Определение № 195 от 14.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Шумен, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500100 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАДгр.София, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., действащо чрез юрисконсулт Н.А. против разпореждане №230/31.01.2024г. по ч.гр.д.№118/2024г. на НПРС, с което е отхвърлено частично заявлението на дружеството срещу длъжника М. С. А. за сумите: 198,80 лв.договорна лихва за периода от 20.02.2023г. до 20.01.2024г.; 1061,40лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2023 г. до 20.01.2024 г.; 89,88 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 21.02.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 25.01.2024 г., и по отношение на разноските- за дължима държавна такса за разликата над 18,82 лв. до 46,80 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 20,11 лв. до поисканите 50 лв.. Сочи, че съдебният акт в сочената част се явявал неправилен и незаконосъобразен. Погрешно съдът счел, че в процесния договор за кредит, липсва информация за ГПР, тъй като същата била посочена в приложения към договора за кредит и неразделна част от него – Стандартен европейски формуляр, видно от който ГПР е в размер на 48.90 %. Ето защо и било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр-искане за допълнителни услуги, с длъжникът бил сключен договор за допълнителни услуги към заем, подробно описани в приложение №1 към договора. Допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем и се предоставяли на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр. Те се отличавали от дейностите като одобрение/усвояване на кредита, извъсъдебно събирани, изпращане на напомнителни писма и др.. Неправилно заповедният съд приел и че чрез претендирането на дума по договора за допълнителни услуги се увеличавал размера на ГПР по договор, тъй като договорът за допълнителни услуги не бил част от основния договор за заем. Моли разпореждането да бъде отменено в отхвърлителната част и бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните суми изцяло.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери 1 законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. №118/2024г на НПРС е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.София, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. С. А. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите: 983.72лв. главница; : 198,80 лв.договорна лихва за периода от 20.02.2023г. до 20.01.2024г.; 1061,40лв.

– суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2023 г. до 20.01.2024 г.; 89,88 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 21.02.2023г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и за присъждане на разноски в размер на 46.68лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем MicroCredit №9032-00128273 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9032-00128273, сключени между „МикроКредит“ АД и М. С. А. на 12.01.2023г.., като впоследствие вземанията по двата договора били прехвърлени от страна на „МикроКредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ по силата на приложение №01/30.03.2023г. към рамков договор за продажба на вземанията от 30.03.2023г..

С разпореждане №230/31.01.2024г. съдът е отхвърлил частично заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу М. С. А. за сумите, както следва: 198,80 лв.договорна лихва за периода от 20.02.2023г. до 20.01.2024г.; 1061,40лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2023 г. до 20.01.2024 г.; 89,88 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 21.02.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 25.01.2024 г.. За да достигне до този резултат съдът е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен ГПР по кредита. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. По отношението на вземането за сумата в размер на 1061.40лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 20.02.2023г.20.01.2024г. е приел, че в случая не се касае за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което и кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за тях. Според съда, със сключването на договора за допълнителни услуги се целяло единствено заобикаляне на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК същият се явява нищожен. В противоречие с чл. 10, ал. 4 от ЗПК, не бил посочен за всяка една от услугите и какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и освен това клаузите, уреждащи допълнителни услуги се явявали неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП, тъй като ползването на всяка от услугите било обусловено от насрещната воля на кредитора.

Приел е, и че чрез претендирането на суми по договора за допълнителни услуги се увеличавал размера на ГПР по договора за кредит, като по този начин размерът му надхвърля максимално допустимия такъв съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е 2 налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР и твърдението на жалбоподателя, че информацията относно размерът на ГПР, който е задължителен реквизит на договора, се съдържала в приложения към договора за потребителски кредит - стандартен европейски формуляр, не може да санира липсата му в основния договор за кредит. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните /решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.

№2024/2022г. І т.о., решение №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./. Ето защо и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за сумите 198,80лв.-договорна лихва за периода от 20.02.2023г. до 20.01.2024г. и 89,88 лв.- лихва за забава по договор за заем за периода от 21.02.2023г. до подаване на заявлението в съда – 25.01.2024г..

Не са налице условия за издаване заповед за изпълнение и за сумата 1061,40лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 20.02.2023 г. до 20.01.2024г..

Видно от договора за допълнителни услуги, същите са: 1. посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, 3.безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. разглеждане до минути; 6. преференциално одобрение и 7. право за участие в специални промоции. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с 3 усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от седемте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.