Разпореждане № 1294 от 05.11.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1294 гр. Перник, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500628 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД чрез пълномощника му юрк. С. К. срещу Решение № 621 от 23.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1188/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е осъдено Застрахователно дружество "ЕВРОИНС“ АД да заплати на Д. Г.

Кадийска – Варадинова сумата над 7 000,00 лева до присъдения размер от 12000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, битови неудобства, страх и уплаха по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота Ярис Версо“, с рег. № ***, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 13.05.2023 г. на ПП – 1, Е – 79, км. 316+823, при разклона за с. Тополница причинил ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2025 г. до окончателното плащане. Съдът е отхвърлил иска за законната лихва за периода от 13.05.2023 г. до 03.03.2025 г., като неоснователен. Със същото решение Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да заплати направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта, в която искът е уважен за сумата над 7 000,00 лв., поради което се иска неговата отмяна в съответната част. В останалите му части решението не е обжалвано.

В жалбата се сочи, че съдът неправилно е формулирал своите правни изводи относно справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от въззиваемата Д. Кадийска – Варадинова. Възразява, че така определеният 1 размер не е съобразен с тежестта и размера на претърпените от инцидента увреди и произтеклите от тях болки и страдания. Сочи, че обезщетение в размер от 7 000,00 лв. е справедливо и достатъчно да обезщети в пълен размер претърпените вреди и да обезщети пострадалата. В просторен анализ на съдебния акт се възразява, че съдът не е изложил достатъчно мотиви по прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД, като се сочи относима съдебна практика.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се сочи необходимост от събирането на нови такива.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище по жалбата. Същата намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и прави искане за потвърждаването му. По отношение на релевираните от въззивния жалбоподател възражения, въззиваемата страна посочва, че същите са неоснователни и не се подкрепят от материалите по делото. Възразява, че сумата от 7 000,00 лв. не е достатъчна, за да обезщети претърпените от нея вреди, като акцентира върху обстоятелството, че е понесла множество по вид и брой травми.

Изразява становище в подкрепа на първоинстанционният акт като посочва, че съдът се е съобразил с критерия за справедливост, обективиран в чл.52 ЗЗД, като е мотивирал обстойно своето решение и същото е съобразено с актуалната относима съдебна практика. В заключение иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционният акт в обжалваната му част.

С писмения отговор не се представят нови доказателства и не се иска събирането на нови такива.

И двете страни претендират разноски.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалбата е допустима (подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

С въззивната жалба и писмения отговор не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото 2 разпореждане.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на окончателен доклад.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за 11.12.2025г. от 10.30 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по МЕДИАЦИЯ, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1294 гр. Перник, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500628 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД чрез пълномощника му юрк. С. К. срещу Решение № 621 от 23.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1188/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е осъдено Застрахователно дружество "ЕВРОИНС“ АД да заплати на Д. Г.

Кадийска – Варадинова сумата над 7 000,00 лева до присъдения размер от 12000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, битови неудобства, страх и уплаха по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота Ярис Версо“, с рег. № ***, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 13.05.2023 г. на ПП – 1, Е – 79, км. 316+823, при разклона за с. Тополница причинил ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2025 г. до окончателното плащане. Съдът е отхвърлил иска за законната лихва за периода от 13.05.2023 г. до 03.03.2025 г., като неоснователен. Със същото решение Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да заплати направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта, в която искът е уважен за сумата над 7 000,00 лв., поради което се иска неговата отмяна в съответната част. В останалите му части решението не е обжалвано.

В жалбата се сочи, че съдът неправилно е формулирал своите правни изводи относно справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от въззиваемата Д. Кадийска – Варадинова. Възразява, че така определеният 1 размер не е съобразен с тежестта и размера на претърпените от инцидента увреди и произтеклите от тях болки и страдания. Сочи, че обезщетение в размер от 7 000,00 лв. е справедливо и достатъчно да обезщети в пълен размер претърпените вреди и да обезщети пострадалата. В просторен анализ на съдебния акт се възразява, че съдът не е изложил достатъчно мотиви по прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД, като се сочи относима съдебна практика.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се сочи необходимост от събирането на нови такива.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище по жалбата. Същата намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и прави искане за потвърждаването му. По отношение на релевираните от въззивния жалбоподател възражения, въззиваемата страна посочва, че същите са неоснователни и не се подкрепят от материалите по делото. Възразява, че сумата от 7 000,00 лв. не е достатъчна, за да обезщети претърпените от нея вреди, като акцентира върху обстоятелството, че е понесла множество по вид и брой травми.

Изразява становище в подкрепа на първоинстанционният акт като посочва, че съдът се е съобразил с критерия за справедливост, обективиран в чл.52 ЗЗД, като е мотивирал обстойно своето решение и същото е съобразено с актуалната относима съдебна практика. В заключение иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционният акт в обжалваната му част.

С писмения отговор не се представят нови доказателства и не се иска събирането на нови такива.

И двете страни претендират разноски.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалбата е допустима (подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

С въззивната жалба и писмения отговор не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото 2 разпореждане.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на окончателен доклад.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за 11.12.2025г. от 10.30 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Разпечатката съдържа 58 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3f5c061-6480-415a-811c-4d9d3de49a41