Определение № 368 от 25.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от В. И. И. против Определение № 382 от 26.03.2025 г. по в.гр.д. № 178/2025 г. на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството относно насрещната жалба на В. И., депозирана на 21.01.2025 г., против решението по гр.д. № 379/2024 г. на Районен съд Русе.

Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за неправилен, като излага съображения, че не му е известна използваната терминология от съда, в частност понятието деволутивен и суспенсивен ефект. Според предявения иск в Районен съд Русе ответници са две страни, при условията на солидарност, а не е предявен главен и евентуален иск. Счита, че има право на насрещна въззивна жалба, като се поддържа становището за недопустимост на първоинстанционното решение.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, ведно с процесуалните разпореждания, произтичащи от тази отмяна.

От ответниците по жалба не е заето становище.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за 1 установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Районен съд Русе са предявени искове с правно основание чл.

45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД от П. Х. Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетната И. И. В. против В. И. И. и Община Русе за солидарно осъждане на сумата от 2000 лв., частичен иск от вземане в размер на 12000 лв., ведно със законна лихва, считано от 31.05.2023 г. до окончателното изплащане, което вземане представлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени на малолетното дете в резултат на нанесени увреждания от куче, оставено без надзор.

С Решение № 1634/02.12.2024 г. по гр.д. № 379/2024 г. на Районен съд Русе е осъден В. И. да заплати на П. Д., като майка и законен представител на И. В. сумата от 2000 лв., предявена частично от 12000 лв., ведно със законна лихва от 31.05.2023 г., като е отхвърлен предявеният иск на П. Д., като майка и законен представител на И. В. срещу Община Русе за солидарното й осъждане да заплати сумата от 2000 лв., частичен иск от вземане в размер на 12000 лв., като неоснователен и недоказан.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. Д., като майка и законен представител на И. В., в частта, в която искът на ищцата е отхвърлен по отношение на Община Русе, за което е образувано в.гр.д. № 178/2025 г. на Окръжен съд Русе.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на Община Русе, както и на В. И., който в двуседмичния срок е депозирал отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, с която моли за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част.

С протоколно определение от 25.03.2025 г. по в.гр.д. № 178/2025 г. на Окръжен съд Русе е прието, че депозираната насрещна въззивна жалба от В.

И. се явява недопустима, с оглед настъпилия деволутавен и суспензивен ефект по отношение на този ответник, тъй като с депозираната въззивна жалба от П.

Д. се поддържа висящността по производството само по отношение на ответника Община Русе, а не и по отношение на депозиралия насрещната въззивна жалба ответник, поради което същата се явява депозирана след 2 срока. Мотивиран от това, въззивният състав е прекратил производството по насрещната въззивна жалба на В. И., депозирана на 21.01.2025 г., против решението по гр.д. № 379/2024 г. на Районен съд Русе. Това определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 263, ал. 2 ГПК в срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. В конкретния случай от данните по делото е видно, че постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ищеца само в частта, в която е отхвърлен искът за солидарното осъждане на втория ответник Община Русе. В. И. не е подал в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба против решението в частта, в която предявеният иск срещу него е уважен. Едва след получаването на препис от подадената въззивна жалба на ищеца, депозира „насрещна въззивна жалба“, която не може да бъде квалифицирана като такава, поради липсата на насрещност. Насрещната въззивна жалба не може да има за предмет произнасяне по правоотношения, които, макар и част от целия общ предмет на делото пред първоинстанционния съд, са различни, между други страни от тези по правоотношението по въззивната жалба, и спрямо които правоотношения заинтересованата страна не е подала самостоятелна въззивна жалба в преклузивния срок. В този смисъл е и константната съдебна практика – Определение № 543/09.10.2018 г. по ч.т.д. № 1939/2018 г., ІІ Т.О., Определение № 240/27.05.2019 г. по ч.т.д. № 702/2019 г. на І Т.О., Определение № 111/24.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1872/2019 г., І Г.О. на ВКС. Ответниците в първоинстанционното производство не са необходими, а обикновени другари.

С оглед на това, по подадената от ищеца въззивна жалба насрещна страна се явява Община Русе, а не В. И.. В частта, в която И. е осъден да заплати на ищеца обезщетение, решението е влязло в сила с изтичане на двуседмичния срок за обжалване. В този смисъл изводът на въззивния състав на Окръжен съд Русе, че постъпилата насрещна въззивна жалба няма характер на такава, а като самостоятелна въззивна жалба тя е депозирана извън срока за обжалване, и като просрочена не подлежи на разглеждане, се споделя и от настоящия състав.

По тези съображения настоящият състав приема, че определението за прекратяване на производството е съобразено с процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено.

3

При този изход на спора не се дължи произнасяне по искането на частния жалбоподател за разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение с рег. № 382, постановено в съдебно заседание от 25.03.2025 г. по в.гр.д. № 178/2025 г. на Окръжен съд Русе, с което производството по делото е прекратено относно насрещната въззивна жалба на В. И. И., депозирана на 21.01.2025 г. против решението по гр.д. № 379/2024 г. на Районен съд Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4