Решение № 4647 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4647 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докл*ното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330105335 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. К. И., ЕГН **********, представляван по пълномощие от * М. В. М., за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от 1830,40 лева в индивидуален договор за потребителски кредит **г., сключен между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК

200604885 и М. К. И., ЕГН **********, поради противоречието й със закона и добрите нрави. Претендира разноски и ангажира доказателства.

В исковата молба са изложени подробни съображения, обосноваващи нищожността на клаузата от договора, а в постъпилия писмен отговор са наведени доводи за неоснователност на исковете.

ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат спор относно сключването на процесния договор за кредит и посочените в същия параметри на ГПР, фиксирания лихвения процент, предоставената в кредит парична сума и срок за връщане на сумата.

По делото е представен и заверен препис от цитирания договор.

Касае се за договор за потребителски кредит, чиято правна 1 регламентация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на член 24 от ЗПК и в ЗЗП. Ищецът има качество качеството на потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и 11 от ЗПК.

В процесния договор за кредит е уговорено, че заемателят дължи заплащане на допълнителна незадължителна услуга такса за експресно разглеждане на заявлението с искане за потр. кредит в размер на 1830,40 лева, като страните се съгласяват таксата да се заплати от кредитополучателя разсрочена на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Уговорената в разглеждания договор такса за експресно разглеждане на документи представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 забрана.

С оглед на изложените съображения клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна, като уговорена в противоречие със ЗПК, респ. същата не поражда права и задължения за страните по договора.

От друга страна, липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен незабавно. На следващо място, чрез посочената 2 клауза се стига до оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на член 19, ал. 4 ЗПК относно начисляването на ГПР в размер пет пъти по-висок от законната лихва. Този извод следва от това, че размерът на ГПР без включване таксата за експресно разглеждане и съответно, кредиторът би се обогатил неоснователно чрез заобикаляне на закона. Процесната клауза следва да се прогласи за нищожна на основание член 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като същата е в противоречие със закона /член 10а ЗПК/.

Съгласно член 78 ГПК разноските са в тежест на ответника.

По делото ищецът е представляван от * М. от ПАК, по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗА съгласно удостовереното в договора за правна защита. В полза на същия следва да бъде присъдено дължимото *катско възнаграждение в размер на 580,80 лв., съобразно член 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.

На ищеца ще се присъдят разноски за държавната такса в размер на 73,22 лева. Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от 1830,40 лева в индивидуален договор за потребителски кредит ***., сключен между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК 200604885 и М. К. И., ЕГН **********, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК

200604885 да заплати на разноски в размер на 73,22 лева.

ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК

200604885 да заплати на * М. В. М., вписан в *, сумата от 580,80 лв. *катско възнаграждение на осн. чл.38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п./__________ 3