Определение № 3155 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3155 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502855 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 против Разпореждане, обективирано в Заповед №7514/ 04.09.2024г по ч.гр.д.№ 13226/ 2024г. на ПРС – I бр. с., с което е отхвърлено частично заявлението по чл.417 ГПК срещу длъжника В. П. за разликата над сумата 10781,8 лв до пълния размер от 16 937,28 лв за главницата и за 172,65 – договорна лихва. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане при оспорване изводите на районния , вкл. относно ГПР в процесния договор.

Иска се отмяна в обжалваната част и уважаване на заявлението по чл.417 ГПК изцяло.

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С подаденото заявление по чл.417 ГПК на жалбоподателя е поискано издаване на ЗНИ срещу длъжника В. П. П. за сумите: 16 937,28 лв, договорна лихва от 172,65 за периода 15.02.23г.-31.05.23г., обезщетение за забава от 1519,85 лв за периода 15.02.23г. – 18.06.2024г., ведно с разноските по делото и юриск. възнаграждение.

При отхвърляне на заявлението в посочената част заповедният съд е изходил от задължението по чл.411, ал.2, т.3 ГПК относно изискванията за проверка искането да не се основава на неравноправна клауза в договора с потребителя или обоснована вероятност за това. Констатирано е, че по процесният ДПК е отпуснат кредит в размер на 13 000 лева и ГПР в размер на 21,84 %, но отделно от това застраховка в размер на 4 650,06 лв при общо дължима сума от 26 618,42 лв, които клаузи са приети за неравноправни поради въвеждането на такива разноски за потребителя с обоснована вероятност за нарушение на нормите на ЗПК и ЗЗП . При тези изводи е обоснована дължимостта само на чистата стойност по кредита, от главницата по който са приспаднати заплатените четири вноски всяка от по 1

554,55 лв.

Изведеният правен извод във връзка с представения ДПК от 15.08.2022г. на заповедният съд е правилен. Извършената служебна проверка за противоречие за наличие на неравноправни клаузи в ДПК е в правомощията и задълженията на заповедния съд по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

В тази насока от въззивния състав в допълнение се намира, че поради предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга финансова институция по см. на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, се приема, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят е предвидил строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в чл.10 и чл.11.

В процесния приложен договор ГПР е определен в размер на 21,84 % като абсолютна процентна стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчислението на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Така с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази насока следва да се съобрази и практиката на СЕС в Решение от 21 април 2016г по дело С-377/14, в което е разяснено по задължителен начин, че член 3 буква л) и член 10, пар. 2 от Директива 2008/48, както и точка 1 от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

Поради тези съображения и липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, настоящият състав намира, че не е налице яснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин / чл.10, ал.1 ЗПК/. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК, при което правната последица е дължимост само на чистата стойност по кредита от потребителя, без същият да дължи лихва и други разходи по кредита.

Поради това и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед №7514/ 04.09.2024г по ч.гр.д.№ 13226/ 2024г. на ПРС – I бр. с. в обжалваната му част, в която е отхвърлено частично заявлението по чл.417 ГПК на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу длъжника В. П.

П.,ЕГН: ********** за разликата над сумата 10781,8 лв до пълния размер от 16 937,28 лв за главницата и за 172,65 – договорна лихва.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3