Решение № 1031 от 28.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Сливен, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230105883 по описа за 2024 година

Предявени са положително установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и депозирано в срок възражение от длъжника, с цена на иска 1000 лева главница, договорна и наказателна лихва и годишни такси.

Твърди се, че на 29.10.2024 г. ищцовата банка е получила съобщение от Районен съд - Сливен, с което „Първа Инвестиционна Банка“ АД е уведомена, че с Определение № 3738/14.10.2024 г. Районен съд - Сливен се установява редовността на връчване па поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадени по частно гражданско дело № 2447/2024 г. по описа на Районен съд — Сливен, Гражданска колегия, IV състав срещу длъжника С. А. Я.. Съгласно връчения им със съобщението препис от гореописаното определение съдът им е указал да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок.

Във връзка с това разпореждането на съда, и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за банката е налице правен интерес да предявят положително установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуването на вземането срещу длъжника С. А. Я..

Ищцовото дружество твърди, че на 31.07.2017г. между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 044CC-R-002924/31.07.20l17 г.

1

Твърдят, че по силата на договора за кредит и общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Мастер Кард и Виза/Общите условия/, представлявали неразделна част от договора, като банката е предоставила 1000 лева с краен срок за погасяване 31.07.2018г. с опция за автоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Последното автоматично удължаване, съгласно т.19.1.1 от Общите условия на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка било до 31.07.2024г.

Съгласно т.8 от Договора за кредит Кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката.

При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в Извлечението по картовата сметка, на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем лимит (наричан неразрешен овърдрафт), независимо от причината за това, Кредитополучателят заплаща на Банката върху непогасената част от дълга за дните просрочие лихвата по т.8 от Договора, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта, за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от транзакцията лихвата по т.8 от Договора, увеличена е 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец за съответната валута.

Кредитополучателят се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина предвиден в Договора за кредит и Общите условия към него.

На 31.07.2017г. и на 10.07.2020г. Кредитополучателят е получил своята кредитна карта, като кредитът е усвояван и погасяван по банкова сметка на Кредитополучателя с 1BAN: BG70FINV915010BGNBFZJI, открита на името на Кредитополучателя в Банката на няколко транша, които са описали в табличен вид в исковата молба.

Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание т. 13.1.1. от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД, неразделна част от Договора за кредит, на 28.03.2024г., Банката, чрез ЧСИ Павел Г.ев- ЧСИ с район на действие ОС Сливен, с per. № 837 на КЧСИ, е връчил на Кредитополучателя покапа за доброволно изпълнение на задълженията по Договора за кредит с предоставен едномесечен срок за изпълнение от получаване на поканата.

Тъй като Кредитополучателят не е платил просрочените задължения по Договора за овърдрафт в предоставения им срок за доброволно изпълнение, Банката е обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 07.05.2024г.

Въпреки поетите с Договора за кредит задължения, Кредитополучателят не е обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга.

Предвид гореописаното и въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на банката, е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Първа 2

Инвестиционна Банка“ АД, с която длъжника С. А. Я. е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, следните суми - 1 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2024г, до окончателното плащане на дълга; както и 659.58 лева - Договорна лихва, начислена за периода 20.09.2021г,- 06.05.2024 г. включително; и сумата от 367.43 лева - наказателни лихви, начислени за периода 08.11.2021 г,06.05.2024 г.; така също и 3.83 лева. - Законна лихва начислена за периода 07.05.2024г.-16.05.2024г., включително; и 135.00 лева. (сто тридесет и пет лева) - годишни такси, както и сума в общ размер на 86,82 лева (осемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) - разноски в заповедното производство.

Въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, Банката е подала молба за образуване на изпълнително дело.

Срещу Кредитополучателя е образувано изпълнително дело № 20248370400416 но описа на ЧСИ Павел Г.ев, с peг. № 837 на КЧСИ.

Твърдят, че задължението не е погасено и към настоящия момент.

Молят на основание чл. 422 от ГПК, да се постанови решение, с което да установите със сила на присъдено нещо, че към 17.05.2024 г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК) ответникът С. А. Я. дължи на „Първа Инвестиционна Банка” АД сумата от общо 2 165.84 лева, включваща главница и лихви към 17.05.2024 г., от които: 1 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2024г. до окончателното плащане на дълга; 659.58 лева - Договорна лихва, начислена за периода 20.09.2021г.- 06.05.2024 г., включително дължима на основание т. 8 от Договора; 367.43 лева - Наказателни лихви, начислено за периода 08.11.2021г.- 06.05.2024 г.; 3.83 лева. - Законна лихва начислена за периода 07.05.2024г.-16.05.2024г., включително; 135.00 лева. - годишни такси.

Молят да се постанови изричен диспозитив, с който ответницата С. А.

Я. да се признае за установено, че ответницата дължи на „Първа Инвестиционна Банка” АД, направените разноски в заповедното производство, присъдени с изпълнителния лист, издаден в полза на Банката, възлизащи на 86,82 лева.

Молят да се осъди ответницата С. А. Я. да заплати на „Първа Инвестиционна Банка” АД и всички разноски, направени по настоящото производство, в това число държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева, както и за назначения особен представител.

В условията на евентуалност, моля, в случай, че в законоустановения срок за отговор на исковата молба, в случай че ответницата не депозира такъв и не се яви на първото по делото съдебно заседание, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, то да се приложи нормата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, като се постанови неприсъствено решение срещу ответницата, с което същата да бъде осъдена да ни заплати процесните суми, ведно с направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

При условията на чл. 131 от ГПК в законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който оспорва предявените искове. Наведени са следните възражения:

3

В договора на основание Общите условия са залегнали неравноправни по своя характер клаузата за предсрочна изискуемост. Съгласно Решение № 82/07.07.2022г., постановено по т.д. № 871 /21 г., ВКС, I т.о националният съд следва да направи и служебно, ако не е бил сезиран от страната, преценка за неравноправност на клаузата за предсрочна изискуемост през ограничен период като съобрази критериите, посочени в решение 26.01.2017г. по дело С421/14 на СЕС. Те са установени и в Решение от 14.03.2013г. по д. № С-415/11 г. на СЕС. Според тях Директива 93/13/ЕИО намира приложение по отношение на тази клауза от договор за кредит. Съдът е длъжен да провери дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, зависи от неизпълнение от страна на потребителя/длъжника на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които неизпълнението е достатъчно тежко с оглед срока на кредита и размера на задължението по него, дали клаузата дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на договора на посочената изискуемост на кредита.

Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване от съдебната практика на разпоредба от националното право, уреждаща клаузите за предсрочна изискуемост на задължение по договор за кредит, която забранява на националния съд, установил неравноправния й характер да я обяви за недействителна и да откаже да я приложи, когато на практика продавачът или доставчикът не я е приложил, но е спазил условията, предвидени в разпоредбата от националното право. Съдът следва да прецени дали клаузата от договора, уреждаща предсрочната изискуемост, отразява разпоредбата на закона и до колко тя ограничава основанията за прилагането й до предвиденото в нея. Ако тя не отразява точно законовия текст тя попада в приложното поле на директива 93/13/ЕИО и съдът е длъжен да прецени твърдения за неравноправен характер. При констатиран неравноправност националният съд, съгласно чл.6, пар.1 от Директива 93/13 следва само да не прилага такава договорна клауза, така че тя да няма задължителна сила за потребителя, но без да се изменя съдържанието й. Договорът трябва да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът./ дело С-421 /14г./. Във всеки конкретен случай съдът следва да направи преценка за неравноправен характер на клаузите по договора, включително и на тази за предсрочна изискуемост, с оглед на обстоятелствата по делото. На такава преценка в настоящото производство подлежи клаузата на чл.31.2, б. „а“ от договора за банков кредит от 2017г., на която се е позовал кредиторът, за да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Според нея неговото потестативно право да поиска плащане въпреки срока възниква при неизвършване на което и да е плащане от кредитополучателят повече от пет 4 работни дни след датата, на която то е станало изискуемо. Намира, че съдът следва да се произнася служебно при наличие на неравноправна клауза на договора.

Счита, че вземането е погасено по давност, като в съответствие на материалния закон следва извода, че давността започва да тече от датата на изискуемост от вноска с краен срок за погасяване: 31.07.2018 г.. и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.05.2024 г.

Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на възнаграждение.

Счита, че предявените от ищцовото дружество „Първа Инвестиционна Банка” АД са неоснователни и недоказани, поради неяснота относно начина и стойностите по който е формиран главния иск, а от тук и начина и стойностите за формиране на акцесорното вземане, не са спазени директива на Европейския съюз, тълкувателно решение ВКС, и в полза на ответника е настъпила погасителна давност и на основание гореизложеното, като моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло на това основание.