Определение № 30694 от 18.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30694 гр. София, 18.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110163362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпила е молба от *** искане за изменение на решението в частта за разноските като счита,че вместо да бъде присъден пълният претендиран размер от 1380 лева със съдебното решение са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение в размер от 635 лева. Моли съда да уважи молбата.

Насрещната страна *** не изразява становище по молбата.

Софийският районен съд приема,че молбата е допустима като подадена в срока за въззивно обжалване от страна в производството,която е представила списък за разноските,а разгледана по същество,молбата е частично основателна.

Съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния съдебен акт по съществото на спора,а отговорността за разноските се определя в съответствие с правилата,установени съгласно чл.78 от ГПК. В хипотезата,когато съдът разглежда установителен иск за установяване на вземане,за което е издадена заповед за изпълнение,съдът се произнася и относно дължимостта на разноските,присъдени за заповедното производство. В конкретния случай с постановеното съдебно решение исковата претенция е изцяло уважена и съдът е присъдил разноски и адвокатско възнаграждение в общ размер от 635 лева – 275 лева разноски и 360 лева адвокатско възнаграждение като е счел за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира,че молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна за сумата от 120 лева – внесен от страната ищец депозит за свидетел,която разноска съдът е пропуснал при определяне размера на дължимите разноски и в тази част решението следва да бъде изменено. Софийският районен съд приема за неоснователен доводът на ищеца чрез процесуалния му представител,че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 480 лева,тъй като цената на иска не е висока,делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност,а и е разгледано в рамките на едно съдебно заседание,при което определеното адвокатско възнаграждение от 360 лева се явява адекватно на 1 реализираните процесуални действия.

Софийският районен съд приема,че липсват предпоставки за присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Действително съдът,който разглежда установителния иск се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство,но когато такива са били поискани,съответно присъдени в рамките на заповедното производство. Съдът не се произнася служебно по дължимостта на разноските,а за да се произнесе по въпроса за разноските е необходимо да бъде сезиран от страната,която претендира присъждане на разноски – в този смисъл са разпоредбите на чл.80 от ГПК и чл.81 от ГПК,чието систематично място е в част първа – Общи правила и които разпоредби са относими за всички съдебни производства. В настоящия случай с депозираното заявление по реда на чл.410 от ГПК страната заявител не е поискала присъждане на разноски,поради което и такива не са били присъдени със заповедта за изпълнение. Съдът намира,че ако страната не е поискала присъждане на разноски по заповедното производство,не е оправдано от гледна точка на закона такова искане да бъде формулирано за първи път с исковото производство. Пропускът на страната да формулира искане за присъждане на разноски за съответно производство – например заповедното производство не може да бъде поправен чрез формулиране на такова искане в производството по установителния иск. Както беше посочено,съдът,разглеждащ установителния иск се произнася за разноските в заповедното производство,които са били поискани своевременно и са били присъдени,отчитайки изхода от производството по установителния иск,но не е допустимо за първи път с решението по установителния иск да бъдат присъдени разноски за заповедното производство,чието присъждане не е поискано при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 8453/12.05.2025 г.,постановено по гражд.дело № 63362/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав като увеличава по размер присъдените съдебноделоводни разноски в полза на *** от 635 лева на 755 ( седемстотин петдесет и пет ) лева и оставя без уважение искането на *** в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2