Решение № 5 от 06.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Плевен, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430200997 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 23-0256-000068/ 24.03.2023 г. на НАЧАЛНИК на РУ-Д.М. при ОДМВР-ПЛЕВЕН, на КМЕТСТВО с.П. ЕИК:

******, със законен представител - Д. Г. А. ЕГН : ********** /кмет/, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице подало жалба чрез законния си представител, до РАЙОНЕН

СЪД

ПЛЕВЕН.

Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН. Наред с това, бланкетно оспорва НП по същество, като отбелязва, че констатациите в АУАН/НП, не отговарят на истината. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че АУАН не съдържа съответна правна квалификация на извършеното нарушение, както и че е съставен след изтичането на 3-месечен срок от откриването на нарушителя. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане 1 на сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 /седемстотин/ лева, за което представя нарочен списък.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при

ОДМВР-ПЛЕВЕН, представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №123630/01.03.2023г. от страна на В. М. Т. – мл.автоконтрольор при РУ-Д.М., в присъствието на свидетеля Л. К. Х. и кмета на КМЕТСТВО С.П. – Д. А..

Съставен е за това, че на 11.11.2022г. в село С., на черен път, продължение на ул."И.", с посока на движение сметището, което се намира на края на селото , в близост до ул."С.", управлява автомобил "***", с регистрационен № ****, с прикачено ремарке с регистрационен № ****, собственост на КМЕТСТВО с.П., като не е сключ е н договор за задължителна застраховка „Гражданска отговоност“ за прикачено ремарке №**** – нарушение по „483 (1) – Чл.638 ал.1 т.2“. При съставяне на АУАН, представителят на КМЕТСТВО С.П. бланкетно отбелязал, че има възражения; допълнителни такива не постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел фактическата обстановка, отразена в АУАН изцяло, а правната квалификация на нарушението – прецизирал, като посочил, че се касае за такова по чл.483 ал.1 т.1 КЗ. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на КМЕТСТВО с.П. ЕИК: ******, със законен представител - Д. Г. А.

ЕГН: ********** /кмет/, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 13 от делото/. Не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН. Внимателното запознаване със съдържанието на обжалваното НП разкрива, че са налице надлежно описание на нарушението, датата и мястото, където се твърди, че е било извършено, обстоятелствата, при които се твърди, че е било извършено, ясно отбелязване на законните разпоредби, които са били нарушени, вида и размера на наложеното наказание – имуществена санкция. Действително, в АУАН е направено не особено прецизно отбелязване на законовите 2 разпоредби, които са били нарушени виновно - „483 (1) – Чл.638 ал.1 т.2 “, но от друга страна, в случая административнонаказващият орган е действал при условията на чл.53 ал.2 ЗАНН, т.е. извършил е надлежно прецизиране на правната квалификация, поради което, не може да се приеме, че горецитираната нейна редакция в АУАН, е ограничила правото на защита на нарушителя по начин, щото да се приеме съществено нарушение на процесуалните правила. От друга страна, в хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно доказателства в подкрепа на развиваната от страна на жалбоподателя теза, че нарушението по чл.483 ал.1 т.1 КЗ и неговия автор са били известни на органите на Полицията и че на 01.03.2023г., АУАН е съставен след изтичане на тримесечен срок от откриване на нарушителя, в разрез с разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН. Действително, на 11.11.2022г. е бил съставен друг АУАН за нарушение на ЗДвП, но видно от показанията на свидетелите Т. и Х., към посочената дата, полицейските органи не са разполагали с информация дали за прикачено ремарке №**** е бил налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като се касае за регистрация по КТИ, с която органите на МВР, нямат информационна връзка. Наред с това, по делото е представен препис на АУАН бл.№123627/22.12.2022г., съставен за същото нарушение, за което е съставен и процесния

АУАН№123630/01.03.2023г., но срещу физическото лице Д. Г. А..

Административнонаказателното производство въз основа на АУАН бл.

№123627/22.12.2022г. обаче било прекратено с Резолюция на административнонаказващия орган от 24.01.2023г. и било разпоредено съставянето на процесния АУАН. Видно е, че нарушението по чл.483 ал.1 т.1 КЗ е било известно на органите на Полицията към 22.12.2022г., но от една страна, липсват достатъчно доказателства дали е било известно и преди тази дата, а от друга страна, считано от 22.12.2022г., до 01.03.2023г., не е бил изтекъл тримесечен срок, т.е. позоваването на чл.34 ал.1 ЗАНН, се явява неоснователно.

Все пак, в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изрязяващо се в следното:

Съобразно чл.2 ал.2 ЗМСМА, „Съставни административнотериториални единици в общините са кметствата и районите. Те се създават при условия и по ред, определени в закон.“, а съобразно чл.14 ЗМСМА, „Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.“. Видно е, че Законодателят не е придал на кметствата, качеството на юридически лица, а такива - са единствено Общините. По смисъла на ЗМСМА, кметствата са единствено административно-териториални единици, като в конкретния случай, КМЕТСТВО С.П., представлява такава единица от ОБЩИНА Д.М.. На следващо място, съобразно чл.83 ал.1 ЗАНН, „В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на 3 общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.“, а съобразно чл.638 ал.1 т.2 КЗ, „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.“. Видно е, че КМЕСТВО С.П., като неперсонифицирана административно-териториална единица на ОБЩИНА Д.М., не е – и не може да бъде – годен субект на административно нарушение, а такъв в случая, би могла да бъде единствено ОБЩИНА

Д.М..

Следователно, още с образуването на административнонаказателното производство, чрез съставяне на процесния АУАН, изначално е привлечен към административнонаказателна отговорност субект, който е негоден да понесе такава отговорност – неперсонифицирана административно-териториална структура, съставна част от юридическо лице. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на цялото административнонаказателно производство, включително – на издаденото Наказателно постановление, което подлежи на отмяна, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

При този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН. Видно е, че са представени доказателства /л.41, л.100 от делото/ за платен от страна на Д. Г. А. адвокатски хонорар в размер на 700 лева. Наред с това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 700 лева, което се претендира, действително е прекомерно, при съобразяване на относимата в случая редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която, минималното възнаграждение в случая възлиза на 500 лева. Следва да бъде отбелязано, че се касае за казус без особена фактическа или правна сложност, поради което, като справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение, се преценява минималния такъв – 500 лева. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена д а заплати на Д. Г. А. ЕГН: ********** - Кмет на КМЕТСТВО с.П. ЕИК:

******, паричната сума в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №997/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като следва да бъде оставено без уважение искането за разноски в размер над 500 лева, до 700 лева, поради прекомерност.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 23-0256-000068/ 24.03.2023 г. на НАЧАЛНИК на РУ-Д.М. при ОДМВР-ПЛЕВЕН, с което на КМЕТСТВО с.П. ЕИК: ******, със законен представител - Д. Г. А. ЕГН : ********** /кмет/, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН д а заплати на Д. Г. А. ЕГН: ********** - Кмет на КМЕТСТВО с.П. ЕИК: ******, паричната сума в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №997/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в размер над 500 лева, до 700 лева, поради прекомерност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5