Решение № 673 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300500813 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, чрез юрисконсулт Д. П. срещу решение № 26/09.02.2026г. по гр.д. № 358/2025г. на РС Първомай, с което са отхвърлени предявените от „АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, срещу Б. В. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, по реда на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ал.1 ЗПК, с чл.86 ал.1, изр.1 от ЗЗД във вр. с чл.33 ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗПК и с чл.92 ал.1 от ЗЗД за постановяване на решение, с което да се признае за установено със сила на присъдено нещо, че същият дължи на ищеца следните суми: 400,00 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 589250 от 04.01.2020г., сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва за забава върху главницата в размер на 256,02 лв. за период от 29.01.2020г. до 21.01.2025г., 12,00 лв. – договорна лихва за период от 04.01.2020г. до 29.01.2020г., и 954,94 лв. – неустойки на основание чл.17 от договора за паричен кредит.

Решението се обжалва като се сочи, че неправилно първата инстанция приема, че ищецът не е установил наличието на право да уведоми длъжника за извършената цесия от името на първоначалния кредитор, като с договора за цесия страните изрично са се уговорили 1 цесионерът да поеме уведомяването на длъжника. Сочи се валидно учредяване на представителна власт по гражданското право. Сочи се, че е доказано, че договорът за кредит от 04.01.2020 година е включен в предметния обхват на договора за цесия, което е видно от извадка от Приложение № 1 към договора, като при тази извадка са спазени изискванията за защита на личните данни, съобразно Регламент 2016/679 /GDPR/. Сочи се, че неправилен е подходът на съда да се отрече доказателствената стойност на представен частен документ, без да се упражнят процесуалните правомощия за изясняване на фактите по делото, като се задължи ищеца да представи извадка или да се назначи съдебно-счетоводна експертиза.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна е уведомена за въззивната жалба, като не е постъпил отговор от нейна страна.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателя „АСП Бета България” ЕООД, че неправилно РС Първамай приема, че ищецът не е установил наличието на право да уведоми длъжника за извършената цесия от името на първоначалния кредитор, като с договора за цесия страните изрично са се уговорили цесионерът да поеме уведомяването на длъжника. Неправилно първата инстанция приема, че не може да се направи категоричен извод, че ищецът е пълномощник на „СТИК-КРЕДИТ“ АД за уведомяване по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и че е придобил вземанията по Договор за потребителски кредит № 589250 от 04.01.2020г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и ответника, откъдето да извлича правото си да претендира посочените в исковата молба суми.

Въззивният съд намира, че пред първата инстанция е бил представен договора за продажба и прехвярляне на вземания от 22.03.2024г. /л.31-38 от делото на тази инстанция/, като видно в този договор е налице клаузата на чл.4.3. От същата ясно се вижда, че цедентът „СТИККРЕДИТ“ АД е упълномощил и едновременно задължил цесионера - „АСП Бета България” ЕООД да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците по чл.99 от ЗЗД, като е посочено че за процесуална икономия при уведомлението до тези лица ще се прилага писмено пълномощно във формата на приложение 3 от договора. Като към исковата молба е било приложено уведомление за цесията от ищцовото дружество до ответника Б. И.

/л.41/, ведно с пълномощното по приложение №3 /л.42/. Ето защо ответникът И. следва да се счита редовно уведомен за извършената цесия и за правата по процесния договор за потребителски кредит на ищеца „АСП Бета България” ЕООД.

2

Основателно е възражението на жалбоподателя „АСП Бета България” ЕООД, че е доказано, че договорът за кредит от 04.01.2020 година е включен в предметния обхват на договора за цесия, което е видно от извадка от Приложение № 1 към договора, като при тази извадка са спазени изискванията за защита на личните данни, съобразно Регламент 2016/679 /GDPR/.

Напълно неправилно РС Първомай приема, че разпечатка с надпис на латиница „Appendix 1 from date 22.03.2024“, от която би могло да се направи извод, че представлява приложение към сключения договор за цесия от 22.03.2024 г., но не съдържа списък на вземанията. На гърба на същия лист е разпечатан ред от таблица, където е посочено името на ответника, дата и номер, които съвпадат с номера и датата на сключения договор за кредит между ответника и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, но по никакъв начин не се установява дали този ред от таблица всъщност е част от Приложение 1 към договора за цесия.

Доколкото в края на договора за цесия е посочено, че към него се прилага приложение №1 със списък на вземанията или в паралелния превод на английски - Appendix 1, то извлечението от този списък на л.39 от делото с достатъчно индивидуализиращи белези сочи, че и вземането спрямо настоящият ответник е включено в този списък. Доколкото това е частен документ, който е подписан от лицата които са го съставили, /подписите са на л.40 от делото/, то той е доказателство че изявленията в този документ са направени от тези лица по правилото на чл.180 от ГПК. Начинът за оспорване на истинността на този документ е по реда на чл.193 от ГПК и за това е необходимо изявления на страната, която го оспорва. В казуса такова оспорване няма. Ето защо в нарушение на процесуалния закон съдът служебно е повдигал и разглеждал такъв въпрос без да е надлежно сезиран с такова искане. Също така в първото съдебно заседание съдът не е уведомявал страните за това свое намерение и изрично е посочил, че не констатира основания за даване на указания по чл.146 ал.2 от ГПК, тоест по делото няма факти, закоито не се сочат доказателства. При това положение съдът е нямал право при постановяване на съдебния си акт да приема липса на доказателства за включване на процесното вземане в договора за цесия и служебно да се произнася по истинността на това писмено доказателство.

При така събраните доказателства въззивният съд намира, че процесният договор за поребителски кредит е валидно продаден на ищеца „АСП Бета България” ЕООД и настоящият съд следва да се произнесе по съществото на иска. Въззивният съд при преценка на действителността на самия договор за поребителски кредит, намира че същият е недействителен. Това е така, защото в същия /чл.4, т.12/ е посочено, че ГПР е 42,7%. В същото време в чл.17 от договора е посочено, че след сключване на договора за кредит, а именно до 3 дни от подписването му кредотополучателят е длъжен да осигури обезпечение като намери трето лице/поръчител, което да се задължи солидарно да отговаря за дълга. Но не всяко такова трето лице, би удовлетворило кредитора, а само такова, което отговяра на седем изрични изисквания посочени в чл.19 от договора. В чл.20 е посочено, че при неизпълнение на това задължение кредитополучателя дължи неустойка от 0,9% от стойността на всеки усвоен транш, която неустойка е платима на всеки транш. Тоест тази неустойка става част от вноските за погасяване на дълга. Тази неустойка обаче не е 3 включена в чл.4 т.13 при приетите допускания за изчисляването на дължимия ГПР. В казуса такава неустойка се претендира и е присъдена в заповедта по чл.410 от ГПК в размер на 954,94 лева.

Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, то в казуса това не е сторено и посочения размер на ГПР е заблуждаващ и подвеждащ потребителя. Ето защо настоящия договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушение на чл.11 т.10 от ЗПК.

При това положение на основание чл.23 от ЗПК тъй като договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, то потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо искът е основателен само за неплатената главница от 400 лева и за законната лихва върху главницата от 28.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането. В останалата част вземанията по договора за кредит са недължими и съдебното решение в тази част следва да се потвърди като основателно и правилно по същество.

С оглед на новия резултат по делото следва да се измени първоинстанционното решение и в частта относно разноските. Като разноските следва да се присъждат съобразно на уважената и отхвърлената. От общо претендирана сума по иска 1622,96 лева е уважена частично сума от от 400 лева. Тоест искът е уважен на 25 %, а е отхвърлен на 75%. Поради което на ищеца „АСП Бета България” ЕООД на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат от сторените от тях разноски за първата инстанция 167,54 лева държавна такса /л.53/ и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За заповедното производство разноски 32,46 лева държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение /л.3 от заповедното дело/, За въззивната инстанция 83,77 лева държавна такса /л.14/ и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Или общо всичко 633,77 лева, от които се присъждат съразмерно 25 % или 158,44 лева., тоест 81 евро по ЗВЕРБ.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 26/09.02.2026г. по гр.д. № 358/2025г. на РС Първомай, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения иск за главницата от 400,00 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *******от 04.01.2020г., сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД, продадено вземане на „АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: **** ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.01.2025г. до окончателното изплащане и вместо това:

ПРИЗНАВА по иска по чл.422 от ГПК за установено че Б. В. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** дължи на „АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на 4 управление: гр. **** сумата от 400,00 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № **********от 04.01.2020г., сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д.

№121/2025г. по описа на РС Първомай е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК,

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** да заплати на „АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от 81 евро за съдебни разноски направени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.