕИК 202619957 гр. Пловдив иска отмяна на Отказ № 20230726052822-2 от 28.07.2023г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20230726052822 от 26.07.2023г. за вписване увеличаване на капитала и прием на нов съдружник.

Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Не възприема даденото от длъжностното лице тълкуване на чл.517 и чл.451 от ГПК и ограниченията, които дружеството следва да търпи, като счита тълкуването за превратно и без законова опора. Вписаният запор върху дяловете на ЕСК касае имуществените права на съдружника, но е непротивопоставим на вътрешните отношения и на самото дружество, поради което не може да бъде пречка или забрана за развитие на вътредружествения живот, за упражняване на неимуществените отношения, за развитие на дружеството чрез привличане на нови средства и нов съдружник. Аргументира се с нормата на чл.73в от ТЗ и цитира съдебна практика, която е в подкрепа на тезата му, че вписаният запор върху дружествени дялове не е пречка да се впише промяна в капитала и приемане на нов съдружник.

АВ - ТР взима писмено становище по жалбата като я намира за процесуално допустима, но по същество неоснователна. Поддържа изложените от длъжностното лице правни аргументи. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение

Подадената жалба е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 28.07.2023г., жалбата е с входирана на 03.08.2023г., поради което срокът от седем дена е спазен.

1

Разгледана по същество, е неоснователно.

Справката в ТР посочва, че дружеството е с капитал от 2лв., с ЕСК и управител Е. К. Г.. Г. е придобила дяловете на 20.04.2023г. от предишния ЕСК П. И. Б.. На 24.04.2023г., т.е. четири дни след сделката по чл.129 ТЗ, върху новопридобитите дялове на Г. е вписан запор от НАП. Към датата на вписване на Е. Г. като ЕСК и управител, дружеството трайно не развива търговска дейност като от 2016г. подава за обявяване декларации по чл.38 ал.9 т.3 от ЗСч. От друга страна дружеството – жалбоподател е съдружник в работещото търговско дружество „Бонус Маркетс“ ООД зедно с Е. Г., която там пак е управител. Т.е. физическото лице Е. Г. е собственик на капитала на жалбоподателя „1284” ЕООД и на „Бонус Маркетс“ ООД, където дяловете й от капитала като физическо лице също за запорирани от НАП.

На 26.07.2023г. по партидата на дружеството се подава заявление обр.

А4 за вписване на промени – увеличаване на капитала от 2лв. на 100 лв. чрез издаване на 49 нови дяла, с номинал 2 лв. всеки, които се поемат от новоприетия съдружник Л. Т. К. с ЕГН **********. Към заявлението са приложени всички необходими за това и изискуеми от закона документи.

С обжалвания отказ длъжностното лице е констатирало, че върху дяловете на ЕСК има вписан запор, който към датата на произнасяне не е вдигнат.

Поисканото вписване на увеличаване на капитала на 100 лв. при 49 нови дяла, поети от нов съдружник, ще доведе до промяна на имуществото, с което длъжникът Г. отговора, тъй като до момента нейният ликвидационен дял би дал 100 % от имуществото на дружеството, докато след вписването на увеличаване на капитала и приемане на нов съдружник ликвидационният й дял би бил 2 % от това имущество. Позовало се е на чл.127 ал.1 от ТЗ, според който всеки съдружник има дял от имуществото на дружеството, съобразно дела му в капитала. При вписан върху него запор всяко действие, което осуетява и избягва изпълнението върху дружествения дял и възпрепятства удовлетворяване на кредитора, е недействително спрямо кредитора.

Възможността за удовлетворяване е по реда на чл.517 от ГПК, при което равностойността на дела е имуществена последица от прекратяване на членствените правоотношения. Ликвидационният дял е имуществена последица от прекратяване на дружеството по решение на съда по иск на взискателя. Правото на взискателя да иска прекратяване на дружеството като носител на вземане за ликвидационния дял се осигурява и гарантира със забраната да се извършва разпореждане с този дял, която следва от вписания запор. Приложение намира забраната на чл.451 от ГПК, целяща да гарантира на кредитора да може да се удовлетвори от ликвидационния дял. Действието по увеличаване на капитала променя участието в капитала на длъжника, поради което е недопустимо.

Отказът е законосъобразен, съобразен е с постоянната съдебна практика на съдилищата, изразена както в Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о. , докладчик председателят Любка Илиева, в което 2 ясно и пълно е дадено тълкуване на правната природа на наложен запор върху дружествени дялове по чл.517 от ТЗ и последиците и ограниченията от това, така и в Решение № 41 от 3.02.2016 г. на ПАС по в. т. д. № 51/2016 г., Решение № 44 от 5.02.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 26/2015 г., Решение № 1429 от 8.07.2013 г. на САС по ф. д. № 1329/2013 г., Решение № 1495 от 14.08.2012 г. на САС по ф. д. № 2583/2012 г., Решение № 1873 от 18.09.2013 г. на САС по ф. д. № 3042/2013 г., които съдът споделя.

Съобразно разясненията на Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о., докладчик председателят Любка Илиева, обект на наложения запор е дружествения дял в състоянието, в което е към момента на налагане на запора, а не произтичащите от прекратяване на членственото правоотношение на съдружника имуществени вземания. Обект на запора не е вземане към дружеството, защото към датата на налагането му членственото отношение съществува. Прекратяването на членственото отношение е правна последица на волеизявлението на кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК, отправено към дружеството, когато няма доброволно удовлетворяване, и това негово право не може да бъде поставяно под условия или да зависи от волята на съдружника или на дружеството, респективно да бъде иззето чрез изпреварващи действия, предизвикващи промяна в правоотношението. На преобразуващото право на кредитора да прекрати по своя воля и чрез свое изявление членственото правоотношение на длъжника, евентуално да прекрати дружеството чрез иск, съответства само задължението на длъжника и дружеството да търпят това положение, но не и правото им те да предизвикват правна промяна. Това право им е „отнето“ от момента на налагане и вписване на запора на дялове /чл.451 ал.1 от ГПК/.

При наложен запор на дялове обект е дружествения дял и от вписване на запора за съдружника възниква задължението да търпи това положение. На правото на взискателя да се удовлетвори по реда на чл.517 ал.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника по чл.125 ал.3 от ГПК като сам предизвика чрез волеизявление прекратяване на членственото отношение на длъжника му, евентуално – като предизвика чрез иск прекратяване на дружеството, колерира задължението на съдружника и на дружеството да търпят това и задължението им да не изменят по никакъв начин дружественото правоотношение. Даденото на кредитора право да се удовлетвори принудително конкурира и се противопоставяне на всички имуществени и неимуществени права на съдружника и го задължава да не изменя съществуващото правно положение като му отнема правото да се разпорежда с дяловете в полза на трето лице, едностранно да изменя правоотношението като го прекрати, както и задължава дружеството да не внася промяна в правоотношението чрез намаляване, увеличаване на капитала, приемане на нов или изключване на съдружника. В противен случай съдружникът или дружеството, чрез предизвиканата от тях промяна в членственото отношение чрез 3 прекратяването му или изменението му, ще осуетят реализиране на правото на взискателя да се удовлетвори чрез започнатото принудително изпълнение, защото ще изменят обекта на запора.

Наложеният запор има обезпечителен характер и гарантира правото на кредитора да се удовлетвори по особения ред на чл.517 ла.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника след като по своя воля и по своя преценка отправи изявление до дружеството за прекратяване на членственото отношение на съдружника и иска плащане на ликвидационния дял.

Поради горното са неоснователни наведените в жалбата доводи, според които се стига до изкуствено разделяне на членственото отношение на имуществени и неимуществени права като неимуществените се упражнявали без ограничение безпрепятствено от съдружника, а имуществените се трансформират във вземане на кредитора. Това противоречи на нормата на чл.517 ал.3 от ГПК, където ясно е казано, че правото да трансформира дяловете във вземане за ликвидационната им стойност е само на кредитора, а не на длъжника. След като обект на запора са дяловете, то налагането на запора ограничава упражняването на всички видове права по повод притежаваните дялове – както имуществени, така и неимуществени.

Нормата на чл.451 ал.1 от ГПК съдържа общото правило за правните ограничения при наложен запор и с пълна сила се отнася и за запор на дялове по чл.517 от ГПК – на съдружника се забранява да изменя правоотношението по всякакъв начин, защото това може да осуети правата на кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК.

С оглед на това тълкуване на института следва, че на ЕСК със запорирани дялове е забранено и да увеличава капитала чрез приемане на нов съдружник, който да поеме новите дялове, защото това също води до изменение на членственото отношение, обект на запора. Длъжностното лице е онагледило до какво би довела поисканата със заявлението промяна в капитала и в персоналния състав – ще се създаде ново членствено правоотношение с нов съдружник, който ще контролира 98 % от капитала, в резултат на което досегашният ЕСК ще стане съдружник с 2 % от капитала.

От датата на вписване на запора 24.07.2023г. ЕСК и дружеството са длъжни да търпят правното ограниче и да се съобразяват с него като запазят статуквото такова, каквото е към датата на вписване на запора, поради което основателно и съобразно правомощия си дължностото лице е отчело забраната на чл.451 от ГПК и е отказало випсване на промените.

Визираните в жалбата аргументи, извлечени от чл.73в от ТЗ и упражняването на неимуществени права, не са съобразени с института на запор на дружествени дялове и неговия смисъл, а цитираната съдебна практика е в пряко противоречие с изложената по – горе практика на ВКС и даденото тълкуване, което все още е актуално.

Предвид установената задължителна практика на ВКС по тълкуване на 4 чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, изразена в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585-2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768-2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 60341 от 8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1603-2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1384-2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, разноски в полза на агенцията не се присъждат поради характера на производството като едностранно и охранително, чиято правна природа не е променена със създадената норма на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

Въз основа изложеното отказът ще се потвърди, поради което съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20230726052822-2 от 28.07.2023г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20230726052822 от 26.07.2023г. по партидата на „1284” ЕООД ЕИК 202619957 гр. Пловдив за вписване увеличаване на капитала и прием на нов съдружник.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.

Решението да се обяви.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5